Твърденията, че грешка на Атанас Скатов е основната причина за смъртта на българския алпинист, бяха опровергани от официалните документи. Скатов загина на 5 февруари при слизане от Лагер 3 под К2.
И в двата смъртни акта - от правителството на автономната област Гилгит Балтистан и болницата в град Скарду, където бе откарано тялото на българина, са категорични, че причината за смъртта е скъсано предпазно въже.
Скатов падна на височина над 7000 метра, но местни шерпи и хора от организацията на експедицията твърдяха, че въжетата са здрави и не това е причината за инцидента.
В документа, издаден от болницата в Скарду - град в Гилгит Балтистан, ясно е записано:
"Атанас Георгиев Скатов, националност - България.
Загинал на 5 февруари, докато слиза от лагер 3 към базов лагер. Причина - скъсване на обезопасявящо въже."
Според същото медицинско заключение кончината на българина е настъпила заради множество травми на главата и фрактури по тялото, причинени от падането.
Безпочвени са и твърденията, че Скатов е бил уморен, когато е тръгнал надолу. Той е вървял не повече от час, а в кариерата му има преходи от 36 часа. Дори последният, с когото е говорил, потвърждава, че той е бил в невероятно настроение въпреки решението да спре с атаката. И говорел как ще се върне през лятото, за да покори върха. Всички познати на Скатов са категорични, че той е най-добър точно при слизането от върха на рапел. Просто телосложението му било подходящо. Това още повече подронва твърденията, че е имало грешка от негова страна. Твърденията за липса на опит също са твърде пресилени, след като точно Скатов е бил най-опитният в цялата експедиция, отбелязва "24 часа".
