Райън Лохте винаги e вървял срещу правилата и ограниченията в плуването - спорт, в който атлетите са почти неразличими помежду си, маскирани в стандартизираните плувни шапки и очила.
По време на подготовката за Олимпиадата през 2012 г., когато от Лохте се очакваше да бъде лидер в мъжкия отбор по плуване на САЩ, той опъваше нервите на треньора си, като постоянно рискуваше да се контузи, докато играе баскетбол и кара скейт в свободното си време.
"О, да, треньорът ми е потресен от факта, че тренирам и други спортове. Очаква деня, в който ще се появя със счупен глезен или нещо подобно. Но аз му казах: "Виж какво, това съм аз. Ако си счупя крака, значи не ми е било писано да отида на Олимпиада. Ще продължа да си живея живота, както и преди", каза той в интервю преди 4 години.
Бунтарският характер не само привлича вниманието на медиите, но и очевидно помага на Лохте в басейна: с 12-те си олимпийски медала той изравни рекорда на Джени Томпсън за второто най-добро постижение в историята на САЩ, като пред него е само Майкъл Фелпс - дългогодишният приятел и съперник на Лохте.
Тази седмица обаче шампионът се оказа жертва на самия себе си: твърденията му, че е обран под заплаха с оръжие в Рио, бързо бяха разобличени от местната полиция.
Щетите за репутацията на плувеца могат да се окажат непоправими.
Все още не е ясно какви наказания очакват Лохте и останалите трима атлети от американския отбор, замесени в инцидента. Освен че подлежат на наказателна отговорност, не е изключено плувците да бъдат санкционирани от Олимпийския комитет на САЩ (USOC) и националната федерация по плуване.
Главният изпълнителен директор на USOC Скот Блемън публикува официална позиция, в която се извинява на "домакините от Рио и на народа на Бразилия" и гарантира, че ще подложи на обсъждане "всички потенциални последствия за атлетите".
Федерацията по плуване също обяви, че ще разследва дали инцидентът с Лохте не нарушава етичния й кодекс. Организацията вече има практика да налага наказания на спортисти независимо от решенията на съдилищата. Така през 2015 г. Майкъл Фелпс беше отстранен от участие в световни шампионати, след като беше арестуван за шофиране в нетрезво състояние година по-рано. Санкцията беше наложена независимо от факта, че Фелпс беше изтърпял наказанието, предвидено в осъдителната му присъда.
Райън Лохте пристигна в Рио с платинено руса коса - прическа, която си беше направил по време на тренировъчния лагер в Атланта. Новият му имидж бил просто поредният израз на личността му, обясняваше той.
"Това е смело решение, това е нещо различно. Аз съм си аз, това е моята личност, просто съм различен", каза той при началото на Олимпийските игри.
През 2012 г. Лохте привлече вниманието на фоторепортерите, като захапа златния си медал блестящата пластина за зъби в цветовете на американското знаме. Твърди се, че впоследствие от екипа на отбора са го помолили да спре да я носи.
"Просто се опитвам да направя плуването по-популярно, отколкото е в момента. Единственият начин това да се случи, е да показваме характера си по време на състезанията", коментира той пред Time.
На върха на славата си след Олимпиадата в Лондон, Райън Лохте и семейството му станаха участници в телевизионното реалити шоу "Какво би направил Райън Лохте?", което преживя едва един сезон.
От години той твърди, че има желание да пусне своя собствена линия дрехи и да се прехвърли в модната индустрия след края на спортната си кариера. Досега единственият му успех е дизайнът на маратонки за Speedo и кичозни слънчеви очила, надписани с емблематичната му фраза "Jeah".
Сравнението между Лохте и Фелпс е неизбежно.
32-годишният Райън Лохте винаги е бил принуден да се радва на страхотния си успех в сянката на историческите постижения на Майкъл Фелпс (31). Онези, които го познават отблизо, твърдят, че необходимостта му да бъде в центъра на вниманието е съществувала много преди да започне да живее като "подгряваща" звезда.
Майката на Райън - Илеана - е родена в Куба и емигрира заедно със семейството си в САЩ, когато е едва 7-годишна. Тя е първият треньор по плуване на сина си и още тогава открива колко е трудно да го накара да играе по правилата.
"Разрешавах му да плува с по-големите деца за загрявка и след това го карах да излезе от басейна, защото му отнемаше един час да се мотае в банята, съблекалните и пързалката", разказва тя в интервю от 2012 г.
Баща му поема тренировките на по-късен етап и съвсем не е толкова толерантен възпитател.
"Баща ми беше голям гадняр. Вадеше ме от водата и започваше да ми крещи. Беше си страшно", разказва Лохте. Родителите му днес са разведени.
През последните години Райън Лохте страдаше от травми на колената и се премести в Шарлот, Северна Каролина, за да се възстанови и да се подготви за Рио.
Той смени треньорите и изглеждаше мотивиран от завръщането на Фелпс в отбора с идеята, че отново ще има възможност да се съревновава с него на Олимпиадата. Реваншът им обаче така и не се състоя.
Съчетаното плуване на 200 м трябваше да бъде финалното им решително състезание. Лохте тръгна много добре, но се изтощи преди финала. Дългогодишният му противник спечели златото, а самият той дори не се качи на подиума, след като остана 5-ти.
Два дни по-късно се случи онзи срамен епизод на бензиностанцията в Рио. Лохте забърка в него и тримата си съотборници от щафетата, които му помогнаха да спечели единствения си медал на Олимпиадата. Нищо чудно той да му е последен.
