Изключително приятно е, когато се срещаш с хора от далечни страни, които идват в България, харесва им, решават да останат и да живеят тук.
В рамките на седмица се срещнах с трима, които отговарят на това описание. И тримата работят в The Stars Group (собственик на онлайн платформите за онлайн залагания PokerStars, BetStars, FullTilt и PokerStars Casino).
Първо, ще ви запозная с Артур Боржес. Той е бразилец, живял е в Сао Пауло, но винаги е мечтал да пътува и да живее в Европа. И се озовава в София.
„Имах португалски паспорт – споделя ми Артур. Искам да пробвам различни места, нещо ново. Искам да пътувам, а Бразилия е твърде далеч и е много скъпо да дойдеш до Европа за почивка. Трябват ти и много почивни дни, защото пътуването в едната посока е ден и половина, след това още ден и половина за връщане. Трябва да си вземеш 20 дни отпуск само за една ваканция.“
Как точно България?
Всъщност, нашата страна изобщо не е в първоначалния му списък, просто защото дори не е бил чувал за нея. Обща приятелка на него и съпругата му, с която се женят точно преди да напуснат Бразилия, за да може и тя да вземе португалски паспорт, ги насочва към България.
„Разказа ни, че се мести в България. Вече дори си бе намерила работа. Реших да потърся България и изведнъж пред мен се откри един рай с плажове, природа, планини, сняг. Знам, че е странно за човек от Бразилия да обича снега, но вече бях пътувал в Аржентина и Чили, и обичам да карам сноуборд. Казах си, че мога да ходя на море и да карам сноуборд. Обичам да се разхождам из планината, сред природата.“
„Разходка“ не е точната дума, защото Артур обикаля почти целия град пеша. Заедно с кучето си – Голдън ретривър, си прави цели преходи из Витоша, след което отново се връща пеша през града до вкъщи.
Като всеки бразилец е фен и на футбола. А и като човек, който обича да пътува, е нямало как да пропусне Световното първенство в Русия. Още повече, че вече е бил изпитал усещането за Мондиал преди четири години в Бразилия.
„Беше страхотно. Бях само в Москва, четири дни. Вече знаех какво е усещането – всички са по улиците през лятото: местни, чужденци, всички се радват, празнуват, с бира в ръка. Гледах два мача: Бразилия – Сърбия и Франция – Дания. Мисля, че имахме добър отбор и добър шанс, но всичко се случва на световно първенство. Допускаш една грешка и си тръгваш. Отне им доста време да разгадаят белгийците. Когато успяха да го направят, вече беше твърде късно. Поне видях световните шампиони.“
Съпругата на Артур също е тук и също вече си е намерила работа. „Вече нещата са доста по-добре, защото не разчитаме само на моята заплата“, с усмивка казва той. Заедно са от осем години, но началото в България не е било лесно за нея. Не само е нямала работа, но е било зима, не е познавала никого в града и не говорила езика. Но използвала времето докато Артур е на работа, за да завърши курс и да си опресни английския. И вече й е от полза в работата.
Самият той работи като Fraud Investigator. Казва, че работата му харесва, тъй като се е занимавал с нещо подобно и преди в Бразилия.
„Приятелката ни ме увери, че има много компании тук, които наемат хора с португалски език. Дойдох в края на ноември, а офертата на The Stars Group беше най-добрата. Не се занимавам само със съпорт функции, а следя и за измами – кражба на профили, източване на карти и т.н. Работата е много аналитична. Харесва ми, защото е предизвикателство и има още много какво да науча.“
Той е един от първите служители на компанията, след като стъпва в България, част е от „втората вълна“.„Имаше може би само 20 човека тогава. Казаха ми: „Искаме да растем“ и това звучеше супер, защото имах възможността да съм един от първите в компанията и след известно време да съм „старши“.“
Въпреки че работи в компания, която се занимава със залози, хазарт и покер, Артур не обича да залага. Подобни игри за него са запазени само когато е в приятелски кръг и „за забавление“. Но веднага бърза да добави: „Но мога да ти кажа всичко за правилата!“
Големият проблем на всички чужденци в България е езикът. Не само защото самите те не знаят български, но и защото на много места хората тук не знаят чужди езици, дори английски. Много малко табели са на английски. Сметките им идват само на български. Договорите с мобилните оператори са на български.
