Отношението на обществото към големите измамници, особено когато измамите им не са наранили (или поне не особено тежко) обикновени хора, а само банки и институции, е особено. От една страна е възмущението към нарушаването на правилата, но от друга се прокрадва едно скрито възхищение.
Така например, когато се разбра за схемата на българина, източил над 1 млн. долара от Spotify по напълно легален начин (макар и далеч не по по правилата), общата реакция беше по скоро положителна - като към някой, който е надхитрил голямата компания, измъквайки печалбата под носа й.
Светът тайно обича тези, които се движат по ръба на закона и се възхищава на това, че те имат смелостта да пъхнат прът в колелото на системата.
А когато измамниците бъдат хванати накрая (защото за тези, които така и не биват залавяни или поне разкрити, светът като цяло не разбира), същите тези хора са готови да замерят нещастника с камъни. И след това, когато мине достатъчно време, отново да се възхищават на хитростта му.
Такъв относително е и случаят с някои от най-известните измамници в историята. Ето някои от тях:
Франк Абегнейл-младши
Ако сте гледали филма "Хвани ме, ако можеш" с Том Ханкс и Леонардо ди Каприо, значи имате идея кой е Франк Абигнейл-младши. Още на 17-годишна възраст Франк е изпечен мошеник. Изпърво с кредитната карта на баща си успява да извърши различни схеми, карайки местни строителни работници да купуват неща с нея, а той да получава кеш парите от покупката. Междувременно криел известията от банката, за да не рабере баща му.
Той започнал различни измами с банкови чекове като за 5 години успял по този начин да открадне около 2,5 млн. долара от банки в 26 държави по света. Когато схемата му бива разкрита, започва и епичното му бягство от закона.
За около 2 години, Абигнейл успешно се представял за пилот на Pan Am под името Франк Уилямс, за да пътува безплатно със самолет по света. После под същия псевдоним работи 11 месеца с фалшива диплома на педиатър в болница в Джорджия. Върхът на кариерата му като “хамелеон” идва когато с подправена правна диплома от Университета Харвард, е назначен на работа в офиса на генералния прокурор на щата Луизиана.
Франк сменя общо 8 професии, подправяйки чекове и харчейки парите за жени.
В крайна сметка именно жена го издава и с това приключва бляскавият период на измамника. Следват 6 месеца в предварителния арест в Перпинян, Франция, година затвор за измама в Швеция, преди да бъде екстрадиран в САЩ, където е осъден на 12 години затвор.
Правителството на САЩ обаче го пуска на свобода срещу помощ при разкриването на измами. След изтичането на присъдата Франк отваря своя собствена фирма, която се занимава с консултиране на банки върху проблеми със сигурността на чековете им, фалшификаци и т.н. Днес той е успешен бизнесмен, радващ се на популярност и филм за живота си, режисиран от Стивън Спилбърг.
Чарлз (Карло) Понци
Именно този италиански финансист и измамник е кръстена "Схемата на Понци". От обикновен пощенски служител в Италия той се мести в САЩ. Когато пристига в Бостън през 1903 година, той разполага само с два долара и петдесет цента, но също така с безмерната амбиция да стане много богат.
Съдбата там го подмята от ниско платени работи през дребно мошеничество в няколко града в САЩ и Канада като на няколко пъти дори попада в затвора. И така до 1907 г.
Тогава той получава писмо, което ще промени целия му живот. От него той научава, че Международният пощенски съюз издава универсална марка, така наречения международен купон за отговор. Понци установява, че същият този купон може да бъде заменен с еквивалентна марка, която в Испания, Италия и Франция струва шест пъти по-малко. Така той решава да инвестира в това начинание и без да губи време предприема действия, тъй като се страхува да не откраднат идеята му.
В един момент той вече е основател, собственик, управител и единствен служител на компанията Securities Exchange, която се занимава именно с това - да купува по-евтини марки и да ги преподава в САЩ. Естевствено обаче, той не печели от точно това.
Печалбата идва от многобройните му инвеститори. С парите, които получава от новите инвеститори, той плаща на старите като постоянно привлича нови и нови участници в схемата. Иначе казано - финансова пирамида. Схемата на Понци се разпада когато размерът на новите инвестиции не може да покрие обещаните големи печалби към старите инвеститори, които започват да изтеглят парите си.
