Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Правех толкова много безразборен секс, че не можех да се понасям. Даже не успях да се самоубия"

"Правех толкова много безразборен секс, че не можех да се понасям. Даже не успях да се самоубия"

В началото на новото хилядолетие американецът Антъни Ървин беше смятан за по-талантлив плувец от Майкъл Фелпс. На 19-годишна възраст той взе злато от Олимпиадата в Сидни, изпреварвайки великия Александър Попов.

Целият живот бе пред него, а бъдещето му изглеждаше повече от обещаващо. Рекламни договори, имения, пари, коли - всичко, което искаше, бе на ръка разстояние от него. Но Антъни тръгна по друг път. Алкохол, наркотици и дори опит за самоубийство го завлякоха към бездната. Никой не вярваше, че бившият шампион може да бъде спасен.

И тогава Антъни повярва в себе си. Оттласна се от дъното и отново спечели олимпийското злато!

Детство на транквиланти

Като дете Антъни е хиперактивен. Толкова палав и буен е, че родителите му понякога се чувстват неудобно от другите. Детето е заведено на лекар, където е диагностицирано с нарушения в работата на централната нервна система. Става въпрос за синдрома на Турет - заболяване, което не се повлиява от никакво лечение. За да може момчето да канализира по някакъв начин неудържимата си енергия, го записват да тренира плуване. От 9-годишна възраст Антъни започва да пие транквиланти, за да се стабилизира работата на мозъка му.

Изненадващо, но здравословните му проблеми по никакъв начин не му пречат на успехите в спорта. В детска и юношеска възраст Антъни чупи рекорд след рекорд - първо в Калифорния, а след това и из цяла Америка. Но въпреки славата, която е натрупал, никой не очаква, че на Олимпийските игри в Сидни ще може да се справи с Александър Попов на 50 метра свободен стил.

По-късно Ървин признава, че преди игрите е експериментирал с транквилантите. Вярвал, че по време на финалите ще се нуждае от естествената си агресия и гняв, затова нарочно намалил дозата на хапчетата. И му се получило.

Антъни прави същия трик и на Световното първенство през 2001 година. И там му се получава.

"Правех прекалено много безразборен секс"

Но ярките перспективи се превръщат в големи проблеми.

Треньорите на националния отбор на САЩ го смятат за спортист, който по отношение на потенциала е по-напред дори от тогавашната изгряваща звезда в плуването Майкъл Фелпс. Вярно е обаче, че същите тези треньори говорят за Ървин, че е "най-мързеливият плувец", с когото са работили.

Самият Антъни не успява да се справи с бремето на парите и славата. Чувства се самотен, а натрупаната умора от тренировките и участията в състезания го тласка към депресия.

"Потъвах все повече в самота и изобщо не разбирах кой съм. Плуването се превърна в задължение, а басейнът стана затвор", признава шампионът.

За да излезе от този затвор, Антъни приключва кариерата си на 22 години. И започват безкрайни запои и флиртове с наркотиците и жените.

"Правех толкова много безразборен секс с различни момичета, че в един момент се отвратих от себе си. Не е лесно да се живее така. Писна ми всички постоянно да ми повтарят, че трябва да се върна към спорта, да се запиша да следвам и тем подобни глупости. А аз само исках всички те да отидат по дяволите и да се разкарат от мен", връща лентата назад плувецът.

"Мислех си, че съм се самоубил"

Всичко това няма как да продължи дълго без последствия. В един момент Антъни умишлено приема огромна доза лекарства, за да сложи край на живота си. "Даже не успях да се самоубия. Мислех си, че съм го направил, а когато се събудих, ми стана тъжно, че не се е получило. Но след известно време разбрах, че това е втори шанс. Тогава се преродих."

Връщането към спорта обаче все още е много далеч.

Антъни продължава пропадането си. Напива се до безпаметност и покачва адреналина с гонки с полицията на мотоциклета си. В кръвта му има следи от ЛСД, кокаин и Бог знае още какви субстанции. По някакво чудо не попада зад решетките. И този път не говорим за басейна, а за истински затвор със закоравели престъпници.

В миг на просветление Антъни се опитва да започне работа, но бързо е гонен отвсякъде. Успоредно с това свири в рок група, а според хора, присъствали на негови концерти, му се получавало доста добре. Музиката му давала свободата, която не намирал в спорта.

Възкръсването

В един момент отчаяният Ървин решава да се премести в Ню Йорк, а негов стар познат му предлага да започне да тренира деца в един от басейните в Манхатън. И водата изведнъж отмива мръсотията по него, полепнала през годините. Антъни осъзнава колко му е липсвало плуването и се завръща в Калифорнийския университет в Бъркли, от който има бакалавърска степен.

През 2011 г. Ървин толкова е прогресирал след само година тренировки, че се завръща в националния отбор на САЩ и печели олимпийска квота. А през 2014-а в Рио де Жанейро се случва чудото. В бразилския мегаполис печели два златни медала - в любимата си дисциплина на 50 метра и в щафетата на 4х100, ставайки най-възрастният олимпийски шампион по плуване. На 35!

Подхожда към успеха си по-философски в сравнение с младостта: "Не спасявам стотици човешки животи, а просто плувам в басейна. 50 метра и толкоз. Вече не търся внимание. Сега имам нещо, което нямах преди - работна етика и любов към това, което върша."

Няма спор - Антъни успя да се възползва от втория си шанс.

Най-четените