Как Европа ще запомни гърците

За първи път попаднах в Атина през 2001-ва и още вечерта пред парламента, където отидохме да видим гвардейците с полички и папуци, се озовахме в центъра на демонстрация на гръцките комунисти.

Хора с червени знамена и портрети на Че Гевара се сбиха съвсем сериозно с полицията, а желанието ми да заснема сцената за малко не доведе до арестуването ми.

В останалата част на централните улички животът се точеше мудно между две фрапета, но явно подобни сцени си бяха ежедневие по булевард Панепистимиу и съседните улички.

Тогава попитах един грък как е възможно в страна от Европейския съюз, на чийто стандарт България можеше само да завижда, да има подобно силно про-комунистическо движение и отговорът беше "не разбираш, но ние се борим срещу капиталите и бюрократите".

Три години по-късно попаднах в студентско общежитие пак в Атина и още повече не разбрах какво и защо се случва там - стените бяха нашарени със сърпове и петолъчки, изписани надписи ККЕ (Комунистическата партия на Гърция) и научих, че студентската автономия стига дотам, че общежитията са неприкосновена територия за полицията, назначават си коменданти (задължително от левите младежки движения) и като цяло университетите са силен развъдник на левичарски идеи - повече комунизъм, отколкото образование.

Резултатът от тези десетилетия подхранван с европейски пари комунизъм предстои да видим днес - гърците ще се опитат да гласуват против плана на кредиторите си, водени от заблудата, че дълговете им са предмет на избори и референдуми.

Още по-силна е лъжата, подхранвана от управляващата партия СИРИЗА и нейните главни лица - Алексис Ципрас и Янис Варуфакис, че мястото им в Еврозоната е гарантирано по принцип и с референдум могат да си извоюват повече пари от джоба на европейците - главно на немците.

В последно време се припомнят факти от историята на Гърция, която изобилства с фалити - шест за по-малко от 200 години, откакто е независима държава.

Повече от половината история на страната, претендираща да е наследник на древна Елада, е минала под знака на несъстоятелността.

Ето и още малко факти:

1. От момента (1981-ва), в който се присъединява към Европейската Икономическа Общност, която по-късно става Европейски съюз, Атина е получила нетни помощи и достъп до фондове за близо 105 млрд. евро - инвестиции в инфраструктурата и икономиката си.

За период от 34 години това грубо прави по 3.5 млрд. годишно.

За сравнение - България е получила малко над 5 млрд. евро сумарно за осемте години, в които е член на ЕС.

Данните са от сайта www.money-go-round.eu, който цитира Евростат.

2. Пак според Евростат, за последните 10 години гръцката икономика се е свила с 18.6 % (близо 1/5) и през 2013 е била на нивото от 2004-та.

За същото време българската икономика е нарастнала с 26.2% (над 1/4) в условията на повсеместна криза след 2009-та., политическа нестабилност и т.н.

През 2005-та Гърция е била близо десет пъти по-богата от България, а през 2015-та тази разлика е по-малко от пет пъти и продължава да се топи.

Казано на прост език, България колебливо върви нагоре, а Гърция стремглаво пропада надолу, според цифрите от Евростат.

Тези цифри трябва да дадат и отговор на гърците, които напоследък си задавали въпроса "Ние като българите ли ще станем?".

Като структура на икономиката и обществото си (зареяло поглед в комунизма), те всъщност са доста по-назад - някъде в началото на 90-те на XX век.

Би трябвало да се радват, ако станат като българите, защото има и по-мрачни перспективи - Афганистан или Сомалия, например.

Страна с неработещи банки и финансов сектор трудно остава цивилизована по-дълго от шест месеца и това е притеснително за нас, доколкото тази страна е съсед на България.

По-възрастните гърци със сигурност помнят времето, когато Гърция е била по-зле от България - веднага след гражданската война в края на 40-те и началото на 50-те години на 20 век.

След това само членството в НАТО и ЕС подарява на гърците исторически шанс да попаднат в клуба на най-богатите и успешни държави, който те пропиляха като малко дете в сладкарница.

През 70-те 80-те години на ХХ век България притежава армия, която съвсем сериозно кара гръцкия генералитет да сънува кошмари с окупация.

