Вече не ми пука кой ще победи, искам само това да приключи. 160 сирийци умряха днес. Гласът на Алаа е спокоен, а лицето му се редува на екрана с трептящи от бомбардировки картини, изпаднали в истерия синове и безжизнените им бащи, кръв и разруха. Сирия.
"Това брат ти ли е? - Не, моят баща е мъртъв, а неговият - не". 4-годишният Махмуд и 5-годишният Бешир са усмихнати и любопитни. За тях смъртта е... да те прибере Бог. "Алаа" те хваща за гърлото още в първите секунди.
20-минутният филм лъкатуши между разказа и кадрите от първо лице.
Можеш да го възприемеш като военна документалистика заради кадрите от сражения и звука от прелитащите самолети на Асад. Можеш и да го възприемеш като социално ангажирана лента заради мизерията в бежанските лагери, Махмуд и Башир и смъртта, която понякога идва по-бързо от куршума на снайпер "Драгунов".
Филмът е всичко това, през погледа на този, който го е изживял. Обвинение срещу зверствата и безразличието, молитва, изречена зад кадър по стълбите нагоре към покрива на сграда, от която ще снима въздушния удар. Там. Неслучайно лентата е кръстена на човека зад камерата.
От "Армани" до фронта
На "Кинематограф Live" за една вечер време през екрана минават шортове от най-различни жанрове и държави. В този формат е и първата прожекция на "Алаа". Любопитно ми е как човекът, заснел филма, е усетил своеобразната "премиера".
"Ако ме питаш дали съм накарал хората да разберат какво се случва в Сирия, то отговорът ми ще бъде"„не", защото това е по-голямо от един 20-минутен филм. Когато всеки ден виждаш мъртви хора по улиците, това е прекалено. Не са само по улиците - виждаш ги в домовете им, във всички болници... В Сирия в момента е нещо страшно".
Със сако и вратовръзка, Алаа първо моли присъстващите за минута мълчание в памет на загиналите, а след това говори уверено както на сцената след прожекцията, а така и след това, докато обсъждаме филма. На 26 е, преди да избухне войната работел за "Армани" в Дубай. Тогава усетил на гърба си "арабската солидарност": властите анулирали визите на всички сирийци и така се оказал в Турция.
„Когато си в Сирия или Турция, ти трябва да си част от това - дали като боец или в ролята на хуманитарен работник", откровен е Алаа. В Дубай се занимавал любителски със снимане и затова предложил услугите си като оператор. В началото снимал случващото се в бежанските лагери на турска територия, но след време бунтовниците му гласували доверие да влиза с тях в Сирия.
"Алаа" е сниман в различни погранични райони, като по-голямата част от него отразява работата на медиците, които се грижат за ранените - цивилни или бунтовници.
Как в единия момент продаваш луксозни дрехи, а в другия си с камера в ръка сред руините? "Страшно е, особено в моя случай - не можех да понасям кръв, припадах. На ден виждах по 30-40 загинали и ранени, понякога помагах през нощта като санитар. Свикнах", спомня си операторът.
Малките жертви
Неслучайно малките Махмуд и Башир "откриват" филма. Всеки ден в Сирия от бомби и заблудени куршуми загиват по около 10 деца. Алаа казва във филма, че го "убиват отвътре" и е плакал след всяка детска смърт, на която е бил свидетел на фронта.
Болно му е и за децата в бежанските лагери, които не получават образование: "На тях не им пука дали ще учат, или не. Те са бежанци".
Сириецът не смята, че и международни организации като UNICEF правят достатъчно: "Ако не искате да помогнете на тези деца, които са във войната, поне помогнете на тези извън войната".
В неговите очи единствените герои, които наистина дават всичко от себе си, са медиците вътре в Сирия. "Видях в болницата един американски лекар невролог. Той работи 24 часа без да яде - правеше операция след операция, защото на следващия ден трябваше да си тръгне", разказва операторът.
Как се стигна до "Алаа"
Вече 4-5 месеца той живее в България, живее на квартира. В Интернет се запознал с режисьорката Марина Шахризад и двамата решили да съберат часовете заснет материал на Алаа във филм заедно с разказа му. Всички замесени в проекта са категорични, че единствената „цензура" над труда им е дело на вирус, който поразил компютъра на младия сириец.
„Това не бяха най-тежките за гледане кадри. Решихме, че смъртта е лицето на войната, но все пак не бива да прекаляваме", допълва след прожекцията продуцентът Янчо Михайлов.
През нова граница
"За мен е по-добре да съм в Турция, но получих заплашителни писма с точния ми адрес в Сирия. Пишеха, че ще убият брат ми и ще изнасилят жената и децата му, ако не напусна както Сирия, така и Турция - те знаят, че през нейна територия мога много по-лесно да се вмъкна обратно", разказва Алаа.
След като влязъл у нас го задържала граничната полиция, описва ги като "много добри хора". Кадрите от пренаселения бежански център във Военна рампа показват какво последвало - липса на уважение и незаинтересованост от страна на някои представители на властта.
