Ако сте решили да посетите един от най-красивите градове в Испания - Валенсия и сте футболен фен има едно място, на което задължително трябва да отидете. Става дума за бара на Маноло - не голямо заведение в близост до стадион „Местая".
Заведението е истински музей на футбола, в който можете да видите десетки шалчета на тимове от цяла Европа, снимки, запечатали лица и мигове от големи мачове на стария континент и в света, екипите на починалите испански футболисти - Антонио Пуерта и Даниел Харке, както и много други фланелки. И всичко това не е случайно - собственикът на заведението Мануел Касерес категорично е обявен за футболен фен №1.
В родината си Мануел е познат повече като Маноло Барабанчикът. Преди месец - на 15 януари той навърши 62 години. От 1965 г. е по стадионите. Бил е на осем световни първенства, включително и на последното в Южна Африка. Освен това е пряк свидетел и на триумфа на „ла фурия роха" на европейското първенство преди три години.
„Бях на 16 години когато отидох на стадиона. Барабанът бе с мен още тогава. Не знам защо го взех със себе си, не съм го замислял предварително, просто така се получи. Същото е и с шапката, която ми е подарък от мой приятел", разказва за началото на „кариерата" си Маноло. Барабанът и широкополата му черна шапка са двата атрибута, без които той не ходи никъде. Почти толкова популярни са, колкото и самия него.
На барабана е изобразен гербът на Испания, националния флаг и стои надпис „Барабанчикът на Испания Маноло". От другата страна пък има друг - „Спорт - да, насилие - не". „Грубостта и насилието по трибуните ме безпокоят. Боря се с тях според силите си. Затова и в заведението ми могат да идват привърженици на всички отбори. Имам си правило: ела, яж, пий, пей, подкрепяй когото искаш, говори каквото искаш, но само ако с това не оскърбяваш останалите. За онези, които искат да обиждат вратите ми са затворени".
Най-известният футболен фен е роден в малкото градче Сан Карлос дел Вале. Когато е тийнейджър обаче семейството му се мести в Сарагоса и именно там Маноло се запалва по футбола. Посещава мачове на местните Уеска, Барбастро, Лерида. Първият му мач с националния отбор е през 1979 г. в Кипър. „Хареса ми, прекарахме страхотно", спомня си за „дебюта" си испанецът. Вече е гледал над 400 мача на националния тим, пропуснал е само пет или шест и то само, защото е бил болен.
Първото му световно първенство пък е през 1982 г. в Испания. „Спомням си всичките осем. От първото, на което нашият отбор за съжаление игра лошо. По време на това първенство изминах почти 16 000 км. Пътувах обаче на автостоп и не съм похарчил нито цент.
И без това по онова време не разполагах с много пари. Работех, но не се задържах много на едно и също място. Главно бях сервитьор. Парите, които печелех обаче не бяха много. А и на шефовете ми увлечението ми по футбола не им харесваше много. Разбирах ги - все пак е трудно да наемеш човек, който днес работи, а утре не знаеш ще дойде ли, няма ли да дойде. Затова до 1982 г. се местех от място на място", разказва Маноло.
Посещението на мачовете от световното първенство през 1982 г. обаче го превръща в популярна личност. По време на срещите телевизионните оператори не пропускат да покажат кадри с колоритния фен и неговият барабан на трибуните. Така Маноло получава различни предложения за работа. Едно от тях идва от негов приятел, който има туристическа фирма и организира посещения на чествания на различни празници в Барселона. Той кани Маноло да бъде рекламно лице и запалянкото приема офертата. Пътуването обаче Маноло казва, че няма да забрави никога.
„Тръгнах от Аликанте. Малко след излитането обаче малкия самолет се повреди и се разби. Пилотът загина. Линейката трябваше да закара тялото му до Валенсия, тъй като той беше от този град. Оказа се, че шофьорът на линейката е мой познат. Помолих го да откарат и мен. Така и пътувахме до там", разказва Маноло. От там успява да стигне до Барселона, но работата не му харесва и се връща във Валенсия, където остава и до днес.
Припомня и още една любопитна история от живота си. И тя е свързана с футбола. Година преди световното в Испания - през 1981 г. Маноло къса менискус по време на игра на футбол в родния си град. Опериран е, но същия ден се провежда мач между Сарагоса и Валенсия на стадион „Ла Ромареда" в Сарагоса. „Нямаше начин да го пропусна. Докторите обаче не искаха да слушат. Затова се разбрах с шофьора на линейката на болницата, който ме закара заедно с барабана ми. Публиката ме посрещна с овации, беше много приятно".
След Мондиал 1982 Маноло успява да си намери постоянна работа, урежда се и с личен спонсор. Именно той му поема разноските за световното първенство в Мексико през 1986 г. А за шампионата в Италия Маноло е припечелил достатъчно, за да вземе със себе си компания. „Бяхме цял оркестър от 10 души. Свирехме на трибуните на всички наши мачове".
Именно тогава Маноло се сдобива и с бара си във Валенсия. Категоричен е, че популярността е полезна в бизнеса. „Барът никога не остава празен, винаги има хора, които искат да се запознаят с мен. Освен това ако реша мога да продам на търг шаловете и футболните топки. Както и бутилките с вино, които са с моето име. Ако реша мога да бъда много богат. И всъщност не знам дали мога да мина за знаменитост, защото в душата си аз си оставам един обикновен човек.
Но това ми напомня още една история, която е от световното първенство в Южна Африка. Между другото това бе един страхотен шампионат. Всичко бе добре организирано, изпипано до най-дребния детайл. Опитваха се много да ни плашат с престъпността, но изобщо нямаше от какво да се притесняваме.
Именно там имаше един любопитен момент след един от мачовете имаше страшно много хора, които искаха да се снимат с мен. Един от тях обаче ми изглеждаше страшно познат. „Някъде съм те виждал", казах му аз. „Ами да, може би", беше неговият отговор. Попитах го къде, а той ми каза „В Барселона най-вероятно". Тогава се сетих. „Боже мой това е Стоичков". И той искаше да се снима с мен", разказва Маноло.
Онова, което пречи на бизнеса обаче е футболът. Когато тръгне за някой мач Маноло затваря заведението. „Щом това е барът на Маноло, хората трябва да бъдат посрещнати в заведението от самия Маноло. Освен това има такива, които идват и искат снимка или автограф. Ако мен ме няма тогава какво? А и баща ми казваше, че главното в живота е да носиш полза на хората. Не знам дали от мен те имат полза, но виждам, че им доставям радост", обяснява испанецът нежеланието си да наеме персонал, който да се грижи за заведението в негово отсъствие.
Маноло плаща сам по-голямата част от разходите около своите пътувания. За последните три-четири световни първенства футболната федерация поема билетите за срещите, пътуванията и хотелите. Останалото обаче продължава да е грижа на самия него. Голямата му мечта е да присъства на още четири световни първенства.
„Моята фланелка е с №12, затова ми се ще и световните първенства да бъдат толкова. Надявам се въпреки неуспеха на кандидатурата ни за световното първенство през 2018 г. Испания да опита да вземе шампионата след това - през 2026 г. Така ако ми позволят силите всичко ще приключи там където започна - в Испания", завършва най-популярният футболен привърженик.
