Цветана Пиронкова: Животът в професионалния тенис е самотен

Две години по-късно тя ни каза "Да". Цветана Пиронкова не е по празните приказки, държи медиите на здравословна дистанция, а личния си живот - зад желязна завеса. Позволява си публичност единствено в Инстаграм - любимата медия на всички от тура. Този път обаче имаме два часа, които да прекараме насаме. Намираме се в родния й Пловдив. Няма как да е другояче, защото това момиче има почти кармична връзка с този град.

Цветана идва от голямо семейство - дядо й Енчо Пиронков е известен художник, работил и в кукления театър в неговите най-силни години. Той има три деца, едно от което е бащата на Цветана. Цвети също са три деца. Да влезеш в професионалния тенис, освен всичко е и скъпо занимание и за да се финансира спортната кариера на Цветана, дядо й продава част от картините си.

Години по-късно, през 2010 г., Цветана Пиронкова става първата българка, достигнала до полуфинал на Уимбълдън. Девойката от Града на тепетата се оказва особено добра на трева - единствената настилка, на която не може да се тренира в България. Въпреки това, през цялата си спортна кариера, Цвети е настоявала да тренира не просто в България, а в родния Пловдив.

Най-високият ранкинг, който достига, е 31 място. В момента обаче ранкинг няма. Когато станат майки, тенисистките губят мястото си класацията на WTA. В края март Цветана Пиронкова роди първото си дете Александър, а няколко месеца по-късно създаде своя собствена марка спортни дрехи. Очевидно това момиче не обича да стои без работа.

Срещата ни е за 11 часа. Нали не се съмнявате, че тя идва в 11 часа без 1 минута?

Лека полека разчупваме ледовете. Цветана Пиронкова знае какво ще я питаме, защото ни е поискала предварително въпросите. Когато си част от световния елит, защото тенисът те изстрелва точно там, един от първите уроци, които учиш, е да внимаваш с журналистите.

От време на време обаче, ние бягаме от сценария.

Цвети Пиронкова знае как да общува с камерата. И камерата й се отплаща.

"Можеш да имаш кариера на модел" подмятам след поредните кадри, които съм видяла. А тя се усмихва и ми казва "Да, бе, да!"

Риза BOSS, деним Diesel от Collective, локация Artnewscafe, фотограф Мирослава Дерменджиева®

Кожена пола и пуловер Molly Bracken от Collective

Как тече животът ти сега?

- Различно! Пак съм много ангажирана, но в съвсем друга посока. Грижа се за сина ми, а в малкото свободни мигове, работя активно за развитието на новата ми марка - Pironetic. Имаме добър екип, с който координираме и работим по задачите, свързани с марката.

Липсва ли ти тенисът?

- Тенисът за мен е начин на живот. Той не може да ми липсва, защото никога няма да спра да играя и да се интересувам от него. Това, което не ми липсва в момента, е животът на тура. Имах нужда от промяна, която си дойде съвсем естествено с появата на сина ми. Последните 15-16 години минаха между тенис кортовете, летището и хотела. Този номадски живот е част от това да бъдеш професионалист, това е може би дори най-трудната част. Също така, голямо е и предизвикателството да се справиш физически с тези натоварвания. Година след година, тялото буквално се смазва от тренировки, мачове, смяна на настилки, климат, часови зони... Идва момент, в които разбираш, че трябва да намалиш темпото.

Защо беше толкова добра на трева?

- Като всеки играч, имам настилки, които пасват на стила ми и други, които не толкова. Тревата е уникална настилка. За съжаление не толкова разпространена, заради тежката поддръжка, която изисква.
За първи път стъпих на трева на квалификациите на Уимбълдън, където беше и първото ми участие на турнир от Големия шлем. Когато пристигнах, дори нямах маратонки за трева, защото в България нямаше откъде да се купят. В началото усещането от настилката ми беше много странно и отне известно време и няколко участия на Уимбълдън, за да я овладея. Но щом го направих, изпитвах истинско удоволствие от играта.

