Най-актуалният проблем в родния футбол е как „Титан" да бъде изметен от ЦСКА. Управлението на бизнесмените от Града на мечтите (понеже всички мечтаят да дойдат в София) е пълна катастрофа.
Както обаче вече стана дума оттеглянето на сегашните собственици няма да реши проблемите на клуба. Добри или лоши, перничани дават пари (или разсрочват дългове) и все пак взимат лиценз.
Проблемът е, че изобщо не стават за ръководители на клуб от ранга на ЦСКА и им трябва човек, който да им върши работата. Същото е като да свириш във филхармонията и да наследиш цех за производство на пирони. Трябва ти някой, който да разбира как се произвеждат пирони.
Тъй като българинът държи на малко неща - децата, апартамента, ракията, ЦСКА и Левски, но го прави с цялото си сърце, кризата при червените жегна яко обществото.
Вече се зародиха идеи за поемане на управлението от феновете или създаване на алтернативен клуб. За шаблон инициаторите използват класическия пример - Барселона и Реал Мадрид. Това се единствените две футболни институции в световен мащаб, упрявлявани директно от фенската маса.
Възможно ли е у нас да се случи? Възможно ли е ЦСКА наистина да премине в ръцете на фенклуба?
Идеята за създаване на дружество с нестопанска цел, е прекрасна, но не върши работа някъде от петнайсетина години. Българското законодателство, за разлика от испанското, изисква всички професионални футболни клубове да бъдат регистрирани по Търговския закон, т.е. да са акционерни дружества.
Дори в Испания е така, само че за Барса и Реал са направени специални изключения поради извънредното социално значение на двата клуба. В последните 2 години обаче гласовете за премахване на привилегирования им статут са все по-силни и се очаква до 2014-а двата колоса да излязат на борсата и да се сдобият с ортодоксална форма на управление.
Самите шефове осъзнават тази необходимост, тъй като дълговете натежават и членската маса започва да негодува. Фамозната класа на двата отбора или гениалните им треньори няма дълго да са способни да потушават народното вълнение. Видяхме какво стана с Лапорта. Най-успешният президент в историята на Барселона бе изправен пред съда и ще връща като поп едни 50 милиона евро.
Но дори бюрократичните пречки да бъдат преодоляни (неясно как), в ЦСКА, а и в който и да било български клуб моделът „Барса" или „Реал" е невъзможен по много по-прозаична причина.
У нас нито един футболен клуб не разполага с достатъчно голям социален ресурс, чрез който да се самоиздържа и самоуправлява. Говорим за привърженици, които да плащат суми от рода на 1000 евро на сезон. Хайде у нас да са 1000 лева.
Барселона има около 170 хиляди официални регистрирани членове, Реал е с около 200 хиляди. Тези хора си купуват правото на глас срещу съответния членски внос, който никак не е малък.
Няма какво да се лъжем - в момента дори най-големите клубове у нас трудно мобилизират платежоспособна фенска маса от 5 хиляди души. Вижда се на всеки мач. Това, че „Герена" се пълни два пъти в годината съвсем не значи, че тези 20 хиляди ще се бръкнат дълбоко, за да издържат Левски.
Все пак да приемем, че ЦСКА събере 5 или 10 хиляди души, които да извадят по 500 лева. Това прави 5 милиона лева - на пръв поглед прекрасна сума за издръжка на футболен клуб у нас.
Познавайки флората и фауната в и около този клуб обаче веднага ще се досетим, че задължително ще се пръкнат поне 30 души, които ще извадят по 10 хиляди евро, само за да се провъзгласят за фактори. И вместо идиличния испански модел, тук ще станем свидетели на изродена вариация, в която няколко по-заможни люде ще узурпират властта. Това е неизбежно като изгрева, иначе нямаше да сме в България.
Може да сте сигурни, че половината, които сега са инициатори на метежа, ще им дойдат точно тези идеи, ако в една прекрасна сутрин се окажат на власт в Борисовата градина. И в крайна сметка пак ще се стигне до ситуация, в която някой еднолично (или определен кръг хора) управлява ЦСКА.
В Реал и Барса подобно нещо е невъзможно. Всеки член е напълно равноправен с останалите и това е гарантирано от клубния устав. Там не може да се появи някой от кръга, квадрата или правоъгълника „за спасението на Реал" от лошия Флорентино Перес и да се самопровъзгласи за шеф.
Как си избират президент на „Ноу Камп" и „Бернабеу".
Изборите са на три етапа, а моделът е изпипан до съвършенство. Първо всеки официален фенклуб избира свои представители, които стават делегати. След това тези делегати се събират в Асамблея и избират Управителен съвет. Чак след това се гласува и за президент, който обаче може да бъде суспендиран по всяко време както от Асамблеята, така и от Управителния съвет.
Сега си представете как някой суспендира Дучето или Главата. Ние не искаме.
