Житейски стъпки: доктор Тодор Димитров

В поредицата интервюта "Житейски стъпки", осъществена с подкрепата на Алианц България, ще те запознаем с личности, които на пръв поглед нямат нищо общо: те са с различни професии, хобита и интереси, занимават се с различни неща и на пръв поглед нямат допирни точки.

Но всъщност, това са хора, които ни вдъхновяват по различен начин: те рядко се спират, продължават с уверени стъпки напред, преследвайки мечтите и амбициите си, правейки всеки ден света по-добро място по един или друг начин.

Това са хора, които работят и живеят с ясни принципи и се ръководят от конкретни ценности. За тях труда, съпричастността и всеотдайността са не само думи, а мотивация да се движат напред. Това са хора, които дават смисъл на думата "кауза" и подтикват с личния си пример към повече ангажираност и осмислени действия.


Днес в рубриката ни "Житейски стъпки", осъществена с подкрепата на Алианц България, ще те запознаем с д-р Тодор Димитров. Той завършва медицина в Медицински университет – София, а след това придобива специалност по акушерство и гинекология. В процеса на работата си във II СБАЛАГ Шейново натрупва солиден опит в областта на гинекологичната и в частност на онкогинекологичната хирургия, след което започва да работи под менторството на проф. Григор Горчев в УМБАЛ "Д-р Георги Странски" в Плевен. Там се специализира в микроинвазивната роботизирана гинекологична хирургия. За кратко д-р Димитров е част от екипа на отделението по Обща и онкологична гинекология и тазова хирургия в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда. В момента води операции в клиника "Д-р Щерев" и работи в кабинета си.

Д-р Димитров е човек, който ежедневно се сблъсква с човешкото страдание и болка, но успява да запази ведрост и дори да окуражи пациентките си и техните семейства.

"Нали така казват: открий това, което обичаш и няма да имаш един работен ден. Аз най-много обичам да съм в операционната. Знам, че звучи странно за повечето хора, но това е неразделна част от моя живот. Не гледам на операциите и на работата си само като на ангажимент и нещо, което трябва да свърша. Да си върша добре работа, да се усъвършенствам, да не спирам да се уча – това дава смисъл на живота ми", споделя той.

Д-р Димитров се самоопределя като "гинеколог с афинитет към неинвазивната хирургия, роботизираната хирургия". На въпроса как се е запалил по това да се занимава именно с роботизирана хирургия, отговаря с широка усмивка, че дължи всичко на проф. Григор Горчев, когото определя като пионер в това поле - не само в България, но в цяла Югоизточна Европа.

"Този човек ме е научил на всичко, което знам сега, и за мен е втори баща. Вече може да се каже, че в България има школа за такава хирургия, като за сравнение в Унгария и Чехия, например, все още нямат роботизирана хирургия. Ние имаме истински шанс да се превърнем в лидери в тази област."

Роботизираната хирургия е част от минимално инвазивната хирургия и е много повече от технологична новост - това е революционна иновация в лечението на различни заболявания, в това число доброкачествени или злокачествени тумори и образувания, както и гинекологични и урологични заболявания и коремно-тазова хирургия. Роботизираната хирургия дава възможност да се оперират пациенти по много по-щадящ начин, отколкото при класическите инвазивни операции. По този начин не се рискува голяма кръвозагуба, нарушаване на тъкани и др., а освен това пациенти в риск (страдащи от затлъстяване, диабет и др.) могат да се възстановят значително по-бързо и при нужда – в случаите, когато става дума за лечение на ракови заболявания – много по-бързо да продължат лечението си с лъче- и химиотерапия.

"Роботизираната система позволява лечение на по-голямата част от гинекологичните заболявания – както онкологични, така и не онкологични. В България до известна степен още властват старата доктрина за хирургия и в частност старите разбирания за онкология – операцията се приема като най-важната част от лечението. Затова понякога ми е малко трудно да обясня, че всичко е свързано и работата ни е част от един сложен и, за съжаление, понякога дълъг процес. Съвременната хирургия, по-специално съвременната онкологична хирургия винаги се практикува във връзка с химиотерапия и лъчетерапия. Хирургията е най-малката част от онкологията, която е една интердисциплинарна наука, това е една наистина сложна дисциплина, най-вече заради зачестилите през последните години  ракови заболявания. За съжаление, онкологичните болести много бързо се разпространяват и сякаш във всяко българско семейство вече има поне по един онкологично болен", разказва д-р Димитров за начина, по който роботизираната хирургия помага на пациентите – особено тези в тежки състояния и страдащи от ракови болести.

"Най-важният за мен въпрос е на колко хора ще успеем да помогнем. Моята мечта е след моето поколение да останат поне 10 момчета и момичета, които да бъдат по-добри от мен."

Не мога да не отбележа, че това е по-скоро кауза, не само мечта.

"Да, наистина е кауза – защото говорим за специалисти, доктори, които ще могат да лекуват и да помагат на хората. Искам следващото поколение да не спира да се развива, да учат, да пътуват – сега е много по-лесно. Затова не спирам да обучавам специализанти. Без да има кой да им покаже – няма как да се запалят."

Докато разказва за работата си с младите специализанти и операциите в зала, на които те присъстват, погледът на д-р Димитров се озарява по същия начин, по който се озари, когато определи проф. Горчев като свой втори баща. Ето това желание за предаване на знанията и уменията, ученикът, който на свой ред става ментор – това са хората, които намирам за важни в днешния, често твърде материален живот.