Дънкова риза Scotch&Soda, Artnewscafe. Фотограф Мирослава Дерменджиева®

Минаваш ли на друго ниво в тениса след победа срещу Винъс Уилямс?

- Винъс Уилямс е легенда в този спорт. Израснах, гледайки нейните триумфи по телевизията и мечтаейки един ден да я срещна на някоя от големите сцени. За щастие това ми се случи още на първото ми участие на турнир от веригата на WTA в Истанбул. Там преминах квалификациите и достигнах до полуфинал като отпаднах от нея в два сета. Еуфорията ми беше в повече.

Взех реванш няколко месеца по-късно, на първото ми участие на Australian Open в драматичен трисетов мач. Отзвукът от тази победа беше много голям и голяма част от топ състезателите ме поздравиха. Tогава за първи път се почувствах като част от световното тенис семейство. Имам още две победи над нея отново в много важни мачове, и двата на Уимбълдън. Мачовете срещу такива топ състезатели са много важни, защото това е предизвикателство да превъзмогнеш възхищението и респекта, което имаш към тях и да ги възприемаш като всеки друг противник - без лице.

Кой е мачът, който никога няма да забравиш?

- Всъщност, мисля че няма мач, които съм забравила! Всеки един е оставил някаква следа и спомен в мен. Толкова са много, че сега като ме попита, взеха да изкачат в съзнанието ми един след друг.

В почивките между снимките питам Цвети за един конкретен мач, който у мен лично е оставил страшно много разочарование. На US Open срещу Джоана Конта. При 6-2 и 5-6 във втория сет и сет бол Джоана Конта почти колабира след паник атака на корта и получи 15 минутен тайм-аут за медицинска помощ. Цветана успя да се мобилизира и взе втория сет, след което Конта отиде до тоалетната в паузата между сетовете и не се появи в следващите 15 минути - нещо абсолютно недопустимо. Когато Конта се върна нямаше и помен от предишното й състояние и тя затвори мача с 6:2 в третия сет.

Темата очевидно провокира Цвети да се върне директно на корта през лятото на 2016 година. Докато ми говореше, тя описваше ситуацията така, все едно я гледа на филмова лента. Каза, че за първи път след загубата на мач, толкова много журналисти от чужди медии са искали да говорят с нея. Очевидно, че усещането е било за нещо нередно, но тенисът не е спорт, който обича скандалите. Аристократизмът на играта винаги е вървял с доза дискретност, дори и когато знаеш, че истината е на твоя страна.

След това отклонение минаваме по сценарий, както сме се разбрали.

Като че ли отдавна зрееше идеята за твой собствен бранд за спортно облекло, ангажирана си много пряко, включително и с дизайна. Това ли е пресечната точка между творчеството в гените ти, наследство от Енчо Пиронков, и твоята спортна кариера?

- Дядо ми е велик художник. Не бих искала да се сравнявам с него на тема изкуство и да си приписвам определени качества, защото ми е дядо. Факт е обаче, че изкуството и творчеството винаги са били част от живота ми в различна степен. Pironetic е проект, в които вложихме много старание и любов. Държахме да подберем правилния екип от професионалисти, за да положим добри основи за развитие, което отне време. Стартът вече е факт и тепърва ще поднасяме нови изненади.

За момента предлагаме колекцията си ексклузивно на нашия уебсайт. Дрехите, които създаваме, са съобразени с начина на живот на модерната, активна жена. Дизайнът е разработен съвместно с български дизайнери, по мои идеи и виждания. Същото важи и за принта, на който залагаме в първата си колекция, интересното при него, че е ръчно рисуван от дизайнер, направен е специално за нас. Кройките ни са стилни изчистени, с внимание към детайла, нещо, на което аз много държах. Заложихме на вечните черно и бяло, а също и на така любимите ми пастелни тонове. Те са свежи и нежни и отиват на всяка тоналност на кожата. Подбрали сме както най-модерните платове за този тип дрехи, така и традиционния памук, които аз много обичам да нося.

