Разпокъсаната левица в Италия изглежда намери ново лице, което бързо се оформя като потенциален съперник на консервативния премиер Джорджа Мелони.
Силвия Салис, бивша олимпийска състезателка по хвърляне на чук и настоящ кмет на Генуа, за по-малко от година на поста се превърна в една от най-наблюдаваните нови фигури в италианската политика.
Възходът ѝ идва в удобен момент за опозицията. Правителството на Мелони претърпя поражение на референдума за съдебна реформа, което разклати авторитета ѝ и доведе до политическо напрежение както в страната, така и в чужбина.
Паралелно с това отношенията ѝ с американския президент Доналд Тръмп също се обтегнаха след публични разногласия покрай критиките му към папата и отказът на Рим да подкрепи войната срещу Иран.
На този фон Салис се очертава като контрапункт на Мелони. В средата на април над 20 хил. души се събраха на площад "Пиаца Матеоти" в Генуа за безплатен концерт на белгийската техно диджейка Шарлот де Вите.
На сцената, със слънчеви очила и танцуваща заедно с нея, беше и самата Салис.
Кадрите бързо се разпространиха в социалните мрежи и засилиха публичния ѝ образ. Контрастът с Мелони е очевиден - една от първите ѝ мерки на власт беше т.нар. "анти-рейв" указ срещу нерегламентирани събирания.
"Тя е глътка свеж въздух. Хората я харесват особено заради това, че внесе младежка енергия в един застинал и демографски застаряващ град", казва Джулия Бианки, бизнес консултант от Генуа, цитирана от The Guardian. Алби Скоти, диджей и ръководител съдържание в DJ MAG Italia, вижда в поканата към Шарлот де Вите ясен политически сигнал.
"Тази покана е ясен знак за намеренията на един млад кмет. Това е събитие, което символизира обновление. Техното - и Шарлот де Вите - говорят на всички, не само на младите. Посещаемостта го показва. Има ясен опит да се достигне до по-широк електорат. Мнозина се опитват да направят това, но не всеки успява така", казва той пред Euractiv.
Салис, родена през 1985 г. в Генуа, първо изгражда кариера в спорта.
Тя е 10-кратна национална шампионка по хвърляне на чук и двукратна участничка на Олимпийски игри. Контузия прекратява кариерата ѝ малко преди Олимпиадата в Рио през 2016 г. По-късно става вицепрезидент на Италианския олимпийски комитет, а през 2025 г. печели изборите за кмет на Генуа с подкрепата на леви и центристки сили.
Този модел я поставя като потенциален обединител и на национално ниво.
Самата тя остава предпазлива и акцентира, че фокусът ѝ категорично остава върху Генуа, но не крие и амбициите си за нещо по-голямо. "Ясно е, че не мога да избягам от това национално внимание, не мога да избягвам въпросите. Това е интересно и ме ласкае", казва Салис.
Макар да изключва участие в първичните избори на оформящата се лява коалиция, не отхвърля напълно възможността да оглави опозицията, ако бъде потърсена като обединяваща фигура.
"При едно обединяващо искане не мога да кажа, че дори няма да го обмисля. Това би било лъжа", подчертава тя.
Именно тук се крие големият проблем на италианската левица. След поражението на Мелони на референдума опозицията е по-уверена, но остава силно разединена. Следващите парламентарни избори трябва да се проведат до 2027 г., а се спекулира и с възможен предсрочен вот.
Основните фигури вляво са лидерът на Демократическата партия Ели Шлайн и бившият премиер Джузепе Конте, но нито един от тях не се ползва с широка подкрепа като бъдещ министър-председател.
Салис не иска да участва в първични избори, което засилва спекулациите, че може да бъде издигната като компромисна фигура на по-късен етап.
"За да спечелиш, трябва да си единен, а това означава компромиси", казва тя в интервю за Politico. По думите ѝ именно липсата на единство пречи на левицата да отправи реално предизвикателство към Мелони.
Скорошно проучване на агенция Noto показва, че нейната (все още несъществуваща) партийна листа може да събере около 6,5% подкрепа на национално ниво. Това е впечатляващо, като се има предвид, че тя няма партия и не е обявила кандидатура.
Това би довело подкрепата за левия блок до 45,5% - на косъм от десния блок около Мелони, който събира 46,8%.
Десните медии вече я атакуват почти ежедневно, включително заради външния ѝ вид и стила ѝ.
"Както се пее в една песен: ако си красива, хвърлят камъни по теб; ако не си - пак хвърлят", казва Салис, определяйки това като проява на мизогиния в политиката.
Като кмет Салис вече въвежда редица прогресивни мерки, насочени към семействата, еднополовите двойки, правата на малцинствата и други.
В същото време постепенно измества посланията си към центъра, с акцент върху прагматични теми като здравеопазване, труд и сигурност, като по думите ѝ, когато тези сектори са недофинансирани, жените винаги са тези, които плащат цената. .
Ограниченият ѝ политически опит остава въпрос, но тя твърди, че компенсира с адаптивност.
"Тя е млада, динамична... отличен комуникатор и използва много добре социалните мрежи", казва Давиде Гильоне, журналист от Генуа, пред The Guardian. Анализаторите обаче остават предпазливи.
"Салис е възможен вариант, но не и най-вероятният... твърде рано е да се каже дали ще бъде обединяващият кандидат", коментира Лоренцо Кастелани, професор в университета LUISS в Рим, пред Politico.
Левицата обаче вече вижда в нея фигура без тежък политически "багаж", способна да привлича по-млади избиратели и да обединява различни лагери.
Дали това ще е достатъчно, остава неясно.
Ясно е друго - тя принуждава левицата да води разговор, който вече не може да отлага.
"Левицата винаги се явява разделена... Трябва да се запиташ дали е по-важно да запазиш твърдата си позиция или да спечелиш изборите", казва Салис.
