Днес е 29 май, а на този ден Европа се сеща за трагедията на "Хейзeл", отнела живота на 39 запалянковци през 1985 г. Не е лошо да се сетим и ние, защото много уроци не са научени, особено в българския футбол.
На този ден УЕФА допуска на един полусрутен стадион да се срещнат Ливърпул и Ювентус, феновете им да бъдат смесени в секторите, а за зла участ това завършва със смърт. Сбиванията и гонитбите по трибуните предизвикват срутване на една от стените на трибуната зад вратата, в която е претъпкано с привърженици на Юве. Под нея остават 39 тела. Всички са фенове на „Старата госпожа", които няма как да избягат от капана, атакувани от англичаните от една страна и под тежестта на рухналата ограда от другата.
Просто като добавка - това бе финал за Купата на европейските шампиони, все пак се изигра и завърши 1:0 за италианците.
Англия и Ливърпул си платиха с петгодишно изгнание (за Ливърпул - 6), доколкото може някога да бъде изкупена вина за човешки животи. Разследванията доказаха, че стадион „Хейзел" изобщо не е бивало да бъде избиран за този финал. От трибуните стърчат железа и бетонни късове, а организацията е трагична. През входовете се влиза, без да се проверяват дори билети, камо ли кой от кой отбор е. Добавяме пияните и агресивни елементи сред тези 30 000 англичани и италианци, и ето ви всички предпоставки за трагедия.
Като изключим „Васил Левски", стадиона в Ловеч и този в Бургас, май няма друго място в България, където може да бъдем спокойни с мразещите се и агресивни агитки. Видяхме преди година и половина на „Герена", когато полицията безумно изтласка цял сектор с фенове на ЦСКА, че у нас „Хейзел" си е ежедневна сянка и като нищо можем да загубим човешки живот на стадион.
Дай, Боже, никога да не го видим!
27 години след Брюксел, ние не сме научили нищо. Докато членът на Изпълкома на УЕФА Борислав Михайлов е хиперактивен по коктейли във всяка точка на Европа, заместниците му се виждат само на рождени дни, а БФС не знае даже дали финалистът за купата или четвъртият в първенството играе в Европа, няма шанс това да се оправи.
Стадионите и тяхната изрядност са последна грижа на футбола. Което е абсурдно, защото на тях има хора. Малко, много - това са хора. Преди години козирката на ст. „Локомотив" в София се разлетя над главите на 500 човека и по чуди не уби никого. После падна цяла трибуна в Пловдив на „Лаута". На „Герена" имаше война с камъни и бомби, скачане от 3-4 бетонни метрови огради и подобни екшъни. На „Армията" половината централна трибуна е затворена и изглежда така, сякаш аха-аха да падне.
На никой не му пука. Нали „Хейзел" беше отдавна... На бас, че половината от хората в Изпълкома даже не знаят какво се е случило там.
