Кому бе нужно?

Една от най-ценните добавени стойности на футбола е културният обмен, възможността да опознаеш други страни и народи покрай срещите на любимия си отбор с чуждестранни противници.

Такъв бе и случаят с мача на Левски със Сараево в квалификациите за Лига Европа.

Столицата на днешната федеративна република Босна и Херцеговина е красив град с уникално културно-историческо наследство, смесващ традициите на балканските народи с тези на две империи - Османската и Австро-Унгарската. С разнообразното си като вероизповедание население той е наричан „Йерусалим на Балканите".

Именно в Сараево избухва Първата световна война, а улиците на града все още носят белезите на войната при разпадането на Югославия през 90-те години.

Както и да го погледнеш, заслужава си това място да бъде посетено и разгледано за повече от един ден и гостуването на „сините" от София там бе чудесен повод за това.

След серията от инциденти покрай първия мач обаче клубът съвсем резонно публикува обръщение към привържениците, в което ги призовава да не се отделят от групата леки коли и автобуси, които ще бъдат плътно охранявани от местната полиция от границата до стадиона, както и да не нощуват в босненската столица.

Определено от Левски имат основание да правят това след събитията миналата седмица. Тук няма да коментираме простотиите на гостуващата босненска агитка от групировката „Хорде зла". Поводът за текста е трансперантът, развян в Сектор „Б" - „Ратко Младич и Аркан ви е***а, сега на ред сме ние" (открийте правописната грешка!).

Да напишеш подобно нещо не е просто проява на лош вкус. Това е еманация на малоумието, отиваща далеч отвъд обичайните заяждания между агитките. Със сигурност част от момчетата в отсрещния сектор са имали близки, загинали във войната. Може би и такива, които са били убити при геноцида в Сребреница, който бе тема на друг „остроумен" сюжет, публикуван в Интернет.

Нещо повече, за всеки българин с минимална историческа грамотност би трябвало да е ясно, че населението на областта Босна не е и не ни е било враг.

Проблемът на България е във войнстващия сръбски национализъм, чийто съвременни представители са двамата военопрестъпници, споменати в текста на въпросния трансперант - единият вече покойник, другият очакващ заслужена присъда в Хага. Именно техните идейни предшественици с огън и меч са се опитвали да изкоренят българщината в Македония и когато това се оказа невъзможно, прибегнаха до измислянето на цяла една нация и език.

Но не - на средностатистическия ултрас му дай да мрази турци и всякакви други възможни мюсюлмани, просто защото така е по-лесно и така го възпитават разни политически маргинали от типа на „Атака".

Естествено, неграмотната омраза не е само в агитката на Левски. Навремето лидерът на червените фенове Димитър Ангелов-Дучето се изцепи в национален ефир как той и неговите хора отивали в Белрад да протестират срещу независимостта на Косово и как Косово било за сърбите това, което е за нас Македония.

И този човек не е на 16 и вероятно има претенцията да е образован и грамотен, поне доколкото се занимава и с политика на местно ниво и е активист на ГЕРБ в ЖК „Младост".

Но неграмотността е повсевместна и тя е следствие, както от трагичната ни образователна система, така и от националния нихилизъм, който се възпитава в последните двайсет години.

А ефектът от това е точно обратен. Вместо младите българи, чиято извадка до голяма степен са момчетата в секторите зад вратите, да бъдат от добрите националисти, които обичат своята страна и работят за нея, тяхното невежество се изражда в омраза, която често действа като разрушителна сила срещу всичко различно.