Просто ръкуване? Всъщност доста чувствителна тема за мюсюлманите в Европа

Традиционната мюсюлманска бурка отдавна е източник на конфликт по теми като интеграцията в Запада и равенството между половете. Но сега друг момент от дълбоките традиции на Изтока, който създава сериозен дебат - ръкостискането.

Наскоро излезе новина, че на мюсюлманска двойка е било отказано швейцарско гражданство, след като по религиозни причини жената отказала да се ръкува с хора от противоположния пол по време на интервюто си. Длъжностните лица посочват липсата на зачитане на равенството между половете като причина за решението си.

Не за пръв път се случва темата за ръкостискането да предизвиква вълнение в страната. През 2016 г. двама братя имигранти от Сирия отказват да се ръкуват с учителката си.

Причината, която изтъкват, е, че ислямът не позволява физически контакт с лице от противоположния пол, което не е член на семейството.

Ръкуването с преподавателя пред класа е дългогодишна традиция в Швейцария, а регионалните образователни власти решиха, че родителите на деца, които отказват да спазват тази традиция, ще трябва да плащат глоба.

Мюсюлмански групи и активисти за правата на малцинствата в страната се обявиха срещу това решение и повдигнаха темата дали двамата братя всъщност нямат правото да откажат ръкуването заради религиозните си ценности.

Швейцарският федерален съд по-рано отхвърли местната забрана за носене на хиджаб в училищата. Образователните власти обаче решават, че принуждаването на учениците от мюсюлмански произход да стиснат ръката на учителката си е било в рамките на разумната намеса в религиозните им убеждения, тъй като не включва взаимодействие с ключовите принципи на исляма.

Хафрид Оуардри, швейцарски посредник, който е активен в борбата срещу радикализацията на мюсюлманите коментира темата, наблягайки на това, че случаи като тези трябва да се приемат сериозно, тъй като зад себе си те крият много повече от обикновено решение дали да стиснеш ръката на някого, или не.

"Трябва да се отнесем към тези случаи много сериозно. Неприемливо е тези студенти да откажат да се ръкуват с учителя си в името на исляма. Преди всичко нашата религия учи уважение", споделя той.

Швейцария не е единствената държава, сблъскваща се с този обществен дебат. Също наскоро съдът в Швеция разпореди млада мюсюлманка да получи обезщетение именно заради тълкуване на проблема с ръкостискането.

24-годишната Фарах Алхае кандидатства за работа като преводач в местна фирма. На самото интервю тя отказва да стисне ръката на мъжа, провеждащ интервюто, като вместо това вдига ръка към сърцето си в поздрав. Мъжът приема това за обида и прекратява интервюто.

Вследствие на това тя завежда дело за дискриминация, тъй като нейната религия не й позволява да докосва мъж, който не е член на семейството й.

Компанията е изтъкнала правилника си, според който служителите не могат да се държат различно с мъже или жени. Т.е. - че с действието си Алхае е дискриминирала интервюиращия на базата на пола му. Тя отговаря, че е вдигнала ръка към сърцето си в знак на поздрав. А за да избегне дискриминиране, отказва да се ръкува и с жени.

Преводаческата фирма посочила и че отказът на Алхае да се ръкостиска ще създаде проблеми при работата й.

Трима от петимата съдии обаче не са се съгласили с тези доводи. Според тях тя има правото да откаже ръкостискане на базата на Европейската конвенция за човешките права, а искането от страна на компанията за конкретна форма на поздрав е проблемно за мюсюлманите. В крайна сметка шведският трудов съд решава, че компанията я е дискриминирала и е наредила да й изплати 40 000 (3800 евро) крони обезщетение.

Франция, където битката за мюсюлманското фередже е важен социален проблем от години насам, също се оказа в центъра на дебата за ръкостисканията.

През 2017 г. на жена от алжирски произход е отказано гражданство, след като отказва да се ръкува със служителя, извършващ церемонията по предоставяне на френско гражданство. Неотдавна решението бе потвърдено и от Държавния съвет, най-високата административна юрисдикция на Франция.

Според позицията на властите действията на жената, която от 2010 е омъжена за французин, "разкриват липса на асимилация" във френската култура.

Въпросът за границите на пола обаче не се ограничава само до исляма. Когато Майк Пенс стана вицепрезидент на САЩ, в медиите отново се завъртя негово интервю от 2002 г., в което политикът, който е отдаден християнин евангелист, обяснява, че никога не се храни на 4 очи с жена, която е различна от съпругата си именно по религиозни причини.

Понякога религията дори няма значение, както показва изследване на National Journal от 2015 г., според което на някои асистентки на политици във Вашингтон, работещи със сенатори, конгресмени и други политици, се забранява да шофират сами с началниците си или дори да стоят на 4 очи в офис. Причината - да не се създаде погрешното впечатление.

Подобна забрана мъж да докосва жена, различна от съпругата му, съществува и в ортодоксалния юдаизъм. По-рано тази година кандидат от еврейски произход на местните избори в Антверпен, Белгия, предизвика редица дебати с поведението си, след като първоначално отказваше да се ръкува с жени.

Той се кандидатира от името на християндемократическата и фламандската партия, но след този случай партийният лидер Хендрик Богерт написа в Twitter, че човек който отказва да се ръкува с жена, не принадлежи въобще към редиците на партията.

Моментът с ръкуването все още предизвиква сериозни дебати, но едно е сигурно - подобни случаи ще се появяват тепърва.