Той е на 26 и признава, че обича отворените проблеми. За радост ги намира на доста места - в програмирането, в лингвистиката, в поезията, във вълнуващите си проекти и гражданските инициативи, както и в ежедневния живот („Вчера звъннах на инспектората, за да оправят една шахта в подлеза на НДК").
Направо се изкушаваме да го наречем щастливец, че живее точно тук и точно сега, във времена с толкова отворени проблеми зад всеки ъгъл.
Той наистина изглежда като щастливец. Не се оплаква и не се отчайва, просто отчита нелицеприятните неща наоколо и търси решения за тях. Казва се Божидар Божанов, по професия е софтуерен програмист, но по дух е творец, реализиращ се в доста сфери.
С програмиране се занимава някъде от седми клас. Поддържа цели три блога, посещавани от хиляди потребители - един на български (с поезия, обществени и политически коментари) и два на английски (с технологична насоченост и подробни разсъждения и съвети върху най-различни казуси от нашето технологичното настояще и бъдеще).
Важното обаче е, че Божидар не просто пише за предимствата на онлайн гласуването или пък за вълнуващите перспективи пред компютрите, които творят изкуство благодарение на зададени алгоритми - той реално действа по тези въпроси и създава работещи проекти.
Реализирал е например Computoser, онлайн услуга за генериране на музика от компютър. Задавате каква музика искате да чуете, в какво темпо, с какъв водещ инструмент и в каква музикална скала, и Computoser я създава на секундата. Божидар признава, че това далеч не е първият опит в областта и този тип проекти тепърва ще се развиват, но самият той е нетърпелив да види докъде могат да стигнат компютрите-творци.
Относно електронното правителство: Божидар е участвал в създаването на цялостен работещ софтуер за България заедно с немска фирма.
Един документ за цял ЕС
Той работи и по друга смела идея - обща електронна лична карта за целия ЕС. С нея гражданите ще могат да се удостоверяват онлайн и офлайн навсякъде в Европейския съюз, ще имат сигурен достъп до всякакви онлайн услуги, изискващи идентификация, ще могат лесно да гласуват по електронен път далеч извън родината си.
За мнозина нещо такова звучи съвсем логично, други вече открито го подкрепят, но Божидар се е заел да направи конкретни стъпки по въпроса.
„Идеята е със задната мисъл, че ако Европейския съюз приеме такова нещо, то ще бъде наложено и в България, защото щем-не щем, ще трябва да го вкараме", смее се той.
Божидар е направил сайт, пропагандиращ идеята кратко и ясно и преди изборите го е пратил на всички български кандидати за евродепутати. Отговорили му от ГЕРБ, от Реформаторския блок, както и лично Меглена Кунева и Ивайло Калфин - одобрили идеята и заявили, че са готови да работят за нея. В Twitter го подкрепил и естонският президент Тоомас Илвес.
Божидар обаче не си прави илюзии, че единният документ може да бъде реализиран скоро и се надява да е възможно за следващия мандат на Европейския парламент.
„Разбира се, много важен аспект от цялото това нещо е сигурността, много важен аспект е защитата на личните данни", наясно е той. „Аз мога само да предложа идеята и да уверя, че технологично решение съществува. Оттам нататък е политическа задача да стане това нещо факт".
Перспективите пред него
Божидар Божанов е така активен и защото вече е натрупал солиден професионален опит. Работил е за немски и британски фирми, през една от тях е правил проект за Ericsson, имал е предложение да работи и за eBay, но го отхвърлил - просто не представлявало достатъчно професионално предизвикателство за него да прави сайт за онлайн търгове. „Крайният резултат е, че някакви хора ще могат да си пазаруват по интернет, което не е иновативно, не е предизвикателно", обяснява той.
Божидар предпочита да влага усилия в области, където вижда огромни възможности за развитие и където може да изпробва нови и перспективни идеи, а не да усъвършенства стари.
В момента работи за холандска фирма, но все още живее в България. Редовно отскача за по една седмица в Холандия, за да не губи досег с работната среда, но знае, че бъдещето му е тук и не иска да използва възможността да си замине за постоянно.
В Холандия например животът му се струва твърде добре уреден, докато у нас неуредиците го мобилизират и той вижда, че може да допринесе с нещо за обществото.
Освен това Божидар знае, че е хубаво той и такива като него да останат у нас, за да имаме някакъв шанс за развитие. Признава, че не му се мисли какво ще се случи, ако всички интелигентни хора решат да се изнесат от страната.
Към реална промяна
Именно по тези причини Божидар членува активно в неправителствената организация „Общество.бг", която работи по различни IT проекти. Общата им цел е подобряване на заобикалящата ни среда чрез нови технологии с цел улесняване или пълно заобикаляне на тежки бюрократични процедури. Правят например сайт и мобилно приложение grada.me, през което лесно могат да се докладват градски нередности директно на общината.
Имат и проект „Следи парламента", позволяващ да се наблюдават под лупа действията на всеки един депутат и всяка една парламентарна комисия, да се оценяват и коментират действията им.
Последният принос на Божидар за „Общество.бг" е разработка, при която той събира в една система документи от всякакви държавни институции: от „Държавен вестник", Агенцията по обществени поръчки, Комисията за защита на потребителите и други подобни. Впоследствие всеки може да се включи в тази система и да се абонира за определени ключови думи или понятия (като например „електронно правителство").
Така потребителят започва да получава известия на мейла за всеки държавен документ, съдържащ набелязаните от него понятия - и съответно може да следи всички нововъведения, които прави държавата в областите, от които той се интересува.
Ще се виждат приети закони, одобрени обществени поръчки и всякакви държавни решения, а това ще затрудни доста от порочните практики, използвани вече по инерция от всички власти.
Божидар Божанов е наясно, че конкретните резултати от гражданските му инициативи може и да не дойдат скоро, но е спокоен, че при непрекъснати общи усилия в тази посока нещата ще се подобряват - и припомня, че все пак от началото на 90-те досега прогресът ни в обществен план е очевиден.
А с повече хора като него мечтаната промяна започва да изглежда приятно постижима.
Mnogo vqrno