С мача Литекс - Рудар снощи новият футболен сезон в България започна. И това е добра новина. За всички, които обичат футбола.
Тези, които само твърдят, че го обичат, ще кажат: "Гледайте им сеира, дори Левски и Литекс да минат тоя кръг с ирландците и черногорците , то в следващия сигурно ще се спънат в някои финландци или беларуси. Ако пък, не дай си Боже, им се падне кипърски или словашки отбор, дупе да им е яко".
Съмнявам се, че хората, които мислят по този начин, обичат футбола.
Естественото състояние на футболния фен е оптимизмът и никой не може да ни отнеме тези (дори и да са кратки) мигове на безметежно щастие.
Какво по-хубаво от това в августовски ден да си пиеш бирата (или 7-8 бири) в барче над морето и да гледаш как любимият ти отбор върви напред в евротурнирите. Безценно!
Ако пък, не щеш ли, се спъне в изпречило се Тампере и европейският му път свърши без време, това се преглъща много по-безгрижно, защото да не би момичетата в дискотеката да са свършили!
А ако по програма твоят отбор се падне да играе като гост на бургаски или варненски съперник по това време, ето още едно красиво съчетаване на отпуската с любимата игра и почти домакински мач на по-приятно място.
Тогава и приятелката ти е по-склонна да гледа футбол и на ст. "Лазур" (примерно) ще изпиташ приятното чувство да въвеждаш любимо същество в трудната материя на засадите и преките и непреки свободни удари.
Като се върнеш у дома, дори и да сте отпаднали от Европа, надеждите за титла ще се изпарят в най-лошия случай някъде през зимата, а тогава почват надеждите за следващия сезон (и селекцията, която, както знаем от българските футболни ръководители, е "отворен процес").
Хора, обичайте си клубовете, пък те, току-виж, ви зарадвали - я с неочакван от никого европейски поход, я с продажба на акциите от страна на собственика.
Животът е хубав!
Пък за мърморковците (за да се усмихнат и те) - една весела ирландска песен в навечерието на "големия" мач Левски - Дъндолк!
