Гръцкият алпинист Антониос Сикарис вероятно е последният човек, който е разговарял с Атанас Скатов, както и един от последните, които са го видели преди падането в подножието на втория най-висок връх на планетата - К2.
Скатов загина миналия петък, след падане при слизането му от лагер 3, което според официалната версия се оказа, че е причинено от неизправно обезопасително въже.
"Атанас беше много силен, тръгна директно от базовия лагер към лагер 2. Срещнахме се на лагер 2 и отново ми каза, че не се чувства добре и има лошо предчувствие за експедицията. Отвърнах му, че няма проблем, защото той е много силен и техничен алпинист - каза гъркът пред "Нова". - На 4 февруари тръгнахме от лагер 2 и видях, че Скатов и неговият шерп са достигнали лагер 3 на 7440 метра. Когато пристигнах там, се срещнах с Атанас вечерта.
Големият проблем беше, че нямаше достатъчно палатки. Казаха ни, че са оставени три палатки за нас, но така и не ги намерихме.
Вечерта температурата падна до -40 градуса, а всички останахме навън. Беше невероятен студ и се чудехме как изобщо ще оживеем. Опитах се да вляза в една палатка, но хората вътре не ме пуснаха, беше пълно.
На сутринта говорих с Атанас, той ми каза, че ще слизаме и тръгна с неговия шерп.
Помня Атанас при спускането. Още веднага има наклон с много градуси и без фиксирано въже. Той слизаше без пикели, но аз знаех, че е много техничен и явно се е чувствал уверен.
През цялото време го виждах, защото слизахме заедно. Няма как да забравя, че изведнъж спрях да го виждам.
В този момент шерпът се върна към мен и ми каза: "Антонио, Атанас падна, Атанас приключи. Загубихме го - падна".
Целият проблем бяха въжетата и зимата. Все пак говорим за -40, чувстваш се слаб и безпомощен. Гладен и изтощен заради гадния студ, височината и усилията.
В живота си трябва да знаеш своя лимит. Ако бях тръгнал нагоре с останалите, дори и за малко, сигурно сега и аз щях да съм мъртъв. В последната секунда си промених мнението и сега съм жив. Това е животът, да си знаеш границата между живота и смъртта."