В крайна сметка Понци е арестуван отново и цялата схема не се разкрива. Въпреки новия престой в затвора, след като излиза, той отново се захваща с мошеническа дейност, този път с имоти. През юни 1926 година излиза под гаранция, но избягва в Тексас, където променя външния си вид. При опита си нелегално да достигне Италия с търговски кораб, на пристанището на Ню Орлиънс Понци е заловен. Осъден е на седем години затвор.
В крайна сметка след това той отново е освободен и се връща в Италия, но не задълго. През 1948 година Понци получава инсулт, след който остава частично парализиран и с частична загуба на зрението. Умира на 18 януари 1949 година в болница за бедни в Рио де Жанейро.
Виктор Лустиг
Едно е да си мошеник, съвсем друго обаче е да успееш да продадеш Айфеловата кула. Роденият в Бохемия, днешна Чехия, Виктор Лустиг е човекът, който успява да извърти този номер. Започнал кариерата си на мошеник, продавайки "кутии за пари" на богаташи по големите круизи, Лустиг в един момент решава, че му трябва много по-сериозен удар.
В средата на 20-те години на XX век му хрумва гениалната идея да се представи за човек от френското правителство, което възнамерява да продаде Айфеловата кула. Идеята е, че кулата е твърде скъпа за поддръжка и френската държава е решила да се отърве от нея.
От името на правителството на Франция Лустиг изпратил покана до шест търговци на метал. Той дори завел шестимата кандидат-купувачи на инспекция на самата кула като целта му била да набележи най-доверчивия сред тях и да му "продаде" цялото шоу.
След огледа, търговците трябвало да напишат офертите си и да ги дадат на Лустиг, а самият той вече имал набелязана жертва. В края на сделката той заминал за Виена с куфарче, пълно с пари, а жертвата дори не подала сигнал в полицията от срам.
След няколко месеца Лустиг се върнал в Париж, за да повтори опита си с продажбата, но този път бил разкрит от полицията преди сделката да бъде финализирана. Лустиг обаче успява да избяга и не е арестуван по случая.
Впоследствие той се мести в САЩ, където успява да се включи съвсем успешно в местния криминален живот и дори да спечели доверието на безмилостния мафиот Ал Капоне. Там Лустиг се впуска в схема за печатане на фалшиви пари, която е толкова успешна, че успява да наводни американския пазар с милиони фалшиви долари.
В крайна сметка и той е предаден от жена. Тогавашната му приятелка разбрала, че той й изневерява и го издала на полицията. Изпратен е в затвора Алкатраз, където умира от пневмония през 1947 г.
Кристоф Тиери Роканкур
Израснал в сиропиталище като син на проститутка и алкохолик, Кристоф определено може да се опише като проблемно дете. Той успява да избяга от институцията и се запътва към Париж, където извършва и първите си схеми - с фалшиви документи успява да продаде чужда собственост за около 1,4 млн. долара.
В него обаче винаги е имало влечение към славата и известните. Така той се насочва към САЩ, къдетo се впуска в по-големите измами. Там той използва общо 12 псевдонима и дори се представя за наследник на рода Рокфелер.
В различните си персонажи Кристоф е филмов продуцент, боксов шампион, рисков инвеститор, богат наследник (на син на София Лорен, племенник на Оскар де ла Рента и Дино де Лаурентис, личен приятел на Бил Клинтън и т.н.). Известно време дели квартира с Мики Рурк, като дори успява да се ожени за модела на Playboy Мария Пиа Рейес, от която има син.
През това време той продължава с финансовите измами, докато през април 2001 г. измамникът е арестуван заедно с жена си от канадската полиция. Рейес е освободена впоследствие, а Кристоф остава в Канада. Там той пише автобиографията си, в която не пропуска да се присмива на жертвите си.
През март 2002 г. е екстрадиран в Ню Йорк, където е съден. Признава се за виновен в 3 от 11 обвинения, сред които кражба, присвояване в особено големи размери, контрабанда, подкупи и лъжесвидетелстване, за да избегне максималната присъда от 20 години затвор. За измамите е осъден да плати глоби в размер на 9,5 млн. долара и обезщетения за още 1,5 млн. долара.
Milli Vanilli
В края на 80-те в Германия е създаден един от доста успешните R&B проекти на европейската сцена, който дори печели награда "Грами" за изгряваща група - Milli Vanilli. Схемата е проста там. Импресариото Франк Фариан решава да събере дует, който да е повече маркетингов продукт, отколкото музикална сила.