Във филма Алаа (който в началото бил настанен в Пъстрогор) разказва как алжирец му откраднал телефона, той отишъл при шефа на бежанския център и поискал да проверят по записите от камерите кой е извършил престъплението. Отговорили му, че системата за видеонаблюдение е сложена само заради европейските изисквания и не работи.
"Вие имате лошо правителство - те не се грижат за вас, българите. Аз нищо не очаквам от тях като бежанец, като чужд за тази страна", казва във филма Алаа. Според него властта може и да опитва да подобри положението на прогонените от войната чужденци, но резултатите идват бавно, а и трудно - заради повсеместната корупция.
Днес Алаа все още чака бежански статут, но продължава да обикаля бежанските центрове из страната. Отново е с медици - като преводач на екипите на "Лекари без граници", които безплатно преглеждат и лекуват имигрантите.
Ксенофобията
Няма как да подминем нападението над сирийци в столицата от преди дни. "Бих искал да говоря с поне един такъв човек и да му обясня, че когато войната приключи ние няма да останем тук", казва Алаа.
По думите му повечето му сънародници се насочват към България, защото не разбират достатъчно добре колко големи са разликите в жизнения стандарт между страната ни и по-богатите държави от Западна Европа. Откровено признава, че не би посъветвал свой близък да идва у нас.
Сириецът е гневен на този "глупав алжирски ненормалник", който нападна българско момиче и заради който у нас последва вълна от ксенофобски престъпления. В същото време подчертава, че както не биеш произволни българи, след като те удари конкретен сърбин, така и в случая не трябва всички чужденци да страдат заради действията на шепа наистина лоши хора.
Събеседникът ми смята, че цялото това напрежение се използва от политиците.
А после?
Алаа призовава да помогнем на тези, които не са имали неговия късмет и са съвсем сами в бежанските лагери. Когато един ден войната свърши обаче, психологическите травми ще са големи поне колкото раните и разрушенията. Затова той се е включил в подписка до САЩ в Сирия след края на конфликта да бъдат изпратени опитни психолози.
"Днес единственото, което виждат децата в Сирия, са куршуми и кръв. Всяко хлапе може да разпознае шума от изстрелите на различните оръжия", казва Алаа и описва случай, в който пациент искал да подуши банка кръв в болницата - след 2 години, през които не спираш да убиваш, просто откачаш.
Отворен край
Подобно на повечето сирийци, Алаа няма да остане у нас, след като получи статут. Надява се с българските си документи да успее да се върне в Дубай.
Междувременно войната в родината му продължава, той очаква оръжията да не замлъкнат още поне десетилетие. Не е безразличен и бойците от групировки като "Ал Нусра". Специално подчертава, че те не са ислямисти, а чиста проба терористи, защото "никоя религия не те кара да се взривяваш", а в крайна сметка всички се молим на един Бог.
Той смята, че всички в момента се възползват от състоянието на богатата му на ресурси родина - например Катар премахва свой конкурент на газовия пазар, а Европа с радост приема богатите сирийци (а бедните блокира на места като България). Затова и дума не става за забранена за полети зона, въпреки че след въвеждането й войната с Асад може да приключи по-бързо.
Случайно или не, следващият филм след "Алаа" в програмата на киновечерта е за неравенството при разпределението на богатството между най-бедните и най-облагодетелстваните...
Изкуството е способно да въздейства силно на чувствата, но обикновено показва нещата от една гледна точка. А в един конфликт гледната точка никога не може да бъде една - не би имало конфликт. И докато огромния размер на хуманитарните щети, нанесени от насилието, съпровождащо подобни конфликти са безспорни, "разрешаването" им съобразно разбиранията, породени от разглеждането от определена гледна точка е твърде вероятно да утежни съществено проблемите от гледна точка на други страни - за пример може да служи Косово, Афганистан, Египет... при това в Сирия ситуацията изглежда по-сложна и страните повече. Затова чувствата трудно могат да се приемат за добра основа за решаване на такива конфликти. Външната намеса пък се изразява във временно потискане на остротата на изражението на конфликта с надеждата вътрешните причини, които пораждат изявата да се разрешат от самосебе си с времето и то ако разгледаме само миротворческата й, беневолентна страна, т.е. изключим повече или по-малко скритата страна на външната намеса, която директно ескалира напрежението и насилието чрез предоставяне на средства за упражняването му /въоръжаване на страните/ и вливане на външни елементи, усложняващи и катализиращи конфликта - влиянието на всички външни заинтересовани страни и навлизането отвън на директни участници, така че външната намеса може да е по-скоро част от проблема, а не негово решение.
Ако това е натовския отговор на руските С-400 ще се пръсна от смях. "Асад да спре да използва въздушните си сили с цел платените и въоръжени от нас орди ислямисти да победят, принципно ако можехме и ние щяхме да използваме самолети да трепем хората ама русниацие им дадоха ПВО което гранантира 90% загуби и решихме да не ползваме" А простата истина е, че ако НАТО не искаха да гепнат руската база в средиземно море и да сменят режима,който е близък до Иран, то война нямаше да има. Да може да се спре за часове войната, просто американците ще трябва да спрат да плащат на "бунтовниците".