Всички сме ги виждали - дали по олимпиади, или на други форуми за какъвто и да е спорт, изглежда, че атлетите не могат да спрат да хапят медалите си. Разбира се, не всеки го прави, но традицията дотолкова е навлязла в спортните среди, че за зрителите това е нещо съвсем нормално.
Но защо го правят? Каква е целта им? Кой ги кара и кои са първите, захапали медалите си?
Едни от първите (според някои дори първите), които налагат тази традиция, са членовете на щафетата на Великобритания на 4х400 метра от 1991 година.
Дерек Редмънт, Джон Риджис, Роджър Блек и Крис Акабуси се смятат за първите спортисти, които хапят медалите си. Четиримата печелят титлата на Световното първенство по лека атлетика през 1991-ва, а по време на снимките след победата захапват златните си медали.
Оказва се, че иновацията не е идея на самите атлети, а на фотографите, които са ги помолили да направят нещо нетрадиционно. Тогава бегачите решават да захапят медалите си.
И така, от вече три десетилетия насам, на всеки две години спортисти със захапани медали са едни от най-често срещаните снимки на всяка олимпиада. Самите атлети споделят, че това се случва по-често по молба на фотографите, отколкото по тяхно желание.
"Фотографите са обсебени от идеята да заснемат кадър как спортист е захапал медала между зъбите си. За тях това е сигурна класика, която ще могат да продадат", казва Давид Валечински - президент на Международното общество на олимпийските историци.
Отново според историците, захапването на медала идва още от Средновековието. Легендата разказва, че още тогава пиратите са хапели златните монети и така са проверявали автентичността им. И тъй като истинското злато и истинското сребро са по-меки от човешкия зъб, те лесно се огъват при захапка.
При модерните олимпийски медали обаче нещата не стоят точно така. От 1912 година насам медалите на олимпиадите не се правят изцяло от съответните медали.
Всъщност, в златните медали на всяка олимпиада има едва 1,34% злато, а в голямата си част те са изработени от мед и сребро. А ако бяха направени изцяло от чисто злато, то Международният олимпийски комитет би плащал по 17 милиона долара само за изработката на златните медали за всяка една олимпиада.
Германецът Давид Мьолер научи това по трудния начин. На олимпийските игри през 2010 година завършилият на второ място в едноместните шейни при мъжете счупи зъба си, отхапвайки сребърния си медал. Едва ли това е начинът, по който е искал да влезе във фолклора на олимпийските игри.
