Жителите на Берлин са прочути със своя дълбоко залегнал фатализъм и нещо, което позитивно може да се опише като собствен подход към joie de vivre или не толкова позитивно би могло да се приеме и за открита враждебност.
В наши дни няма по-добър начин да провокирате този гняв на берлинчани от това да споменете ужасното Mietenwahnsinn - безумните наеми.
Имотният пазар в Берлин се свива чувствително през последните години, след като нови хора пристигат в германската столица от други части на Германия, от Европа, а и от целия свят. В резултат на прилива от хора наемите в голяма част от Берлин се удвояват през последното десетилетие и нарастват по-бързо, отколкото в който и да било друг немски град, като в същото време изпреварват с доста ръста на доходите.
Това провокира емоционален дебат за правата на наемателите и собствениците на имоти и разбуди политически, за които мнозина смятаха, че са заровени под развалините на Берлинската стена. Изправена пред натиска на 85 на сто от берлинчани, които живеят под наем, лявата градска управа вероятно ще въведе регулации, които изглеждат като извадени от наръчник на Уго Чавес.
Инвеститорите и повечето икономисти предупреждават, че предложеният контрол над наемите само ще влоши кризата, ще ограничи инвестициите в ново строителство и ще насърчи черния пазар за апартаменти. Хората с действащи договори на добри локации не биха искали да се откажат от тях.
Единственият реален начин да се облекчи ценовият натиск би бил градът да ограничи бюрократичните спънки пред новото строителство и да предлага на инвеститорите стимули да строят.
Тези аргументи обаче остават като глас в пустиня.
За много местни хора "инвеститор" е обидна дума, а даването на още влияние на капиталистите се равнява на предателство. За берлинчани това, което е изложено на риск, са не само цените на наемите, а самият дух на града.
Според Сандрин Войнцек, водещ активист в кампания за политическа намеса по темата, това е въпрос на ценности, а движението настоява за радикална промяна. Местна инициатива наскоро събира близо 80 хил. подписа, която поддържа идеята за експроприация на апартаменти, притежавани от големи корпоративни собственици. Това е стъпка, която берлинския общински съвет - коалиция между социалдемократите, левите и зелените - вече обмисля. Колко голяма компенсация ще получат настоящите собственици - все още не е ясно.
Миналия месец главният чиновник на Берлин по имотните въпроси предложи серия от радикални мерки, които биха ограничили много от съществуващите наеми наполовина и биха ги замразили за 5 години. Според този план, който трябва да бъде гласуван от градския съвет следващия месец, повечето нови наеми ще бъдат ограничени доста под сегашните пазарни цени.
Наемателите ще могат да кандидатстват за намаляване на съществуващите наеми, ако харчат повече от 30 на сто от доходите на домакинството за покриване на наема, стига управата да прецени, че размерите на апартамента съответстват на броя хора, живеещи в него.
Градът иска да предотврати злоупотреби от страна на заможни хора и на тези, които живеят сами в големи апартаменти.
Повечето стари наеми са фиксирани с цената, договорена по времето на подписване на договора и са индексирани според инфлацията. Новите наеми обаче са обвързани с актуалните пазарни цени, което означава, че новите наематели носят бремето на ръста на цените.
Средният берлинчанин вече харчи близо половината от месечните си доходи за жилище. Предложената намеса в пазара на недвижими имоти цели да обърне тази тенденция.
Ако тези идеи звучат като отзвук от не съвсем далечното комунистическо минало на Берлин, това е защото наистина са такива. Идеологът на плана и мениджър по имотните въпроси в общината - Катрин Ломпшер - е от лявата партия, наследник на комунистическата пария, управлявала в продължение на десетилетия Източна Германия. Ломпшер е членувала и в комунистическата партия в миналото.
Тя заяви, че иска общината да зададе нива на наеми, които хората могат да си позволят. Това обаче е голямо предизвикателство за града.
Преди десетилетие берлинчаните никога не говореха за недвижими имоти. Темата за имотите им се струваше толкова привлекателна, колкото мокър шницел. В Берлин, независимо дали в бохемския Пренцлауер Берг, модния Кройцеберг или зеления Шарлотенбург, добрите апартаменти бяха на достъпни цени.
Преди Втората световна война Берлин е град с повече от 4 млн. жители, но към момента на падането на Стената е с около 20 на сто по-малко. През следващите две десетилетия населението не е нараснало много. Тогава обаче почти всеки може да си позволи да се премести в немската столица, а ниските наеми и репутацията на "европейска столица на готиността" привлича нови хора като пеперуди към лампа.
Така през последното десетилетие населението на Берлин се увеличава с 12 процента.
Въпреки че вълната от нови хора несъмнено прави града много по-разнообразен и по-динамичен от всякога, тя е и причината за ръста на наемите. В резултат на това столицата. В резултат на това Берлин започва да прилича на Ню Йорк и живеещите там се оплакват от безмилостната конкуренция за нови апартаменти.
Ако заговорите берлинчанин в наши дни, няма да мине много време, преди да ви сподели за недостига на апартаменти и бедствието на нарастващите наеми. В последните месеци десетки хиляди хора излизат на протести срещу повишаващите се наеми и за експроприиране на имуществото на големите инвеститори в недвижими имоти.
Имотните проблеми дори провокират дискусии в изгряващата постмодернистична арт-сцена на града.
През лятото Клеменс Шьол представи инсталация, която нарича "От човека, който се зае да си намери апартамент в Берлин. Драма за автоматизацията в три действия". Във второто действие, наречено "Обещанието на бота", Шьол, който е и ИТ специалист, предлага на берлинчаните безплатен достъп до програма, която троли уеб сайтовете за недвижими имоти и автоматично изпраща заявки за апартаменти, които отговарят на изискванията на хората.
Берлинският пазар е станал толкова конкурентен, че някои от обявите са онлайн за по-малко от час, преди наемателят, претрупан от желаещи, да ги премахне. Инструментът на Шьол прави конкуренцията по-равнопоставена.
Шьол се е надявал проектът да подчертае напрежението в обществото, което създава конфликт между тези, които са изтласкани от работните си места и апартаментите си от джентрификацията, и тези, които имат нови възможности в резултат на технологичния напредък.
Този по-дълбок смисъл изглежда остава незабелязан за повечето потребители, за които иновацията на Шьол е просто полезен инструмент за борба с Mietenwahnsinn.
Почти никой не е предпазен от ефектите от безмилостния пазар на недвижимост в Берлин, реалност, която се проявява по изненадващи начини. А намирането на ново място за живеене в Централен Берлин на добра цена е почти невъзможно, дори и ако градските власти реализират реформата за контрол на наемите.