„Езикът е проблем – продължава Артур. През зимата ходих в Банско, Боровец, Витоша. Но винаги с някой човек от офиса, когото тормозя с „О-о-о, ще ходиш някъде, може ли да дойда с теб?“ Защото, за да хвана автобус трябва да отида на място, за да си купя билет. Не може онлайн. Там почти никой не говори английски. Никой не знае кога точно тръгват автобусите. На връщане пък не се знае дали ще има място в автобуса и дали няма да трябва да изчакам следващия. Ако инвестирате в туризма, съм сигурен, че ще има много туристи, защото е евтино. Знам, че има проблеми в тази сфера в момента, но винаги е така, когато става въпрос за инвестиции – някои хора ще приберат много пари, други ще са недоволни. Но би било добре за туризма. Дори сега вече има много хора. Знам, че и по морето има много туристи.“
Пътува само с градски транспорт и ходи пеша. Питам го как се справя с трафика, а той почти с насмешка ми отговаря: „Ха-ха, в сравнение със Сао Пауло, тук не е нищо!
Там сме много, наистина много. Това беше и една от причините да искам да си тръгна. Защото прекарвах по два-три часа в колата на път за работа и обратно към вкъщи. Понякога улиците се наводняват и трябва да изчакаш дъждът да спре, за да минеш. Сега пътувам само с метро, с автобус и пеша. В града не ми трябва кола. Много ми харесва, че мога да използвам градския транспорт. Такситата също са евтини. Не искам да съм в колата. Искам да съм навън, да се разхождам, да бъда в метрото, сред хора.
Хората са ми малко странни все още. Малко по-затворени сте от нас. Не се усмихвате, докато се разхождате. Ние сме по-отпуснати, по-отворени. Но щом човек ви опознае, разбира, че сте приятелски настроени, гостоприемни, че ставате за приятели.
Но понякога е трудно, особено със старите хора в градския транспорт, които сякаш не харесват чужденците. Винаги са нацупени. Когато трябваше да си изкарваме документи (със съпругата му – б.а.), имахме проблеми, защото и там работеха по-възрастни хора, които не говорят английски. И си казах: „Стига, от вас се изисква да работите с чужденци, които не знаят български, а не знаете друг език?!?“ След това дойде проблемът с различните бланки, за които трябваше да обикаляме различни гишета, да ходим при различни хора, които те карат да носиш още бланки и т.н.“
Посмяхме се на намръщените възрастни хора, като се опитах да му обясня, че администрацията мъчи не само чужденците, след което Артур отново започва да разказва колко много му харесва София. С близостта на Витоша от една страна, с многото си паркове от друга, и с хубавата си храна, от трета.
Вече обича и българска кухня. Имат си любим ресторант, в който ходят със съпругата му. Сервитьорката, която „говори английски колкото може“, вече ги познава и по приятелски им подшушва „кое е хубаво и кое не“ за поръчване. Хвали се, че вече пие айрян, но казва, че му липсват хубавите телешко и риба: „Липсва ми и истинската японска кухня. Тук сушито е скъпо и е пълно само с ориз, а сьомгата е много малко.“
„България е в центъра и има много държави около нея. Можеш да отидеш на много места. Все още не сме пътували много, но след като и двамата имаме работа е по-възможно. Вече пътувахме из България, когато пристигнахме. Бях три-четири дни в Турция, в Истанбул, преди да дойда, тъй като полетът ми бе с прекачване от там. През зимата си наехме кола и обиколихме Созопол, Варна, Велико Търново. Във Велико Търново беше страхотно, крепостта е уникална. Сега искаме да отидем в Гърция на Халкидики, тъй като е сравнително близо.“
Наистина, не е лошо човек да е скептичен към някои неща и да се съмнява, но понякога е много приятно да чуеш, че нещата, които наричаме „клишета“, всъщност са много верни.
България може и да не е перфектната дестинация, но много чужденци, които решават да заживеят тук, казват едно и също за красотата на природата, за ниските цени и за перфектното ни разположение. Недостатъците? Явно са по-скоро у самите нас, които можем да сме по-усмихнати, по-приветливи, не толкова озлобени и не само да оценяваме какво имаме, но и да се опитаме да го направим още по-добро.
Текстът е част от кампанията на Webcafe в партньорство с The Stars Group, в която представяме чужденци, които са решили да живеят и работят в България. В следващите материали ще ви представим французойката Мелани, която след няколко години живот в Ирландия, пристига у нас и започва работа тук, и Лизбет, която е от Гватемала и работила е като готвач в САЩ. Там се запознава с наполовина българин и двамата заедно идват да живеят и работят в София.
