Българските деветокласници бележат рекордно лошо представяне в международното изследване на грамотността PISA, сочат публикуваните във вторник резултати.
58 на сто от 15-годишните ученици у нас са под базовото равнище по четене, 57 на сто под базовите знания и умения по математика, 47% са под базовото равнище по природни науки.
Изследването се прави през 3 години от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Настоящите резултати са от PISA 2025, като участие са взели деца от 91 държави.
Проучването оценява способността на учениците на 15-годишна възраст да прилагат знания и умения в трите ключови области - четене, математика и природни науки.
Последните резултати на българските ученици по математика и четене са най-ниски откакто България участва в PISA, т.е. от 2000 г.
По четене средният резултат е 387 точки - намаление с 18 спрямо 2022 г. и далеч от средния за ОИСР от 461 точки. Увеличението на децата, които са под базовите умения по четене е с 5 пункта - през 2022 г. те бяха 53 на сто.
По математика учениците у нас имат средно 406 точки, 12 по-малко спрямо 2022 г. Средният резултат за ОИСР е 463 т. На предната PISA 54 на сто от деветокласниците бяха под критичния минимум, сега вече са 57%
Единствено по природни науки няма пропадане - резултатът ни е 421 точки, колкото и в предни проучвания, при средно ниво на участниците от ОИСР от 482. Има обаче ръст на дела на децата, които не стигат базовото равнище - през 2015 г. те са били 38 на сто при 47% сега.
Резултатите показват, че в българския образователен модел има проблем, коментира министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев.
Според него те сочат, че продължава да се задълбочава образователното неравенство у нас. "В много училища в България, особено там, където има много социално уязвими групи и учениците са предимно от такива семейства, има проблем и с елементарната грамотност. В следващите месеци ще предложим серии от мерки, които ще бъдат обсъдени, за да намерим най-точните, най-верните решения", каза Вълчев.
Мерките ще бъдат насочени в няколко ключови области. Една от тях е за промяната на финансовия модел и принципа "парите следват ученика", каза министър Вълчев. Ще се опитаме да предложим и серия от мерки за подобряване на дисциплината, добави той.
Според министъра един от проблемите в системата е невладеенето на българския език от част от децата.
Друг пък са крайно либерелните възгледи, навлезли в училищата у нас.
Учителят трябва да се чувства защитен и да може да работи спокойно, за да се отчитат обективно неговите резултати, припомни Вълчев Той акцентира върху връщане на "фокуса върху ученика" и единен подход при оценяването, за да се отчитат както слабите, така и силните страни.
Министърът обърна внимание и върху необходимостта от промяна на учебните програми. Децата имат нужда от вдъхновение и от можещи и знаещи учители, каза още той.
Вълчев смята, че училището трябва да възпитава, освен да обучава - с помощта на семейството. "Ще направим промени и в начина на допълнително обучение на педагогическите кадри", каза още той. Сред набелязаните мерки е и по-голяма защита на статута на учителите и по-обективно отчитане на резултатите от труда им.
