Дясното правителство на Полша я постави в периферията на Европа по въпроси като абортите, емиграцията и демокрацията. Но харизматичен 40-годишен кмет е начело на контракултурна промяна в разположения по прибалтийското крайбрежие град Слупск.
Роберт Биедрон, единственият открито хомосексуален кмет в страната, е станал един от водещите гласове на опозицията срещу националистическата партия "Право и справедливост", като поражда надежди сред либералните коментатори, някои от които предлагат той да се кандидатира за президент през 2020 г.
И на думи, и на дела, Биедрон е много различен тип полски политик - такъв, който открито възприема светски и либерални ценности, както и прилага радикална политика на открити врата.
В кметството няма проверки за сигурност преди кабинета му и често се случва хората да го спрат в коридора, за да разговарят. Често той дори изнася червен диван насред града и кани хората да седнат и да разговарят с него. Този "метод на червения диван" според него е начин да събере информация за грижите и притесненията на гласоподавателите.
"Прекарвам цял ден в двореца," заявява Биедрон по време на интервю в кметството, неоготическа сграда от 1901. "Нямам намерение обаче да затварям мисленето си в замък. Не мога да вземам решения, освен ако чувствам сърцето на града."
И градът идва при него. Наскоро пенсионер е влязъл директно в кабинета му, като казал: "Имам нужда да седна и да поговоря с вас, кмете." Жена го спряла в коридора, за да обясни проблем с паркирането. Друга се шокирала, че кметът не си спомнил веднага нейното име.
"Той се опитва да покаже как местната администрация и демокрацията наистина би трябвало да работят," казва 30-годишен жител на Слупск на име Михал. "Че те би трябвало да служат на хората, а не да ги използват."
Фундаментални промени
Слупск, в който живеят около 90 000 души, е петият по задлъжнялост град в Полша, и Биедрон, завършил политология, си е поставил мисията да ограничи дефицита от €63 млн. Дотук той е успял да го намали с 10%. Той лидерства чрез личен пример, като е превърнал кметството в образец за пестеливост: той сам е предложил заплатата му да бъде намалена и е спрял да се вози на официална лимузина, като ходи с колело на работа. На посетителите се предлага чешмяна вода, вместо бутилирана.
Но има и други, по-дълбоки промени.
След като е станал кмет преди 2 години, той е махнал от кабинета си портрета на папа Йоан-Павел II, като отстоява позицията, че държавните институции трябва да са светски. Тази година в отговор на антиемигрантски пост от учителка в социалните медии, той доведе бежанско семейство в класа й, за да оспори нейните позиции.
По-наскоро той отхвърли пред парламента хардлайнерското законодателство, забраняващо абортите - дори и в случай на изнасилване, инцест или деформации на плода, и предупреди, че Полша е изправена пред риск да стане "авторитарна демокрация".
Дългогодишен активист за правата на ЛГБТ общността, Биедрон стана първият открито хомосексуален член на парламента, представител на либералното движение "Паликот". Докато е бил депутат, на няколко пъти са го пребивали по улиците, разказва той. "Но знаех, че това е единственият начин: ако хората не се конфронтират директно с мен, няма да имат шанса да променят нагласите си за хомосексуалните."
Въпреки не позволява съвместно съжителство за хомосексуални, още по-малко гей бракове, двойки от цяла Полша са пътували до Слупск, за да може Биедрон да извърши техните сватбени церемонии.
През 2014, когато се кандидатира за кмет, гласоподавателите го подкрепят, защото усещат, че той ги слуша. Но също така той умело се възползва от негодуванието в Слупск от засенчването от по-големи съседни градове като Гданск и демонстрира усет за "политика на дребно", като печели кметския пост чрез кампания, залагаща на обиколки сред електората от врата на врата.
И това не остава незабелязано.
Колумнистът Витолд Гадомски го описва като "един от най-интересните полски политици" на страниците на "Газета Виборча", един от водещите вестници в страната, и коментира: "Всички партии, които не са ксенофобски, националистически и тесногръди, би трябвало да се борят за него."
