Националният ни отбор победи Иран с 3:0 в зала „Арена Армеец" в първия си мач от втората групова фаза на Световното първенство, което се провежда в Италия и България.
Предполагам, че ще ми повярвате, много ми се иска да използвам някой по-„крещящ" глагол като „смачка", „разгроми", „отнесе"... Обективният и реалистичен поглед обаче изисква далеч по-умерен подход.
Българите показаха великолепна игра, но в по-голямата си част мачът беше напълно равностоен, изключение направиха единствено първите десетина минути, в които нашите момчета имаха пълно превъзходство и съвсем заслужено го материализираха.
Да, безспорно, при липсата на Цецо Соколов „трикольорите" болезнено се нуждаят от ефективен диагонал, както в атака, така и на блок, а за жалост и във вчерашния мач цифрите от статистиката са меко казано безмилостни - общо шест точки за Учиков и Градинаров, пет от атака и една успешна блокада. Дотук със сивите краски...
Всичко останало беше вълшебно, сякаш изтръгнато от попрашасалите книги с приказките на Шехерезада, сънародничката на съперниците ни от вълнуващата софийска септемврийска вечер.
Полетът на началния ни удар, който се завърна по родните места след дългогодишен отпуск, се приземи с гръм и трясък в иранската половина. Тошко Скримов закова седем аса и изпълни общо 25 сервиса, което заслужава ставане на крака. Вальо Братоев отново беше свръхемоционалният лудак, който, дори когато сбърка, иска и следващата, и по-следващата топка... А Жоро Сеганов му я даваше. И Вальо просто я отиграваше.
Братоев преля цялата вяра и стръв, които демонстрира от началото на шампионата, в своите колеги и те също изглеждаха преобразени само в рамките на броени дни. Видяхме класа, умения, преплувахме лавата на изригващ вулкан от емоции, усетихме и увереността в собствените сили, когато Иран получи два сетбола в края на втората част. Нашите обърнаха - напук на всичко и всички и дори на логиката.
Бурните вълнения от снощната победа трябва да бъдат катализаторът, който да убеди нашите, че наглед далеч по-трудната задача - победа срещу САЩ - е постижима цел.
Отново ще са необходими воля, характер, твърдост, упоритост, но, честно казано, и далеч повече класа, отколкото срещу Иран. В първата групова фаза в Бари американците се показаха практически като недосегаеми и победиха едва ли не непобедимата Русия, както и Сърбия, която дотук има една-единствена загуба - именно от „янките". Възпитаниците на треньора Джон Спъроу представляват изключително балансиран отбор, а за блестящата им организация съществено допринася 25-годишният виртуоз на второто докосване - Мика Кристенсън.
Вижте във видеото долу (на английски, но с български субтитри) повече за играта на американския разпределител, а за още интересни волейболни анализи, може да се абонирате за канала в YouTube Volleyball Explained.
