Момчето, което порасна до шампион

Точно преди десет години, когато Анди Мъри беше още кокалест тийнейджър, той взе съдбоносното за живота му решение - че трябва да стане първият британец, спечелил турнир от Големия шлем, нещо което не се беше случвало 76 години. Мъри, който от дете е невероятно запален по всякакви видове спортове, дори отказва предложението на юношеската школа на Глазгоу Рейнджърс и избира тениса пред футбола. Анди прогресира бързо и стига до европейското първенство за момчета до 16 години в Андора, където се запознава с един млад испанец - Рафаел Надал.

Надал разказва на Мъри как тренира предимно на открито в Майорка и как има възможност да играе с Карлос Моя, един от топ тенистите в света. По това време Мъри никога не е имал шанса да излезе на един корт с Тим Хенман, тогавашният №1 британски тенисист, а Анди тренира - навън или когато вали в зала, с брат си Джейми и още няколко играчи, които са на средно ниво. Когато се прибира у дома Мъри казва следното на майка си: „Рафа играе цял ден на открито. Понякога дори не ходи на училище и тренира по четири часа и половина на ден. Аз играя четири часа и половина на седмица. Това не е достатъчно."

Светът на тениса е пълен с амбициозни родители, но Джуди, която има 64 спечелени турнира в шотландския тенис и Уили Мъри, никога не са карали децата си да правят нещо, което не им харесва. И в същото време, винаги са се опитвали да им дадат шанс да се развиват в спорта, който харесват. Седем години по-късно Анди прати на майка си картичка за Коледа, с която й благодари за „това, че винаги вярва в мен, винаги ме подкрепя и винаги ми даваше възможност сам да вземам решения..."

Джуди води Анди на посещение в тенис академията „Санчес-Касал" в Барселона. Мъри играе с Емилио Санчес, тенисист, стигал до Топ 10 в света и един от основателите на академията и го побеждава с 6:3, 6:1. Това място се оказва напълно различно от тренировъчните центрове във Великобритания, където според Мъри има основно разглезени и мързеливи тенисисти. А това обяснява състоянието на британския тенис за доста дълго време.

Само след няколко седмици 15-годишният Мъри отново хваща самолета за Барселона. Решението му да напусне дома не е лесно - на 10 години той е преживял развода на родителите си, но въпреки това има щастливо детство. Сега обаче по-важното за него е да развие играта си и да се конкурира със свои съперници, които също приемат тениса изключително сериозно.

Мъри играе за първи път тенис в Спортния клуб в Дънблейн, който е на 200 метра от родната му къща. Участва в първия си турнир когато е на пет, а на осем вече участва редовно в местната тенис лига. Анди участва и в турнири на двойки, като негов партньор е Джон Кларк, архитект, който е надхвърлил 50-те. Кларк много добре помни изявите на Мъри.

„Аз обикновено играех на мрежата, а Анди обираше всички топки зад мен, когато аз изпълнявах сервисите, той излизаше напред и за мен оставаше възможността да се наслаждавам на играта му", обяснява Джон.

Анди израства в най-малкия шотландски град, има щастливо детство - въпреки трагедията, която се разиграва в основното училище в Дънблейн на 13 март 1996. На този ден Анди и Джейми са на училище, а във физкултурния салон влиза 43-годишният Томас Хамилтън, който е познат на семейство Мъри, и застрелва 16 деца и един учител, след което се самоубива. В този момент Анди отива към залата заедно със съучениците си, учителите ги отклоняват и всичко завършва добре за тях, но и до днес Мъри не обича да говори на тази тема.

В Барселона бързо става ясно, че Мъри има талант. На 17 той печели титлата в US Open за младежи - първото от трите му големи постижения в Ню Йорк. Пак там, четири години по-късно Мъри стига до първия си финал в турнир от Големия шлем. И в понеделник, отново на „Флашинг Медоус", Мъри изпълни най-голямата си амбиция и спечели един от най-големите тенис турнири в света.

Пътят до тук беше труден и дълъг. От момента, в който Мъри дебютира на Уимбълдън - на 18 години и като №312 в света и успява да победи Радек Степанек, който тогава е №13 в ранглистата, Анди е смятан за човека, който може да повтори успехите на Фред Пери - през 1936 той става последният британец, спечелил Уимбълдън и съответно, последният британец, печелил турнир от Големия шлем.

В първите си години в големия тенис Мъри редовно има проблеми с различни контузии, во след като тялото му спира да расте, той може да се посвети на това да трупа сила, която му трябва на корта. Кльощавият и висок тийнейджър се превръща в завършен спортист - благодарение на дългите часове упражнения във фитнеса. Точно тази му отдаденост на физическата подготовка го отличава сериозно от всички други британски тенисисти, пробвали се да играят на най-високо ниво. Освен това, Мъри демонстрира и изключително прагматичен подход, когато става въпрос за смяна на треньори и мениджърски компании - щом реши, че е време за нещо нов, той не се колебае да си потърси нови партньори.

Мъри печели първия си турнир при мъжете на 18 години, на 20 вече е в Топ 10, а на 21 играе първия си финал на турнир от Големия шлем. После стига до още три такива финала, но ги губи и трите. Шотландецът често казва, че има привилегията да играе в „златната ера" на тениса, но истината е, че му е много трудно да се бори с Надал, Роджър Федерер и Новак Джокович, с когото са приятели от деца.

Това лято Мъри спечели олимпийския турнир в Лондон и може би точно това му даде увереност, че най-после може да вземе и първата си титла от турнир от Големия шлем. С оглед на това, че Федерер все повече се приближава до ветераните, а Надал отново има проблеми с контузиите, титлите на Мъри може бързо да се увеличат, а шотландецът има нова цел - да стане №1 в света.

Въпреки че, Мъри от години е най-добрият британски тенисист, на него му трябваше доста време, за да спечели публиката на своя страна. През 2006 той изпусна една реплика, че подкрепя един от съперниците на Англия на световното по футбол в Германия, което доведе до неоправдана кампания срещу него заради това, че мразел англичаните.

А и типичните английски фенове на тениса дълго време не приемаха, че той излиза небръснат на корта, псува и реагира твърде остро. Но Мъри стигна до финала на Уимбълдън - за първи път от 74 години британец постигна това, а след това спечели и олимпийския тенис турнир и тези постижения спечелиха феновете на негова страна.

Анди всъщност е срамежливо момче, изключително учтив, но това се проявява, когато не е на корта. Мъри не се чувства добре в ролята си на звезда и полага сериозни усилия, за да опази личния си живот, в който има запазено място за Ким Сиърс - неговата дългогодишна приятелка, с която живеят в Съри. След финала на US Open пресконференцията на победителя завърши с въпрос дали вече не е време за сватба. „Засега нямам такива планове", отвърна Анди.

На другия ден Мъри шества из сутрешните блокове на телевизиите в Ню Йорк, свеж и гладко избръснат, а на Острова се приготвяха да го посрещнат като герой - човекът, успял да постигне целта си. Всъщност, една от големите си цели, както стана ясно.

Новините

Най-четените