Със сигурност са малко хората, които се будят ентусиазирани в 7:00 ч. в неделя. А когато сънят им е нарушен от телефонно обаждане от непознат, денят има сериозен потенциал да се превърне в кошмар.
По принцип не е редно да притесняваш някого толкова рано, но кой ли може да спре двама любители да поиграят тенис? Очевидно не и възпитанието.
„Жертвата" на позвъняването е Янимир Луканов, който отговаря за единствения корт в Берковица, а „нападателите" - моя милост и партньорът ми в отчаян опит да намерим свободно игрище.
Разбира се, напълно подготвени сме да бъдем напсувани и да потеглим за Враца, Мездра или направо да си се върнем в София. На въпросa ни дали кортът е свободен толкова рано и може ли да поиграем обаче получаваме шокиращ отговор: „Да, идвам веднага, за да отворя. Ще донеса топки и ракети. Безплатно е и може да останете до 10:00 ч., когато започват тренировките с децата."
Посреща ни Янимир с колоритното „Краля на клея е Рафаел Надал. Кралят на клея в Берковица съм аз" и с отношението си ни кара да се чувстваме като някакви звезди: „Другата седмица започват квалификациите за Berk Open - турнирът за аматьори, който организирам. И имате късмет, днес е последната дата за записване."
Записваме се, а 3 дни по-късно се отчитаме и с някоя друга победа на сингъл и 1/4-финал в основната схема на двойки. В подобна надпревара рядко може да те впечатли някое фамозно изпълнение, но едно нещо е съкрушително - желанието, с което Луканов организира всичко, търси спонсори и поддържа профили на турнира в социалните мрежи. Професионално!
На Berk Open се случва най-логичното нещо - Янимир става шампион. Предлагам му през следващия уикенд да се срещнем, а условието му е едно: „Обаче първо ще поиграем, а после ще си говорим."
Седмица по-късно ми предава добър урок и най-накрая разкрива повече за себе си
Учи право, а през лятото посвещава цялото си време на това да запалва деца по тениса. Организира турнири за момчета, момичета, мъже и жени. Мечтае да преподава тенис, след като завърши висшето си образование. Иска да популяризира Berk Open, въпреки че вече има статута на един от най-големите любителски турнири в региона, през който за 10 години са взели участие близо 300 различни състезатели.
Началото
„Брат ми ме доведе на корта за първи път, когато бях 10-годишен. Преди това гледахме как Мария Шарапова спечели Уимбълдън през 2004 г. и решихме да пробваме какво е това тенис на корт. После се записах да тренирам и плащах по 1 лев на тренировка."
И колко му трябва на едно дете, за да се влюби?
Янимир тренира усърдно доста време, но по-късно тренировките стават по-скъпи, като това се оказва разход, който семейството му не може да поеме. Толкова години по-късно в очите му още обаче се чете същият детски пламък, но и съжалението.
„Баща ми не изкарваше много пари, а майка ми беше учителка - деликатно намеква Яни за финансовото състояние на родителите му. - Треньорът също се отказа и замина за Чехия, а кортът се превърна в бунище."
Подобен развой на събитията би пречупил много деца, но всъщност дава на Янимир урок, който помни и до днес - не можеш да контролираш обстоятелствата, но можеш да контролираш реакцията си спрямо тях.
Той вече няма треньор, корт и с кого да играе, но има нещо, което никой не може да му отнеме - любовта към тениса и... гениална идея: партньор да му бъде една стена.
„Гледах всички мачове от турнирите от Големия шлем, а после ги преигравах самостоятелно. Удрях топката в стената и си представях, че съм някой тенисист, а когато тя се върнеше, че съм друг. Стараех се да съхраня всички уроци, които бях научил."
„Стената ми беше най-верният другар. По едно време станах толкова добър, че даже я побеждавах", шегува се Луканов. Ако търсим символиката обаче, това си е самата истина, защото да победиш съдбата си е като да надвиеш тухлена стена. И ако стената в този случай имаше крака, сигурно щеше да се уплаши и да избяга от един надъхан и зареден с неизчерпаема енергия хлапак.
3 години по-късно Янимир е вече на 13 - достатъчно голям, за да събере смелост и да възроди единствения корт в града. Брат му и още двама приятели му помагат да почисти мястото, а четиримата си организират малък турнир. През 2008 г. игрището става годно и осем човека се включват в надпреварата.
„По това време не пропусках мач на Рафаел Надал. Той ме вдъхновяваше да бия всички наред. Аз обаче играя с дясната ръка, но се опитвам да копирам неговия хъс."
През 2009 г. вече 32-ма участници се пускат на Berk Open, а желаещите стават все повече. Исканият ефект е поучен - в града се говори за тенис и се играе. Година по-късно Янимир и още 7 души учредяват сдружението „BerkRackets", под чиято егида започват да организират турнира. Привличат спонсори, оборудват корта и се занимават с поддръжката. Участниците нарастват, организацията става все по-сериозна, но мисията никога не се променя:
„Целта ми е да популяризирам този спорт. В Северозапада много малко хора играят тенис, а това е спортът, който те поддържа жив. Научи ме никога да не се предавам и да не спирам да се надявам, дори когато изоставам много в резултата. Да вярвам, че мога да променя нещата. Искам да предам това на всяко дете, което дойде."
И може би затова няма проблем да става в 7:00 ч. в неделя...
А магията на тениса не е само в архитектурните форхенди на Роджър Федерер и завладяващата харизма на Рафаел Надал. А и във факта, че един младеж, който се занимава с право, може да зарази със страстта си към играта толкова много други.
Разговорът приключва показателно - три момчета нахълтват на корта с футболна топка и започват да я ритат. Яни обаче скача като опарен: „Виждали ли сте да се играе тенис на футболно игрище? Не се играе и футбол на корта! Тук се играе тенис, ако искате, мога да ви науча."
