Всеки си има почерк, но не говорим за онзи с химикалка в ръка, а по-скоро за начина, по който прави нещата. Тази концепция за съответните предпочитания е валидна навсякъде в живота и особено във футбола, където топ треньорите и топ клубовете трудно могат да скрият какво желаят най-силно.
Понякога желанието е простичко: най-добрите играчи в света, без значение от цената. Но понякога е и стряскащо конкретно - като например Реал Мадрид, който се цели в свободни агенти, или манията на мениджъра на Арсенал Микел Артета към защитници със специфични особености.
Изминалият трансферен прозорец отново извади на показ увлеченията на повечето от големите, граничещи с обсесия. Но да не бъдем голословни, ето някои конкретни примери:
Микел Артета и хибридният централен/краен защитник
С добавянето на играч като Виктор Гьокереш към останалия офанзивен лукс, с който разполага, Микел Артета вече не може да се оплаче от атаката си. Испанецът разполага и с невероятен избор от халфове. Но защитата е зоната, която е превзела съзнанието му. Или по-конкретно - играчите, които могат да играят и като централни бранители, и като бекове.
През годините си в Северен Лондон мениджърът наводни състава си с такива. Започна с Бен Уайт и продължи с Якуб Кивиор, Юриен Тимбер и Рикардо Калафиори. А в края на последния прозорец Арсенал прибави и Пиеро Инкапие от Байер Леверкузен.
Артета вероятно дава екстра бонус точки, ако играчът може да покрие и двата фланга (като Тимбер) или ако е левичар (като Калафиори и Инкапие), защото това ги прави още по-универсални и ценни. Дори "обикновените" му крайни защитници съмвсем не изглеждат традиционни: Олександър Зинченко и Майлс Люис-Скели обичат да заемат места в халфовата линия и там дори изглеждат по-сигурни.
Челси и тийнейджърите
През 2022 г., в първия си летен трансферен прозорец като собственици на Челси, Тод Боели и Clearlake Capital се насочиха към опитни играчи. Пиер-Емерик Обамеянг (33), Калиду Кулибали (31) и Рахийм Стърлинг (27) бяха най-значимите имена в състава, който се провали.
Дали горчивият опит от този неуспех, дали е било планирано - никой не може да каже, - но "сините" направиха остър завой и внезапно се фокусираха върху привличането на млади таланти, много от които все още тийнейджъри, с дългосрочни договори.
От януари 2023-та досега клубът подписа с изумителните 22-ма тийнейджъри, като в това число включваме и предстоящите трансфери на Жеовени Куенда и Денер, планирани за 2026 г. Освен това дойдоха и много играчи на по 20-21 години.
Имаше моменти, в които в Челси толкова се бяха вманиачили да взимат всеки един голям талан, че се пренебрегваше запълването на огромни пробойни в състава, които, ако бяха запълнени, можеха да им позволят да се конкурират по-равностойно с Ливърпул и Арсенал през последните сезони. Основният пример е вратарската позиция, която отдавна се пренебрегва.
Любопитна особеност на неуморната стратегия на "сините" за привличане на млади таланти е колко от тях дойдоха от академията на Манчестър Сити. Няма да е чудно още през тази кампания да видим заедно на терена петима, развити в школата на "гражданите" - Ромео Лавия, Коул Палмър, Тосин Адарабиойо, Джейми Гитънс и Лиъм Делап. Само тази петица струваше над 170 милиона паунда, и то без заложените бонуси. Ако това не е обсесия, здраве му кажете.
Юнайтед и купуването на специфични играчи за специфични треньори
Манчестър Юнайтед действа в пълен контраст с Челси на трансферния пазар.
Случайният подбор на Челси така напомпва групата, че който и треньор да дойде, ще може да сглоби отбор по свой вкус от наличния потенциал.
"Червените дяволи" обаче привличат изключително специфични играчи, които да пасват на избрания мениджър. Принципно няма нищо лошо в това - защо да не вземаш футболисти, които мениджърът ти може да използва ефективно? Но степента, до която в Юнайтед се вкопчват в тази стратегия, може да бъде много вредна, ако нещата се объркат. Особено при тази честа смяна на треньори с драстично различни стилове.