Но тогава икономиката на България вече страда от хроничен недостиг и се задъхва от непосилните разходи за въоръжаване.

През XXI век Гърция все повече заприличва на България от ХХ век.

Сравнението със страни от бившия соц. лагер като Полша, Чехия и Словакия например директно би поставило гордите иначе елини в категорията бедняци.

На фона на тези факти, правителството на Алексис Ципрас провежда класическа кампания на шантаж срещу партньорите си от ЕС.

Заигравките с Путин и бомбастичните изказвания против Брюксел, съчетани с искане на 300 милиарда евро репарации от Германия (въпрос, сериозно поставен в гръцкия парламент) накараха и най-търпеливия немски данъкоплатец да си зададе очевидния въпрос - "А защо да сме длъжни да търпим това?"

Тук идват аргументите на солидарността и европейския интегритет, изтъквани от канцлера Ангела Меркел и председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер.

Самите гърци явно схващат солидарността като еднопосочна улица, по която камиони с пари трябва да пълнят продънения им бюджет.

Ако имаше поне малко желание да излезе извън левичарските лозунги и шаблони, Ципрас можеше да попита германския канцлер как е бил животът в ГДР през соца - там, накъдето се е запътил заедно със страната си.

Няма да е учудващо, ако с подобна политика скоро има дефицит на риба, маслини и зехтин в центъра на Атина, ще му каже фрау Меркел.

Самият референдум, организиран от Ципрас за по-малко от 2 седмици, остава впечатление за всичко друго, но не и демокрация.

По-комедиен и нерелевантен въпрос беше зададен само на референдума за АЕЦ Белене в България. По-набързо организиран беше само "референдума" в Крим.

Трябва да признаем, че Гърция успешно прилага политика на изнудване по отношение на съседите си и държавите в ЕС отдавна - в този ред на мисли гърците вероятно са прави да мислят, че и този път номера ще мине.

Гърция изнуди България да подпише неизгодна спогодба за водите на река Струма и река Места, в замяна на отваряне нови КПП-та по границата и липса на пречки по пътя към ЕС.

Така в България на Струма има един язовир в горното и течение, а Места няма нито един - за сметка на това, веднага след границата и двете реки са вкарани в язовири - вече гръцки.

Далеч по-явно изнудване Гърция прилага по отношение на Македония заради името на тази бивша югославска република.

Приемането на Скопие в НАТО беше провалено през 2008-ма заради Гърция, а перспективата за започване на преговори с ЕС все повече се отдалечава.

Това явно подкопава вътрешната и външната стабилност на Македония, за което гърците напълно си дават сметка.

Всъщност историческите претенции на скопския антички идентитет са гротескно проявление на претенциите на Гърция да олицетворява целия античен свят и неговата култура и достижения - явно това дразни гърците, а не въображаемия проблем с името на държавата Македония.

Не на последно място, струва си да се припомни начина, по който Кипър става член на ЕС през 2004-та, макар, че общо мнение в Брюксел е, че приемането на Никозия ще навреди на преговорите за обединение на острова между гърци и турци.

На предложението членството на Кипър да се отложи и Никозия да бъде приета заедно с Румъния и България в ЕС и в това време да се интензифицират преговорите за постигане на компромис, Атина отговаря със заплаха за вето върху приемането на останалите 9 страни, кандидатки за членство, някои от които са имали изключително тежки преговори за присъединяване.

Така Кипър, де факто разделена страна с териториален проблем, става член на ЕС.

Това ще е силен аргумент за приемане на Украйна, Грузия, Молдова, Азербаджан или Армения в ЕС, независимо от нерешените им териториални проблеми.

Тук разбира се, Ципрас може да изиграе друга роля, в която отдавна го подозират - на новия "троянски кон" на Москва.

Поведението на Атина по казуса "Южен поток" е само един от белезите за това.

Много е вероятно, ако днес спечели OXI и Гърция триумфално потъне в бездната на фалита, то в Европа да настъпи облекчение, заради края на тази комична драма.

Жан-Клод Юнкер ще има повод за сиртаки, а Ангела Меркел ще пие едно узо - всеки край е ново начало.

*Петър Гаврилов поддържа блога "Управление на бъдещите облаци"