Разделена страна
Успехът на Биедрон в Слупск подчертава факта, че Полша е сложна в политически аспект държава, особено от изборите миналата година, когато победата на партията "Право и справедливост" на практика раздели страната на два враждуващи лагера.
Правителството, което предизвиква трусове вътре в Полша и извън нея с хардлайнерската си позиция по въпросите на абортите и емиграцията, спечели абсолютно парламентарно мнозинство със само 37.6% от националния вот, заради особености в системата на избирателни райони. Това означава, че има много поляци, които не са съгласни с консервативната линия на правителството - и Биедрон се е превърнал в един от основните им гласове.
Въпреки че "Право и справедливост" обикновено се радва на най-голяма популярност в по-малките градове и села, където много хора са разочаровани от нестабилността на четвърт век посткомунистически икономически реформи, малкият Слупск не се вписва в този профил. Като други части на Западна Полша, той е по-малко религиозен и по-либерален от източната половина на страната.
Биедрон го описва като място, където "всички са бежанци," като намеква за бурната му история. Градът е бил германски и се е наричал Столп до края на Втората световна война. След 1945 г. поляци, украинци и други жители на Източна Европа са се установили в Слупск на мястото на депортираните германци и избитите през войната евреи.
Разположен на около 20 км от Балтийско море, градът е зелен и компактен и администрацията на Биедрон се опитва да премахне колите от стария град, за да отвори място за пешеходна зона с пейки, кафенета и ресторанти. За да се избегне напускането към по-големи градове, компаниите в града получават отстъпка от данъка имоти, за да бъдат насърчени да останат.
Изгряваща звезда
Биедрон може и да е популярен в родния си град, но пробивът в национален мащаб надали ще е безпроблемен. Като начало, либералната опозиция е разпокъсана, без която и да е партия да се доближава до "Право и справедливост" по рейтинг.
Самият Биедрон отказва да обсъжда спекулации дали ще се кандидатира за държавен пост на национално равнище, като казва, че е доволен от мястото, където е сега. И все пак дясната политика на правителството прави Биедрон по-видим на националната политическа сцена като глас на опозицията.
"Това, което сега ни се поднася, е политическо влакче на ужасите без предпазни колани и не знам къде ще свърши всичко това," наскоро заяви той пред новинарския портал Onet.pl.
Той приема, че популярните и щедри социални обещания на управляващата партия имат известно основание - особено субсидиите за многодетни семейства. И в неговия град той инвестира в политики, помагащи на бедните, от рода на социални жилищни програми.
И все пак Биедрон в политически смисъл е много далеч от партията "Право и справедливост". И той изобщо не е почитател на партията "Гражданска платформа", управлявала Полша в периода 2007-2015 г.
"Гражданска платформа" и нейният лидер, тогавашният премиер Доналд Туск - който сега е председател на Европейския съвет - не се осмелиха да реализират социално-либерални реформи, като се опасяваха да не се дистанцират твърде от по-консервативните гласоподаватели и влиятелната римокатолическа църква.
"Туск обеща и закон за съвместното съжителство и заяви, че няма да се огъне пред свещениците. И какво се получи от това? Нищо," коментира Биедрон.
Това разграничаване от двете водещи партии в страната прави Биедрон свеж глас в полската политика. Но засега той твърди, че политическите му амбиции се ограничават до Слупск.
"В парламента редовно обсъждах идеология. Но като кмет женя двойки, виждам хората да плачат. Аз съм там, когато те се раждат и умират," заявява Биедрон. "Трябва да бъда прагматик."
Седмичке, по-внимателно с разместването на коментарите. Съкрушителният ти отговор към деосвинчо е кацнал при статията за връщането на някакъв гаджал на баш гаджалина, който май още не го е обесил. Преди да кликнеш публикуване провери заглавието.
дедо Аджи За първи път ми се случва и все пред хора...
