Жалко, не успяхме.
България игра чудесно и направи най-добрия си мач на световното по волейбол, но загуби с 2:3 (25-20, 25-23, 20-25, 23-25, 10-15) от Русия. Вероятно паднахме от най-силния отбор в света в момента, а остава съжалението, че можехме и да спечелим.
В първите два гейма видяхме български тим като в най-добрите ни години на игрището. Нападахме стръвно, не отставяхме лесна точка на съперника, а началният удар на Дани Милушев и Андрей Жеков смущаваше руснаците. Е, те са най-добрите в играта в този компонент, видя се от общо 17-те аса, които ни направиха в мача. Именно тези сервиси, които не успявахме да посрещнем във важни моменти, решиха мача.
Но до 2:0 държахме нещата в ръцете си, не личеше притеснение у нашите или превъзходство на фаворита.
Тогава Дмитрий Мусерский, 218-сантиметровият руски исполин взе нещата в свои ръце. Разстрелваше българите от начален удар, бе безпошаден в атака и на блок.
В добавка нашите се изнервиха от няколко съдийски отсъждания, като при едно от тях остана съмнение, че ни ощетиха. Като цяло обаче допуснахме нервите да нарушат отличния ритъм в играта ни.
Дори селекционерът Пламен Константинов не издържа и наруга реферите, изпусна нерви и за първи път на първенството повиши тон сериозно.
Не бе неочаквано да загубим от Русия. Остана лекото съжаление, че можехме да победим. Играта оставя надежди, че във втората фаза ще сме на ниво.
Виктор Йосифов, титулярният ни център, изкълчи глезен и се чака диагноза утре за състоянието му.