Посланието на първата ни колекция е "Бъдете Смели". Това е призив към всеки, които има мечта или копнеж, но по една или друга причина отлага реализирането им. Покоряването на всяка цел започва с първата крачка към нея, затова - смело напред!

Какъв е твоят личен стил на обличане?

- Спортно-елегантен в по-голямата част от ежедневието. Все повече държа на комфорта, това е водещ критерии за мен. Ако нещо не ми е удобно, колкото и да е красиво, няма да го нося.

По време на сесията сменяме ниските кубинки Doc Martens, в които Цвети се чувства очевидно добре, с 10-сантиментров ток, но съвсем за кратко. Токовете все по-малко са това, което бяха, а и животът позволява на жените да ги заобикалят успешно без никой да им се сърди. Времето тече толкова бързо, че нямаме време да внимаваме къде стъпваме.

Местим се от Artnewscafe към "Котка и Мишка", където ни посреща едно симпатично куче. Сещайте се къде са котките и мишките.

Комбинираме един от клиновете на Цвети с over-size пуловер на Religion. След това обаче минаваме към романтична визия, която кореспондира добре с паважа на Капана.

Рокля Boss, палто American Vintage, обувки Doc Martens, чадър Ted Baker, фотограф Мирослава Дерменджиева®

Кои са звездите от тура, които ти правят най-голямо впечатление със стила си?

- Харесвам стила на Ана Иванович и Мария Шарапова. И на корта и извън него той е елегантен, премерен и интересен.

Кога играеш тенис сега?

- В момента играя само за удоволствие, когато имам време тренирам функционален фитнес, за да съм в добра физическа форма и да се чувствам добре.

Смяташ ли да се върнеш към спорта като професия? Да направиш своя школа, да станеш треньор?

- Както споменах, спортът е моя начин на живот и силата, която ме е направила човека, който съм днес. Всички тези неща влизат в плановете ми, но може би на малко по-късен етап.

Три думи за Пловдив?

- Древен, магичен, моят дом.

Блуза Karl Lagerfeld от Collective в мол Пловдив, фотограф Мирослава Дерменджиева®

Какво ти дава този град?

- Това е домът ми, мястото, където съм израснала, където са близките и приятелите ми. Има много прекрасни места по света, които съм имала щастието да посетя, но домът е само един - за мен това е Пловдив

Защо не пожела да живееш някъде в чужбина и да тренираш там? Не пропусна ли възможности?

- Не мисля, че това да живееш и тренираш в чужбина е задължително, за да си успешен. Не ми харесва тази нагласа. Може би в някои определени случай е необходимо, ако липсват подходящи условия например, но при мен никога не е било така. Аз съм разполагала с всичко от което съм имала нужда, без изключение. За мен винаги е било важно да прекарвам време у дома между турнирите, да ям нашата храна, да чувам нашата реч и най-важното - да съм сред близките си. Животът на тура е доста самотен и това е моят начин да заредя батериите.

Ти беше патриот, преди да бъде модерно. Кой те възпита на това?

- Аз съм от голямо семейство, което цени и се гордее с корените си. Възпитанието, което имам от родителите си, никога не е допускало чувство за малоценност на тази тема, даже напротив. Учили са ни да разчитаме на себе си и на способностите си, да не се оплакваме от обстоятелствата и да работим здраво за мечтите си. България е моят дом и родина, това е нещо свято и не подлежи на коментар.

Каква майка си?

- Не мога и не искам да се самоопределям на тази тема. Ценя всеки момент прекаран с детето и семейството ми. Истинско щастие е да виждам как синът ми открива света и да съм до него във всички неща, които му се случват за първи път.