Драги Иван Затова все повече се ориентираме към виртуално- опосредствана употреба- Новите три- де варианти направо рутят. https://www.uerotek.co.uk/product.php?product_id=470 Скоро на пазара- чувствителни бастунчета със слънчеви батерии и автоматичен предпазител- за вашите безопасни 3-д градски разходки из Амазонията...
Графе- не е гарантирано. Младежът очевидно избягва зрителен контакт- или е болезнено срамежлив, или вече е обвързан...
Нищо чудно- един познат разправяше за Мерцедес на доста десетки години, обявен за продан, от фирмата разбрали и предложили такава висока цена за "реадмисия", че той решил да задържи возилото като сигурна инвестиция... Винтидж срокът е все още в период на експанзия- от Първата СВ до времето на Ж.Виде-нов... Прав сте- всичко назад от това е антика. -------------- ! Значи, демократичното разбиване на табута е нещо средно м/у винтидж и "античко".- "rose is a rose is a rose..."
Не сте прав за 3-д бастуна- това не е до възраст, а до употреба на 3-д джаджи. - Ако си сложите 3-д визуализатора и искате да си гледате Париж или писалки Пеликан докато отивате към Градската градина или М-во на Финансите, ще Ви трябва бастун със сензор и предпазител за препятствията по софийския паваж... Технологията- с грижа за вас!!!
ПП Е, това Вашето са някакви консервативни табута...трябва да ги разбием.
>понеже НАСА не използват повече/предимно жени за астронавти, това някак си оборва това, което казахте Би го оборило само ако единственият критерий за избиране на астронавти беше оптимална физика и метаболизъм. Очевидно не е единственият критерий. Подобно нагаждане на аргументите показва слаба логика. >там се търси качество Което доволно очевидно не се изчерпва с физиологичните параметри на астронавтите - иначе, например, щеше да има доста повече астронавти без университетско образование, защото такива са повече сред населението, а образованието няма как да корелира с добрата физика. Такива астронавти НАСА нямат нито един. >очевадността на ежедневното наблюдение, достъпно и на децата от 1-ви клас, го потвърждава Не изглежда да си особено наясно с това какво е аксиома в науката. Погледни поне дефиницията в уикипедия. Конкретно, какво мислят децата в 1ви клас и какво се струва "очевадно" на някой си един човек не са изобщо релевантни аргументи. >не е необходима база статистически данни Не са необходими данни за да подкрепят хипотеза за разпределението на случайна величина?? Ти изобщо помирисвал ли си статистика или вероятности, поне честотни? Единствената причина, за която се сещам, да твърдиш подобно нещо е, че дори ти отлично знаеш, че няма да намериш статистически данни, които да подкрепят глупавата ти хипотеза ("аксиома"), забележи - която вече оборих като дадох линкове кък конкретни изследвания, измерените корелации от които категорично отхвърлят хипотезата ти. >Дарбите и талантите не подлежат на социално-правно моделиране, съжалявам Това, че съжаляваш, е отново единственият аргумент за произволното убеждение, което изказваш под формата на "аксиома". >По презумпцията за природна , статистически непрогнозируема вроденост на таланта,те са непредвидими като разпределение Това няма как да го каже човек с поне базисни знания за вероятности. Изходът от хвърляне на (незареден) зар също е непредвидим, но вероятностното разпределение на изходите е елементарно, добре дефинирано и напълно ясно. Като цяло ми се струва, че въпреки всичките претенции за рационална мисъл, просто ти липсва солидно научно образование и подготовка, заради което си позволяваш просто да излагаш убежденията си без да ги аргументираш, и допускаш елементарни логически грешки в мисленето си. >Ако царят е гол, детето изказва това очевидно твърдение, фактологичността на което е неоспорима за всеки присъстващ с нормално зрение Но това, че детето го изказва, няма абсолютно никакво отношение към верността на твърдението, че царят е гол. Неспособността ти да разбереш защо, както и упорството ти да се придържаш към "аргументи", които се състоят в това какво децата щели били да видят и помислят, е доста показателно за вида на мисленето ти. Ще ти задам един много прост въпрос - писал ли си някога дисертация в поне що-годен престижна учебна институция или публикации в поне що-годе престижно научно издание в сферата на твърдите науки? Чувствай се свободен да излъжеш, въпросът го задавам не за да получа информация (от практическа гледна точка няма как да ти вярвам), а единствено за да ти дам шанс за интроспекция - възможност да се замислиш над вероятността (условна по отношение на образователните ти квалификации) да си подвластен на популярния напоследък ефект на Дънинг-Кругер. Ако не си много наясно какво е условна вероятност, вземи и това под внимание.
