Букурещ през пролетта е прекрасно място да бродиш по улиците, попадаш на чудесни сгради от Бел Епок, но също и на мрачни комунистически блокове. Няма спор, тези панелки са петно върху лицето на румънската столица, някога описвана като "Париж на Изтока".
25 години след екзекуцията на мразения диктатор Николае Чаушеску, тези символи на най-мрачните времена на Румъния придобиват по-светъл вид, защото страната най-после изживява дългоочаквания катарзис.
Дълго време сочена като най-корумпираната държава в Европейския съюз, Румъния се прочиства от престъпниците, наследили изгнилата структура на комунистическата власт, останала след екзекуцията на Чаушеску през 1989 г. Кампанията за борба с корупцията вече е засегнала бизнесмени, съдии, кметове, депутати и дори бившия премиер Адриан Нъстасе. Никой не е имунизиран от прокурори и разследващи.
Това би могло да се опише като истинската революция, "най-голямата и тиха революция, която Румъния някога е изживявала", както казва Дору Радута, един от новите гидове, предлагащи туристически обиколки на комунистическа тематика из града.
Дали това не е още един знак за психологическото възстановяване на страната от тоталитаризма?
След години на постсъветски хаос румънците сякаш най-после вземат нещата в свои ръце. Защото революцията през 1989 г. се случи с цената на над 1000 жертви, само за да бъде превзета от съпартийците-комунисти на Чаушеску, в един на практика дворцов преврат. Едва сега има усещане за някаква справедливост.
Досега Румъния се примиряваше с относително стерилния Мемориал на възраждането на "Пиаца Революцией" - мраморен шпил, пронизал нещо, напомнящо картоф - като възпоменание за кървавите събития. Сега непопулярният паметник има петно червена боя под "картофа", дело на гневен графити артист.
Чаушеску остава вездесъщ в този град, предимно заради неговия Народен дворец - доста извратено название, като се има предвид глада, измъчил сънародниците му, за да бъде построена сградата. Десетки хиляди хора са изселени от домовете си, елегантните им къщи от XIX век са сринати, за да бъде построен този безличен мастодонт, толкова голям, че се вижда дори от космоса.
В извинителен тон, официалният ни гид изтъква умело изплетените килими и дървените врати с красива дърворезба. "Хората се постараха много да го направят красив, дори и след смъртта на Чаушеску", казва нашият гид, но без да звучи съвсем убедена в думите си.
Всичко изглежда гигантско
Почти милион кубични метра мрамор. 3.5 хиляди тона кристал. Числата се размиват в незначителност, а общото впечатление е за гигантска баня, макар и с блестящи полилеи.
Колкото и невероятно да звучи, в двореца сега е разположен румънският парламент. Това надали е нещо полезно за колективната психика, да не говорим за държавния бюджет - само крушките, осветяващи сградата, вероятно струват цяло състояние.
"Ами какво да правим? - оплаква се Радута - Така или иначе вече беше построен".
От друга страна, световни лидери са се срещали между тези стени. Там Майкъл Джаксън е правил лунна разходка, Шакира е пяла. Времената се менят.
Никой паметник не може да засенчи двореца, макар че са правени опити. Радута поема по таен заобиколен път до покрива на двореца. На една ръка разстояние оттук се строи най-голямата православна църква в Източна Европа - с държавни пари.
Планът е църквата да надмине двореца - Бог, надвиснал над дявола.
"Мегаломанията ни е в кръвта", коментира сухо Радута
След години на потисничество при Чаушеску, религията изживява голям възход в Румъния, затова по 10 нови църкви биват завършвани всеки месец. Все пат това е леко болезнена тема в безпарична държава, която се намира в крайна нужда от повече училища и болници.
Отношението на Румъния към уязвимите граждани остава също тема табу, години след шокиращите кадри на слаби като концлагеристи сираци, излъчени по световните телевизии в края на 80-те години. Тези изоставени и изтормозени деца бяха възприемани от мнозина за жертви на забраната срещу абортите от страна на Чаушеску.
Повече деца, повече работна ръка, така се е мислило тогава. Десетки хиляди бедни семейства в крайна сметка са изоставили децата си в неприветливите държавни сиропиталища.
Сега общност от около 2000 сираци, възрастни и деца, живеят в канализационните тунели под Северната гара, живо доказателство за продължаващата нефункционалност на социалната система. Радута толкова често бива разпитван по тази тема, че е привлякъл като гид бившия обитател на канализацията Сергиу Богдан, който да разказва историята сам.
Богдан е пристигнал в Букурещ на 16 години
В крайна сметка той се оказва в канализационните тунели, въпреки че никога не е могъл да остане за по-дълго от три дни поред. Тунелите, по които се осигурява гореща вода до старите комунистически блокове, са задушаващо горещи, разказва той.
В продължение на няколко години той е пристрастен към дишането на боя. Дори и е предпазлив и избягва да разказва на хората за миналото си. Приятели са му обръщали гръб, след като са разбирали истината. "Признавам, преди живеех не особено правилен живот. Но това е като черен печат. Обществото не ти дава шанс," споделя той.
Едва след като попада на местната благотворителна организация "Парада", той започва да вкарва живота си в релси. "Издигаш се нагоре, падаш надолу, после пак се издигаш и пак падаш. Нужно е време, за да се стабилизираш на едно ниво", обобщава той. Част от приходите от т.нар. "Тур при бездомните" отиват за благотворителната организация, която работи със сираци.
На мястото на езерото Вакарещи природата лекува раните от миналото
Изкуственото езеро, друг от огромните проекти на Чаушеску, никога не е завършено. Оставен на вятъра и птиците, кратерът се е превърнал в перфектната влажна зона, богата на флора и фауна. Интересът към Вакарещи е нараснал след статия в National Geographic преди няколко години.
Лусиан Димитреску, пенсиониран светлинен инженер, лови риба сред камъните. "Мястото беше чудесно, когато никой не знаеше за него", оплаква се той, отваряйки пластмасова торбичка, за да покаже скромния си улов. Мъжът твърди, че е забелязал няколко души с каруца да копаят за медни кабели, останали на мястото на къщите от XIX век, които някога са се намирали там. И наистина - има видими следи от копане сред високата трева.
В последно време Румъния добави нова атракция към мрачната си туристическа индустрия: казармите в Търговище, където диктаторът и съпругата му са били разстреляни на 25 декември 1989 г.
Сега превърнати в музей, там посетителите могат да видят техните чинии, легла и малката стая, където се е състоял процесът срещу тях. Има и видеоклип в YouTube, жалка гледка на отричане на случващото се, което изглежда неизбежно.
Навън група ученици позират за снимка до очертанията на мястото, където са се намирали телата на двойката Първи. Разговарящи и смеещи се, някои туристи вадят телефоните и позират за селфита. Гледката е леко сюрреалистична.
"Дори и да са били мразени, не е трябвало да ги екзекутираме, особено пък на Коледа", твърди Дана, гидът на музея, изразявайки масовите нагласи в Румъния. "Въпреки гнева ми към тях, донякъде ги съжалявам. Те са били двама стари хора, изгубили каквото и да е усещане за реалността".
