Тет Амая е математик и физик. Животът му започва в Япония и продължава във Великобритания, но лятното битие на Тет от десет години е в Камен бряг. Обожава мястото и е щастлив, че всеки следващ път удължава престоя си.
Сега е в селото за цели петдесет и един дни. Споделя го с победоносната усмивка на човек, постигнал най-важната цел. Камен бряг е любимо място на много българи, които обичат красивото и туристически неопустошено Северно Черноморие.
То е село, та село, даже главна улица си няма. Има магазин за хранителни стоки - постройка, останала от соца, на чиито стълби вечерно време се събират както тези, които летуват в Камен бряг от години, така и новодошлите. Има прекрасна гледка от отвесните скали, на които се посреща July morning.
Стръмна пътека към води към камъните на „Бабешкия плаж", за който се твърди, че бабите навремето си перяли прането. Легендата преувеличава, или премълчава колко жертви е взела тази домакинска дейност. В селото има силен вятър, три кръчми и огромни комари . Животът тече предимно по къщите, пред магазина и по-малко по кръчмите.
Ще си кажете, че математиците са особени хора, които имат нужда от уединение и затова биха харесали Камен бряг.
Нищо подобно, що се отнася до Тет. Той е събирач на впечатления и умел разказвач на истории.
Тет е роден в Киото, където все още можело да се срещне онова непосредствено общуване между хората, което неудържимо го привлича в Камен бряг и което липсвало в съвременния свят.
Вечерно време той е пред магазина, на местната агора. Сутрин плува с километри. По обед търси решението на сложни задачи, но не като онази, за която си дал сметка, че не иска да й отдаде живота си. Както се случило с негов колега, който се откъснал от света, за да намери отговора, който математици десетилетия не можели. В един момент оповестил, че е успял, което било научно събитие - но след три години сам признал, че е допуснал грешка, и пак се оттеглил, за да изплува пред обществеността след време с точните изчисления.
Тет е избрал да не изчезва толкова дълго от живота, но разказва с чувство за хумор за особеностите на хората, отдадени на неговото призвание. Математиците били лоши шофьори - самият той се отказал да кара и се убедил в правотата си, когато го возел един негов колега.
Тет забелязал, че приятелят му не обръща внимание нито на знаците, нито на колите наоколо. Внезапно се сепнал, все едно се събужда от сън, и се сетил, че шофира. Бил напуснал реалността, борейки се на ум със сложно уравнение.
На три години Тет вече знаел с какво ще се занимава. Ясно помни момента, в който чичо му дал да реши задача и това било предопределящо. Завършил е математика и теоретична физика в Университета в Оксфорд, където впоследствие и преподава. В момента работи на свободна практика и обучава студенти. При това не само в Оксфорд.
Редкия шанс да попаднат на преподавател от толкова висока класа имат и деца, летуващи в Камен бряг. Миналата година едно от тях е прието да следва в Оксфорд.
Преди няколко дни Тет е получил грамота от българското Министерство на образованието и науката, която му се присъжда като ръководител на участник с призово класиране на националната олимпиада по физика.
„Така става, като имаш добър ученик" - коментира скромно той.
Благодарение на него, Камен бряг се оказва неочаквано добра туристическа дестинация за родители, чиито деца ще стават математици или физици. И не само. Тет организира курсове по танго, на което се е отдал от петнадесетина години. Никой от неговите ученици засега не е спечелил танцово състезание, но със сигурност им е забавно.
Какво друго прави Тет по време на почивката си, освен да плува, да преподава и да танцува? Общува. Приятели пристигат, други си заминават. Той разполага с цели петдесет и един дни, за да се срещне с колкото може повече хора. За първи път в България го довел през 1997-а негов колега от Оксфорд, родом от Пловдив. Камен бряг открил през 2007-а и оттогава през лятото не ходи никъде другаде.
Обича рибена супа, баница, кисело мляко и ракия. „Това беше най-великата сливова ракия, която съм опитвал! Велика! Миналата година същият мой приятел беше донесъл ябълкова ракия, но тази е в пъти по-добра!"
Толкова е щастлив, сякаш е решил изключително трудна задача, и е невъзможно да не се зарадваш на неговото откритие. В остатъка от каменбрягския ден Тет непрекъснато е канен някъде. Друг негов приятел имал колекция от домашни ракии с цвят на отлежало бренди. Българските ракии са „ Great! „, а за японските разказва с уважение, което се полага на питие, което може да достигне до седемдесет и пет градуса.
Не, не всички японци умират или се напиват от една чаша вино, имало голям процент, за които не важи; дядо му, например, консумирал по литър твърд алкохол на ден и доживял до деветдесет години. Дали става дума за дядото-испанец, чиято фамилия Амая Тет носи? Не, въпреки че от испанците се очаква да са по-големи бонвивани, дълголетникът бил японският дядо.
Тет знае няколко думи на български и разчита на английския на своите приятели. Възхищава се на умението, с което българи усвояват японския език, въпреки че това е труднопостижимо, ако не си живял в страната.
Къде Тет попаднал на момиче, което говорело толкова добре езика, че ако си затворел очите и само я слушал, щял да помисли, че е японка? Разбира се, в Камен бряг, пред магазина.
Тет Амая и компания пред магазина в Камен бряг; снимка: Margueritte Radeaux / Facebook
Това е само една от срещите, за които Тет разказва с такъв ентусиазъм, че слушателят му остава убеден, че е невъзможно да намериш толкова интересни хора никъде другаде. Веднъж си отложил полета със седмица, защото точно трябвало да отпътува и пристигнала компания, която той не можел да не види. Не бил единствен. На негов приятел така не му се тръгвало, че когато дошло таксито, което трябвало да го откара до Варна, той се качил, но към Каварна помолил да обърнат и се върнал пред магазина.
Пък и гледката тук е невероятно красива. Тет няма да забрави как се спуснал с фенерче по пътеката към „Бабешкия плаж" и дочакал появата на слънцето, плувайки в морето. Може ли човек от Страната на изгряващото слънце толкова да се впечатли от някакъв изгрев?
Не, всъщност, това не било най-завладяващото. Хората били най-важните.
Тет пристига с много малък сак и си тръгва с огромен багаж от впечатления . Това е, което иска да носи със себе си. Дали е пресметнал с колко хора се е сприятелил в Камен бряг? И дали има формула, според която да изчисли с колко още предстои, ако следващите десет години идва на същото място и всеки път удължава пребиваването си тук с ден или седмица? Ако срещна отново Тет, този интересен човек, с когото се запознах в Камен бряг, непременно ще го попитам.
