Чудо ли бе? Чак да не повярваш!
Странният уикенд на българския спорт дойде абсолютно неочаквано, поне за хората, които не са навътре в материята на родните спортни дебри. Не, че е лошо. Напротив! Но е малко объркващо, защото почти сме отвикнали да се радваме на медали от големи спортни събития. Но само в рамките на няколко дни родните спортисти се отчетоха с няколко медала, включително и титли, и добри класирания и то не в измислени турнири, а на реалната сцена - европейско и световно ниво.
Разбира се, скептиците могат да прочетат ситуацията, както дяволът - евангелието. Да открият девалвация в нивото на европейските първенства по спортна стрелба и лека атлетика, или да подхвърлят към биатлониста Владимир Илиев едно „Какво толкова е направил, нали няма медал?". Но такива индивиди винаги ще има, те показват своята свръхактивност най-силно именно, когато нашите спортисти са останали в подножието на върха. Крачката от „Осанна" до „Разпни го" в България е с нано размери и повече говори за манталитет и възпитание, отколкото за компетентност.
Та, докато трепетно чакахме „голямото" дерби между Лудогорец и Левски, от Холандия и Чехия започнаха да валят отдавна нечувани новини. В „ниската земя" двама от нашите простреляха лошия късмет и не просто се окичиха с медали, но и станаха шампиони. Антоанета Бонева покори европейския връх в дисциплината 10 метра пистолет, същото стори и Антон Ризов на същата дистанция, но с пушка.
И, да, това е голям успех! Нищо, че не е под егидата на БФС. В спорт (един от многото), раздиран от години от скандали, където представянето пряко зависи от психическото състояние на състезателя, двама българи станаха най-добрите в Европа. И двамата са с вече сериозен опит, включително олимпийски, и няма как това постижение да не пусне билетче със заявка за все по-бързо наближаващите Олимпийски игри в Рио догодина.
Ехото от Холандия попадна в интерференция с това от Чехия, за да засили още по-сериозно любопитството ни към странния български уикенд. В Прага, на Европейското първенство по лека атлетика в зала, взехме два медала, но записахме и други солидни постижения. Радослава Мавродиева най-после капитализира многогодишния усърден труд. Дано този бронзов медал, подплатен с личен рекорд, пречупи плахостта на това момиче, които има физическите данни за изключителни резултати, но досега не успяваше да се доближи до тях.
Първи сериозен удар нанася и новото ни поколение атлети. В последните години сякаш всички се бяхме вкопчили в горката Ивет Лалова, която сякаш носеше всички очаквания и отговорности за представянето ни в този спорт. Беше ни напълно достатъчно най-бързата бяла жена просто да запише паметен резултат, за да не се интересуваме повече от представянето на останалите от делегацията. А това не беше честно нито към Ивет, нито към другите ни спортисти!
Но ето, че светлина в тунела все пак има. Сребърният медал в тройния скок на Габриела Петрова е първият залп на новата вълна, от която имаме основания да очакваме добри резултати. Габи, на 22 години, остана на 3 сантиметра от личното си постижение и на 17 от първото място. Имахме двама финалисти и при мъжете в същата дисциплина, където бронзовият медалист от първите Младежки олимпийски игри в Сингапур Георги Цонов остана пети, но подобри на два пъти личното си постижение. Румен Димитров пък се класира на седмо място. Все по-често говорим и за Митко Ценов и Денис Димитров. Ето защо „Надежда всяка тука оставете" на Данте далеч не е актуален паралел с родната лека атлетика, пък нека мерилото за момента да е европейско ниво.
Това обаче не беше всичко от странния уикенд на българския спорт. На Световното първенство по биатлон в Контиолахти Владимир Илиев направи истински фурор. Познавачите на биатлона едва ли са изненадани, но най-впечатляващото в представянето на Владо в спринта и преследването беше постоянството. Българинът дори докосна медала, а може би си е представил за милисекунда и колко ще тежи на врата му, преди да изстреля неточно последния патрон в преследването. Но шестото му място в дисциплината е великолепно постижение, достойно за уважение. Самият факт, че в последната обиколка Илиев до последно се бори за петата позиция с Господ (в Норвегия му казват Оле Ейнар Бьорндален), е достатъчно показателен.
Но не, не свършваме все още. Защото националният ни отбор по тенис победи Латвия за „Купа Дейвис" и продължава напред във втора група на Евро-Африканската зона. И не толкова заради гостуването на съперник като Латвия, колкото поради липсата на първите ни две ракети Григор Димитров и Димитър Кутровски. В тяхно отсъствие капитанът Тодор Енев произведе един сплотен колектив от Александър Лазов, Тихомир Грозданов, Димитър Кузманов и ветеранът Илия Кушев, който удари с железен юмрук съперника и си осигури убедителен успех с 4-1.
В неделя сутрин пък Петър Петров завърши на 8-мо място във втория кръг от Световния шампионат по мотокрос в Тайланд. Талантът от Севлиево вече е безспорен член на елита в клас МХ2 и с нетърпение феновете на този спорт очакват и първата му победа, може би този сезон.
Странният уикенд на българския спорт всъщност беше прекрасен. Някак сме отвикнали, но пък не пречи да се порадваме.
И дано следващият такъв не е твърде далеч.