Ярък пример е Кристиано Роналдо, за когото се предполагаше, че и на тази възраст ще е топ попълнения за контраатакуващия стил на Оле Гунар Солскяер през лятото на 2022-ра. До ноември обаче тимът вече беше воден от майстора на "гегенпресинга" Ралф Рангник. Леко абсурдна ситуация.
Ерик тен Хаг бе назначен през 2022-ра и до уволнението му през есента на 2024-та клубът му беше осигурил шестима бивши играчи на Аякс (Лисандро Мартинес, Антони, Кристиан Ериксен, Андре Онана, Матайс де Лихт, Нусаир Мазрауи), вероятно с наивната надежда, че ще възроди нидерландския "тотален футбол" на "Олд Трафорд".
Настоящият мениджър Рубен Аморим се отърва от Антони и Онана, а Ериксен напусна, след като договорът му изтече. Португалецът също така се раздели с Джейдън Санчо, Маркъс Рашфорд и Алехандро Гарначо това лято, ефективно разчиствайки крилата, за да вземе Матеус Куня и Браян Мбемо, които пасват на неговата система 3-4-2-1.
Но какво ще стане, ако и Аморим си тръгне следващия месец, а наследникът му попита: "Къде са ми крилата?".
Реал Мадрид и бляскавите свободни трансфери
След като спечели Шампионската лига за рекорден 15-и път през сезон 2023/24, изглежда в Реал Мадрид решиха, че всичко им се получава твърде лесно и решиха да пробват нещо нестандартно.
Флорентино даде команда да се харчи минимално за големи трансфери и да се търсят свободни агенти. Килиан Мбапе (Пари Сен Жермен) и Трент Александър-Арнолд (Ливърпул) бяха привлечени безплатно от директни съперници през последната календарна година, е преди това бяха дошли Дейвид Алаба (Байерн Мюнхен) и Антонио Рюдигер (Челси).
През по-голямата част от сезон 2024/25 изглеждаше, че "лос бланкос" ще вземат и Алфонсо Дейвис от Байерн по същия начин, но в крайна сметка канадският национал поднови договора си с германския клуб.
Престижът и влиянието на "кралете" наистина им позволява да убеждават елитни играчи да изчакат търпеливо изтичането на договорите си и да идват на "Сантяго Бернабеу" като свободни агенти, но това си е и доста рискована стратегия. Понякога се получава, понякога - не. А и е обвързано с време.
Барселона и взимането на играчи, които вероятно не би трябвало да взима
Следните две твърдения са неоспорими:
- Барселона е с над 1 милиард евро дългове
- Барселона има една най-добрите академии в света, ако не и най-добрата
Логично е да се предположи, че съчетанието на тези два факте ще доведе до почти пълно ограничаване на разходите и пълна експлоатация на Ла Масия, която само в последните пет години произведе Алехандро Балде, Пау Кубарси, Нико Гонсалес, Гави, Фермин Лопес и, разбира се, Ламин Ямал. И това дори не е пълният списък. Но не. Барса не може да чака и да си позволи няколко по-скромни сезона, в които да шлифова диаманти, и клубът постоянно търси вратички и задейства всички възможни "лостове", за да може да харчи.
Трансферът на Жоан Гарсия това лято е показателен за ситуацията при "блаугранас". Възможността да привлекат невероятен вратар директно от градския съперник Еспаньол беше твърде изкушаваща, за да бъде пропусната, но за да го регистрират, принудиха капитана Марк-Андре тер Стеген да подпише медицинско заключение, позволяващо позоваването на правилото на Ла Лига за дълготрайните контузии.
Миналото лято Барса взе Дани Олмо за 55 милиона евро след впечатляващо Евро 2024, въпреки че на практика не се нуждаеше от играч на неговата позиция и имаше сериозни трудности с регистрацията му. Дотолкова, че се наложи да се влезе в съда, за да го картотекират за втората половина на сезона.
За неутралните наблюдатели решението изглежда сравнително просто: да спрат с големите харчове, да се доверят на Ла Масия и изчакат отварянето на "Камп Ноу" да напълни касата за погасяване на дълговете. Но това просто не е почеркът на президента Жоан Лапорта. Не говорим за онзи с химикалка в ръка.
