Преди точно една година старши треньорът на Лубе Банка Мачерата - Алберто Джулиани, прясно спечелил италианската волейболна лига, заяви пред италианския всекидневник „Либеро": „Радостин Стойчев е надценен треньор. Той побеждаваше с Тренто, защото разполагаше с добри играчи."
Сякаш е възможно да печелиш със слаби играчи, сякаш Джулиани е завоювал титлата си със случайно събрани от улицата минувачи...
Добре де, да приемем, че синьор Алберто е имал предвид, че Стойчев е триумфирал с три титли на Италия и още една камара купи само заради блестящите си „звезди" Казийски, Хуанторена, Рафаел (впрочем Рафаел беше почти г-н Никой преди да отиде в Тренто, но.. така да бъде).
Година по-късно.
Отборът на Лубе вече не се помещава в Мачерата, а в Трея, като под ръководството на Джулиани е отпаднал на четвъртфинал в първенството от скромния отбор на Латина, в който личи името на българския национал Тодор Скримов.
Радостин Стойчев пак е на капитанския мостик в Тренто и току-що е спечелил четвъртото си „скудето" след 2008, 2011 и 2013. Впрочем титлата от сезон 2007/08 е спечелена в дебютния му сезон като треньор на отбора - единствените други двама, които са го правили, са легендите Хулио Веласко и Бебето.
Междувременно са спечелени още три купи на Италия, една Суперкупа на Италия, три шампионски титли на Европа, четири пъти Световното клубно първенство. Но така де, звезди...
Коя обаче беше голямата „звезда" на финала срещу Модена?
Матей Казийски? Много близо до верен отговор, но не. Матей изигра безупречни мачове през целия плейофен период, избухваше в нужните моменти, поемаше отговорността, когато трябва, точно както се изисква от лидера, от Императора на Тренто. Короната този път обаче отива при друг.
Емануеле Бирарели? Не, пък и позицията на централния блокировач е изключително неблагодарна - скачаш и се блъскаш цял мач като изоглавен, а накрая лаврите винаги обира някой друг. Важно е да се отбележи, че преди Радостин Стойчев да поеме Тренто, никой на световната сцена не беше чувал за лицето Бирарели. Днес Бирата няма място вкъщи за повече купи и медали, а, така между другото, е и капитан на шампиона, отскоро и на „скуадра адзура". Преди вече доста години някои говореха за „дървения" Бирарели. Днес Емануеле е дърворезбата-шедьовър на майстора Стойчев.
Филипо Ланца? Изключително много съжалявам за феновете на Пипо и най-вече за неговите гласовити фенки, но и той не е. Ланца беше на приливи и отливи през целия сезон, включително и по време на финалната серия, но избухваше точно, когато е нужно, като умопомрачителни бяха трите му поредни аса в първия гейм на третия мач. Пипо е вторият в колодата жокери на Стойчев след Бирарели, който може да е всичко друго, но е адски далеч от определението за „звезда" - юноша на клуба, който бавно, но славно растеше като игрови умения, бидейки резерва на разрушителите Казийски и Хуанторена преди 2-3 години. Днес Ланца е една от носещите греди на трентинския дворец.
Безспорният MVP на финалите обаче е един.
Симоне Джанели.
Ако не сте потопени в дълбините на волейболната игра и не сте чували досега това име, не се притеснявайте, що-годе нормално е. Бъдете обаче сигурни, че оттук нататък ще го чувате, много ще го чувате. 18-годишният разпределител виртуозно размахваше диригентската палка с нечувано самочувствие за състезател на неговите години, още повече, играейки на най-невралгичния във волейбола пост. Къде на истина, къде на майтап, всеки един от останалите може да се скатае в дадени моменти от мача - подобно „кръшкане" от страна на плеймейкъра е невъзможно.
Джанели е пълният антипод на идеята на Джулиани за изковаването на успехите на Тренто - също както Пипо Ланца - продукт на школата на трентинци. Преди две години в четвъртия мач от финалната серия срещу Пиаченца, титулярният разпределител Рафаел се контузи и за петия решителен двубой цялата тежест се изсипа на плещите на Джакомо Синтини.
Тренто спечели третата си титла след нечувана битка в Пала Тренто, завършила с тайбрек, а на пейката като резерва на Синтини беше записан никому неизвестният 16-годишен Симоне Джанели.
Днес Симоне играе като завършен разпределител - шие жестоки шамари от блок, играе силно в защита, бележи директни точки от начален удар, демонстрира дори известна наглост и арогантност при атаките от втори удар.
И всичко това на позицията, където на 22, 23-годишна възраст биваш смятан за млад и перспективен. Де факто, на 18 години си разпределител-бебе. Само че бебето разплака цяла Модена - с влизането си в игра обърна първия мач, включи се чудесно във втория, беше титуляр в третия и четвъртия. Именно последният двубой беше и „черешката на тортата".
В цялата тази рапсодия от хвалби за „малкия" Симоне не можем да пропуснем ролята на Лукаш Жигадло. Вечно усмихнатият полски симпатяга започна сезона като титуляр на плеймейкърския пост, влизайки в ролята на своеобразен ментор на младока. Треньорът Стойчев методично увеличаваше минутите за игра на Джанели, дори и в моменти, когато това изглеждаше нелогично. В крайна сметка „грозното пате" на нелогичността се преобрази в брилянтна проницателност.
Та толкова за отбора, който печелил само заради трансфери на звезди. Слагаме точка на разказа ни за днес, край, който е голямото начало за Симоне Джанели. Впрочем, не бих бил напълно изчерпателен, ако не отбележа, че вървят слухове, че Трея иска Радостин Стойчев за треньор.
Бедни ми, бедни Джулиани, защо ти беше толкова голяма устата...