Медицината безспорно е тежка професия, а онкологията е свързана не само с отговорността на лекаря, но и всеки практик носи моралната отговорност за това как ще подходи към пациента, до колко може да даде кураж, без това да са напразни надежди – една твърде сложна игра на приложна психология и шесто чувство, защото всеки пациент е не само индивидуален клиничен случай, но и различна личност, с различен темперамент, емоционалност и не на последно място – ниво на издръжливост.

Въпросът как се решава да следва медицина идва естествено, а отговорът определено ме изненадва: "Съвсем случайно. Когато бях дете и още играех футбол, бил съм на 12-13 години, се наложи да ми направят операция от апендицит, която беше малко неуспешна и 3 месеца бях практически с отворен корем. След тези усложнения започнах да се интересувам от лекарската професия, в частност работата на хирурга – ето така реших, че ще ставам доктор."

Д-р Димитров пояснява, че повечето решения в живота си взима спонтанно и не вярва в голата амбиция всичко да се случва на всяка цена. За жалост, спонтанно взима решението да се занимава и с онкология, в частност онкогинекология, след като майка му почива вследствие на онкогинекологично заболяване.

"Когато реших, че ще се занимавам основно с онкогинекология, отидох в Плевен при проф. Горчев, защото там подходът към лечението на онкологичните заболявания е мащабен и добре планиран – както трябва да бъде. В тази работа никога не си сам, ние сме екип: хирург, лъчетерапевт, химиотерапевт, образен диагностик – ние всички работим заедно."

Докато сме на темата за онкологичните заболявания, неизменно задавам традиционния въпрос: може ли да направим нещо, с което да се предпазим?

"Тъй като в частност си говорим за онкогинекология, има вече редица изследвания, които показват, че определен начин на живот – липса на спорт, затлъстяване – както и липсата на редовна профилактика са пречка за навременното диагностициране на пред-ракови състояния или рак в начален стадий. Всяка жена трябва да посещава редовно своя гинеколог – задължително поне един път в годината за жени до 40-годишна възраст, а след това – по два пъти. Това е част от редовната профилактика, така може да се диагностицира по-лесно заболяване, което позволява по-бързата лекарска намеса и е абсолютно лечимо. Липсата на профилактика е ключова за високия брой ракови заболявания, а някои от тези заболявания протичат без симптоматика, а когато се появят симптомите – вече е твърде късно. Така е например с рака на яйчниците, който е с много висока смъртност. При него симптомите идват доста късно, понякога вече фатално късно."

Естествено, че питам и за HPV ваксините, около които имаше огромна полемика последните няколко години.

"Нека не забравяме, че тези ваксини са само срещу определени щамове на човешки папиломен вирус, който причинява рак на шийката на матката и се предава по полов път. Но тези ваксини не засягат другите гинекологични и онкогинекологични заболявания. Нищо не може да замести редовните прегледи, взимането на цитонамазка, правенето на колоноскопия, ехографските прегледи, които се правят от гинеколозите."

Значи здрава храна, спорт и по-висока сексуална култура, профилактични посещения при гинеколога и редовни изследвания – още няколко причини да подхождаме внимателно при житейските си избори.


Д-р Димитров има двама сина, които за разлика от баща си поне към този момент не изпитват никакво желание да се занимават с медицина. "Искат да имат семейства, така ни казаха. Моята съпруга е инвазивен хирург и децата ни виждат как непрекъснато работим, прибираме се късно вечер вкъщи, не прекарваме много време с тях. Не искаме да ставаме доктори – това беше тежката дума на моите синове."

Излишно е да питам колко часа е обичайният му работен ден, защото това никога не се знае с точност. "Това казвам винаги на младите доктори, които идват на интервюта или които в момента специализират: за един доктор няма работно време", разказва д-р Димитров.

Понякога се налага да се работи и събота и неделя – как реагира семейството на един лекар? "Неговото семейство са пациентите" – това е краткият отговор, който получих.

Явно или свикваш с ритъма на работа и си напълно отдаден, или оцеляваш трудно. Сега вече много по-лесно си обяснявам житейския крах на хората, които навлизат в медицината и лекарската професия заради натиск от страна на родителите си. Особено в случаите, в които говорим за Н-то поколение медици или такива, които са хранили илюзия за бърза слава и лесен живот.

"Всеки трябва да си знае кое е неговото, това което му се отдава, а не да избира професия заради родителски натиск", потвърждава мнението ми д-р Димитров. "При мен всичко е интуитивно и спонтанно, не е амбиция на всяка цена, интуитивно се ориентирам в професията си, успявам да преценя кое ми се отдава. Интуицията ми всъщност ми помага и в общуването с пациентките."

Като става дума за общуване не мога да не полюбопитствам кога му остава време за социален живот.

"Нямам много свободно време, затова сигурно във времето се научих да избирам с кого да общувам. Деля хората на лоши и добри. Искам да общувам с добри хора, такива които се подкрепят, и такива, които се радват на чуждия успех. Нямам време за негативни емоции. Аз се радвам винаги на чуждия успех, искам около мен да има успели хора, щастливи хора, такива, които помагат на другите. Без любов нищо не се случва в този живот. Хората, които обичат живота, са моите хора."

Искам да завърша този разговор така – с мисълта за това колко е важно да обичаш това, което правиш, да намериш своето призвание или пък да помогнеш на някой друг да открие своето. Защото, ако обръщаме малко повече внимание на важните неща и отстояваме своите лични каузи, не само светът ще бъде едно по-добро място, но и ние самите ще живеем по-добре, ще бъдем по-щастливи и нещо, което рядко споменавам, но е от изключително значение: ще бъдем и по-здрави!

Новините

Най-четените