Всички говорят за това. От левицата до крайната десница, всеки има собствена рецепта срещу бедността. Особено в Италия, където провеждането на предсрочни избори е неминуемо. Темата е особено гореща на Ботуша, където по последни данни има 4,6 милиона италианци, които живеят в абсолютна бедност и около 10 милиона в относителна бедност. Затова въпросът е един от най-обсъжданите по време на предизборната кампания.
Италианското правителство побърза да внесе закон за бедността, който предвижда 1,6 милиарда евро в помощ на най-нуждаещите се граждани. Доклад на Центъра за изследвания към Сената обаче изчислява, че ако бонусите бъдат раздадени на всички бедни, всеки от тях ще получи само по 20 евро на месец. Планината роди мишка, както се казва в една приказка. Затова и популисткото движение Пет звезди на Бепе Грило вече заяви, че няма да одобри закона.
Още през 1992 година с европейска резолюция бе постановено, че всеки гражданин трябва да може да разчита на достатъчно ресурси, които да му гарантират човешкото достойнство. В документа се посочват и редица критерии, предназначени за социалната интеграция на хората в нужда.
Първият, който утвърждава минималния доход е Романо Проди през 1998 година, но мярката е премахната от правителството на Берлускони, който идва след него. Следва епохата на социалните карти, на минималната пенсия от 500 евро и дори епохата на съветите. (Преди време Силвио Берлускони беше посъветвал младите безработни италианки да се омъжат за някой богаташ)
След това дойде икономическата криза, която опоска цели слоеве от обществото, живеещи все на ръба.
Хем като пропаганда, хем като перспектива, партиите се опитват да говорят на най-бедните слоеве от обществото, като някои направо подхранват истински сблъсък между нещастните хора.
В действителност Демократическата партия, която в момента е на власт, бърза да одобри законът за бедността, а Каза Паунд от крайната десница предлага да се дават по 500 евро за всяко родено дете, докато навърши 18 години, а парите за това да дойдат от средствата, предвидени за приемане на мигрантите. Движението 5 звезди предлага минимален доход за всеки гражданин.
Темата е гореща в цяла Европа. Във Франция аутсайдерът на социалистите Беноа Амон изненадващо спечели първичните избори за Елисейския дворец, предлагайки преразглеждане на мерките срещу бедността. Във Финландия от първи януари започна екпериментален период за минимален доход от 560 евро, раздаван за две години на 2 хиляди безработни избрани на случаен принцип. Дори ако имат някакъв доход, те ще имат право да го получават.
Това е единственият случай в Европа на истинска социална помощ. По-голяма дори от тази, предложена от хората на Бепе Грило. Нунция Каталфо е сенатор от движението и обяснява, че те са за по-умерен модел.
Минималния доход се определя от прага на бедността според Евростат, под който никой човек не би трябвало да пада. Той представлява 60 процента от средния минимален доход, в случая в Италия, равняващ се на 9 000 евро на година или 780 евро на месец. Предложението на Бепе Грило е, който покрива такъв доход, да получава помощи, но който надвишава тази сума, няма да получи нищо. Тази мярка, ако се тегли чертата, ще струва на италианския бюджет 15 милиарда евро.
Но докато в партийните централи само се говори, реалното прилагане на тази мерки вече се пробва, макар и експериментално в много области. Там под думата доход се разбира микс от услуги и парични помощи, предназначени за граждани, изпаднали в нужда.
В Ломбардия, областта на Милано, например 12 хиляди деца посещават детска градина безплатно, а за бременните жени има специална помощ. Но подпомагането е само за тези, които имат годишен доход под 20 хиляди евро на година. Така се подпомагат и тези, които рискуват да се хлъзнат в бедността, обаче от общините искат да създадат и чувство за отговорност от хората, на които помагат.
Нищо не е безплатно. Дори и помощите. Който получава средства, услуги или ваучери, трябва да посещава програма за връщане на трудовия и социален пазар. Иначе кранчето спира.
"С увеличаването на бедността се увеличава неравенството и популизма покълва много бързо" - казва Джузепе Де Марцо, политолог.
Ако популизмът говори на корема, какъв по-добър аргумент от обещанието за доход? Най-вече ако на 10 милиона италианци коремът им е празен, а изборите чукат на вратата.