Седмичката явно е скрит мазохист/ка. По-рано беше писал/а за аксиомите - ето ти една: Не комуникирай с Прасето, ако нямаш бол свободно време и настроение за четене на куп витиевати, нищо неказващи псевдоинтелектуални простотии, чиято единствена цел е да ти покаже колко си глупав/а, за разлика от него/нея. Не знам как се казваше този комплекс, при който човек държи на всяка цена да има последната дума, независимо че се излага като кифладжия, но Прасюгата е ярък негов представител.
Вари го-печи го, Деоуин си е Деоуин. Какво ли няма да наизмисли, само и само да е "победител". Ами, в този случай не е. Но нека си вярва де, лошо няма...
Не знам как се казваше този комплекс, при който човек държи на всяка цена да има последната дума, независимо че се излага като кифладжия, но Прасюгата е ярък негов представител. Аз знам- синдромът на Деоуин...
"Но това, че детето го изказва, няма абсолютно никакво отношение към верността на твърдението, че царят е гол. " ПП Само да кажа- това ми е любимото...
Един добър хомосексуален кмет на чело в медиите,стотици добри хетеросексуални кметове,не.Един некадърен хомосексуален кмет,също/няма некадърни,те са съвършени/. Статията има пропаганден характер. Парадиране със сексуалност, използуват много шоу програми и шоу водещи. Независимо от полярността! Когато обаче шоуто се прилага в политиката и реалния живот, получава се долнопробна и пошла пародия!И вече не е смешно. Доскоро в учебниците хомосексуализмът го класифицираха като девиантно сексуално поведение. Явно и в медицинските среди гейовете имат силно лоби. Защото между болестта и социалното явление има огромна разлика. Половата идентификация се осъществява в предучилищна възраст, но до 10-11 години децата нямат социален опит, формирана сексуална ориентация, и много фактори - улица, телевизия, преса, гей-паради, "VIP"- персони осакатяват за цял живот мнозина. Парадокс ли е броят на хомосексуалистите и постепенното им увеличаване, въпреки че те чисто биологически не могат да се размножават? Дали е така в Китай? Един от постулатите на конфуцианството е стабилно семейство, стабилна държава. Приемането на хомосексуалността за нещо нормално е дълбоко пагубно за една цивилизация или страна. Като поведение е крайно нездравословно, а има връзка с педофилията. Западна Европа отхвърли християнството и общоприетите семейни ценности и обяви хомосексуалността за естествена. Европейците даже се гордеят с това. Същевременно обаче мюсюлманите имигранти са съхранили високо ниво на нормалност и отхвърлят тези фалшиви съвременни разбирания. Резултатът е демографска промяна, която вещае катастрофа за западна Европа. Според правителството на Холандия /най-гейската страна/, в Амстердам и Ротердам мюсюлманите скоро ще са мнозинство. През последните няколко години случаите на насилие над гейове и лезбийки се увеличават, просто защото новодошлите не ги търпят. А именно те ще диктуват правилата в тези градове, а не само там. Когато едно общество радикално преобрази семейството и отхвърля модела майка/баща, мъж/жена, то си нанася смъртоносен удар. На негово място идва друго, по-нормално и устойчиво общество. Дано България избегне тази съдба.
Брилянтно!
ПП Към Драги Иван