Първите едри кадрови промени на избрания за 45-и президент на САЩ Доналд Тръмп в новата администрация донесоха тръпки на ужас по гръбнака на либералните медии и натиснаха спусъка на нова истерична кампания по разрушаване на репутации.
Основната причина за поредния епизод на колективна паника е внушителната фигура на Стив Банън, назначен от Тръмп за негов главен стратег и съветник.
Банън е 62-годишен мъж с дипломи от „Джорджтаун" и „Харвард", професионален опит на офицер от военноморските сили на САЩ, инвестиционен банкер в „Голдман Сакс", холивудски продуцент и медиен шеф.
Той беше един от двигателите в меко казано нетрадиционната кампания на Тръмп в нейната финална фаза. Мнозина го смятат за един от основните вдъхновители на сеизмичната и съкрушително неочаквана победа над Хилари Клинтън.
Банън е изпълнителен директор на разрастващия се десен популистки сайт и открита про-Тръмп трибуна Breitbart, който изигра главна роля в свирепите атаки и срещу демократи, и срещу републиканци. С Банън на върха, Breitbart се усъвършенства като безкомпромисно и безскрупулно оръжие в пропагандната кампания за The Donald и против враговете му.
Сайтът е в режим на постоянна и брутална офанзива срещу политическите, медийни и културни елити на Западния свят. Банън и неговия екип демонстрират особено садистичен подход в отразяването на прогресивното ляво, Холивуд, „борците за социална справдливост" и другите проявления на политическа коректност.
Всички изявени фигури и организации от широката анти-Тръмп коалиция се оказаха мишени на Breitbart, а в коментарните пространства под статиите трайно се настаниха представители на най-токсичните участъци от новото движение, наречено алтернативно дясно. Говорим за откровени антисемити, бели националисти, крайнодесни реакционерии и прочее огледални образи на радикалите от господсващото допреди изборите прогресивно ляво.
Ефективността на неговите атаки по либералите и възможността да се обвърже репутацията на Банън с природата на някои от читателите на сайта му мотивираха могъщ левичарски фронт срещу него. Той трябваше да бъде очернен и отстранен.
Медийният конгломерат на прогресивното ляво използва до болка познатите си техники - залепване на етикетите „расист", „сексист", „антисемит", „ислямофоб" и „хомофоб" по мишената.
Дори в българските медии вече се появиха заглавия за това как Тръмп е назначил „расист и антисемит" за свой главен съветник в Белия дом.
Единственият проблем с това твърдение е, че е пълна глупост. Стив Банън със сигурност е политически хищник, който познава в дълбочина природата на новинарскя поток, майстор на пропагандата, корав и опитен стратег, но не е расист или антисемит.
„Юмрукът на Тръмп", както някои наричат Банън, е яростен враг на политическата коректност, исляма, миграцията от третия свят и абсурдната културна война срещу „белите хетеросексуални мъже", но досега не се е появило нито едно истинско, солидно доказателство, че той има каквито и да е било расови и етнически предразсъдъци.
Неговият бранд на консервативен популизъм, агресивно налагани политически позиции и остра конфронтация с прогресивното ляво няма как да е по вкуса на всеки, но подходът на неговите противници е ирационален фарс и разкрива защо изгубиха изборите.
Колкото повече крещиш на американци или европейци, загрижени за заплахата от ислямски тероризъм и нелегална миграция, че са долнопробни расисти и ксенофоби, толкова повече ги убеждаваш, че са прави да ненавиждат това, което днес се нарича коалиция от либерални медии, политически елити и знаменитости.
Прогресивното ляво създаде карикатурен образ на своята опозиция и реши да атакува несъществуващ враг.
Тези хора отчаяно се нуждаят от расисти, хомофоби и антисемити срещу себе си и ги търсят навсякъде. Измислят ги, изобретяват ги и плашат своята публика с продукта на разюзданото си, идеологизирано въображение.
Обвинението в антисемитизъм е особено неадекватно за Банън. Създателят на Breitbart Андрю Брайтбарт (1969-2012) беше евреин и един от най-верните приятели и партньори на главния стратег на Тръмп. Голяма част от журналистическия екип на сайта е съставен от консервативни автори с еврейски произход. Звездата на популисткото издание е Майло Янопулос - евреин и гей с особено силна ненавист към политическата коректност и политиките на идентичността, използвани безобразно от лявото.
Банън е с твърди произраелски позиции за разлика от много демократи, а в Breitbart има специална секция за Йерусалим. Екипът на сайта е близък до лидера на Израел Бенямин Нетаняху.
Страхът от Банън обаче е съвсем реален в средите на политическите и медийни елити. Той явно е суров, свиреп, корав и подривен играч, описван като „най-опасния политически оператор в момента". Вероятно левите трябва да сменят стратегията си срещу Банън и да се откажат от вечното и напълно безполезно опаковане на хората като „расисти", „хомофоби" и „ксенофоби". Щом това не проработи при Тръмп може да се обзаложите, че няма да проработи и при човека, който култивира и изостри неговия хищнически инстинкт на алфа-политик от нова порода.
Дори да си негър, евреин и гей, масовите медии винаги ще намерят начин да те определят като "расист", "антисемит" и "хомофоб" Това работят.
Тези хора отчаяно се нуждаят от расисти, хомофоби и антисемити срещу себе си и ги търсят навсякъде. Измислят ги, изобретяват ги и плашат своята публика с продукта на разюзданото си, идеологизирано въображение. .................... По-точно определение от това, няма накъде.
Признавам си, че дори и да е имало някакви следи от расизъм в моето съзнание, след нелицеприятната кампания на Д.Тръмп те напълно се изпариха. Смразяващите по своята грозота коментари в американските форуми по повод на сем. Обама окончателно затвърдиха това мое отношение. Войнстваща омраза не ползва никого. И във всички случаи предпочитам един Л.Армстронг пред някой-който и да е той- лидер на ККК. ПП Нима просемитизмът означава расизъм? Шокиращо, ако е така.