Генерал - това е лидерът на войската. Човекът с авторитета, чийто глас кара свои и чужди да треперят и след когото се тръгва на битка.
В ЦСКА се връща човекът, когото някои кръстиха Генерал Йешич преди 8 години. Получи званието след победата над Ливърпул на „Анфийлд", след елиминирането на Байер (Леверкузен). Снимаха го и с мундир за първа страница на един вестник. Феновете го харесваха, вярваха му сляпо. И как не - къде ти български отбор да бие европейския шампион на негов терен?
Йешич обаче идва съвсем ненавреме, с доста поолющена слава от битки със знаен и незнаен изход из пустините на Иран, Саудитска Арабия, Либия и Китай. Навсякъде се е задържал за по едно-две сражения. Тук изгонен, оттам си тръгва сам... Никъде не се остава достатъчно дълго, за да го кръстят пак поне майор.
23 клуба за 20 години, това се казва футболен пътешественик!
Неговият характер е пословичен, труден и странен. Това не е идеално лошо или добре, когато говорим за футболен треньор. Можем да си спомним как характерът му помогна в един труден сезон да удържи крехка преднина и да стане шампион с ЦСКА. И пак той постави отбора, далеч по-силен и с аванс от 7 точки на върха, в обсадна тактика в търсене на вътрешния враг, наля напрежение в клуба и допусна съперникът Левски да стане шампион сезон по-късно.
При предишния си престой в ЦСКА беше създал около себе си една почти зомбирана група ултраси и още една от журналисти. Хранеше егото им с трапези за сплотяване, с приказки за враговете, за величието на армейския клуб, както и за това, че има сили за Шампионска лига и сблъсъци с Реал (Мадрид). Предаваше това „електричество" донякъде и на играчите, но с мотивация може да се измине само част от пътя. Тръгна си след серия грандиозни и публични скандали с шефа си Стефан Орманджиев, когото обвини за всичко в клуба. Тогава феновете го подкрепиха, най-вече защото ги болеше от изпусната титла. И им изглеждаше по-лесно виновникът да е Стиви О. Къде е истината, вероятно един ден ще се разбере. Но Йешич си остана предимно положителна фигура за цесекарите. И те ще го подкрепят при завръщането му.
Но Генерала се връща в клуба, който няма нищо общо с неговия ЦСКА. Ако сърбинът си мисли, че това са времената на Божков, в които искаш Мурад Хидиуед и той бива доведен от съперника за титлата Литекс, жестоко се лъже. Тогава босът на ЦСКА не пожали средства и събра състав, който надиграваше с лекота отборите в България и се представи сериозно в Европа. Сега двамата бутафорни футболни босове Перник, действащи независимо един от друг за една и съща кауза са на път да съсипят окончателно клуба. Водят сами футболисти, без дори да казват на треньора. Цели няма, просто шоуто си върви ден за ден.
Никой няма да пита треньора за нищо. Той може да бъде изгонен по всяко време, което неизменно ще се случи още до лятото. Креатурата титанова Венци Живков обясни, че договорът му е такъв - може да бъде освободен по всяко време без неустойка. Какъв проект тогава, какви планове, каква перспектива? Утре ако решат, ще ти кажат „Равнис, генерауе" (поради спецификата на говора по техния край). И довиждане.
И кой нормален треньор би се съгласил на такъв контракт точно с тези некоректни, неуравновесени и непредвидими хора? Май останаха само двама, след като и Йешич бъде изритан - Радуканов и вечният Чичо Митко.
И така, добре дошъл, генерауе! В ЦСКА пак ще е хаос и хумор (не и за истинските цесекари) - с треньор, който никъде не е издържал и година, със селекция, изготвена от други треньори и пишман мениджъри. С цъкаща бомба от напрежението „ръководство-фенове-отбор", както и с общественият натиск върху „Титан". За да успее (което граничи с фантастиката при това управление) Йешич трябва да сложи мундира. Сега ще се види дали е генерал.
Или ще го понижат в редник, като му изкомандват едно пернишко „равнис".