Фаб Морван и Роб Пилатус са идеалните лица за целта - екзотични, от африкански произход, приятни на външен вид и интересни за публиката. Проблемът бил, че не могат да пеят.
Вместо да похабява усилия, време и средства обаче, Фариан решава просто да наеме певци, които да записват песните на дуото, докато Фаб и Роб просто пеят на плейбек по концерти.
Славата идва главоломно с хитовете Blame it on the rain, I’m Gonna Miss You и Girl You Know It’s True, които в крайна сметка носят и наградата "Грами". В периода на краткотрайната си популярност Milli Vanilli успяват да продадат 8 млн. сингъла и 14 млн. копия от двата си албума.
Разкритието идва от самия мениджър. След турне в САЩ някои от феновете забелязват, че има нещо нередно с изпълненията и започват въпроси кой пее в всъщност песните на Milli Vanilli. Под натиска на медиите Фариан в крайна сметка признава, че Фаб и Роб всъщност въобще не пеят.
Дуетът е принуден да върне наградата си, а медиите просто ги разкъсват.
Това води и до огромното напрежение върху тях двамата, което в крайна сметка води и до смъртта на Роб Пилатус. През април 1998 г. той е намерен мъртъв в дома си след свръхдоза наркотици и алкохол.
Фаб Морван се опитва да продължи музикалната си кариера, но така и не успява да постигне някакъв по-сериозен успех.
През 2007 г. Universal Pictures представя идеята за филм по историята на Milli Vanilli, който обаче в един момент е замразен.
Мери Бейкър
Когато април 1817 г. в Олмъндсбъри, графство Глостършир в Англия се появява млада, красива жена, облечена в екзотични дрехи и с тюрбан на главата, никой не си и помисля, че това може да е обикновена английска измамничка.
Жената говори на непознат език и когато най-сетне хората успяват да установят комуникация с нея, тя им разказва чудноватата история за това как тя е принцеса Карабу от остров Джавасу в Индийския океан, как е била отвлечена от пирати и как в крайна сметка е успяла да се спаси, скачайки зад борда в Бристолския канал.
Романтичната история се превръща в сензация, за която скоро след това всички говорят. През следващите 10 седмици, принцесата, която остава да живее у семейство Уоръл, показва завидни умения в стрелбата с лък, фехтовката, плува гола и изумява с молитвите си към бога Ала Тала.
Приказката приключила, когато неин портерт се появил във вестниците, а неизвестната дотогава мисис Нийл не разпознала в него бившата си прислужница Мери.
В крайна сметка се оказало, че принцеса Карабу е обикновена дъщеря на обущар от Англия и е обиколила различни части на страната като прислужница. След разкритието, Мери е принудена да признае измамата и е изпратена в Новия свят с кораб за Филаделфия. Там тя опитала да поднови образа на източната принцеса и скоро след това се опитва да се върне в Европа, но там славата й вече я била изпреварила.
До края на живота си Мери продава пиявици на болницата в Бристол, за да се издържа.
Каси Чедуик
Родена като Елизабет Бигли, тази измамница в продължение на години се представя за незаконна дъщеря на един от най-големите стоманени манати в света - Ендрю Карнеги. През 1897 г. в банката на Кливланд, Охайо тя успява да изтегли 2 млн. долара с помощта на подправена полица с подписа на мнимия си баща.
Слухът за тази високопоставена клиентка се разпростира бързо и банките в щата започват да се надпреварват да й предлагат заеми при все по-примамливи условия, без да се интересуват от покритието, за което ще се погрижи богатия й "баща". Така през следващите 8 години, лъжейки за потеклото си, Каси Чедуик, както се представя самата тя, изтегля между 10 и 20 млн. долара.
Краят на целия блясък идва през ноември 1904 г., когато една от банките се обръща към полицията, след като поредният заем от близо 200 хил. долара не е върнат.
Тогава следователите успяват да се свържат и със самия Карнеги, който е повече от изненадан от новината, че има такава дъщеря.
През март 1905 г., съдът в Кливлънд осъжда Каси Чедуик на 14 години затвор и глоба от 70 000 долара. Освен за измама, тя е призната за виновна и за заговор срещу правителството, тъй като една от ограбените банки в Охайо имала федерален статут. Чедуик умира в затвора, 2 години по-късно.
