Когато миналия месец хиляди учени от целия свят се обединиха се обединиха около идеята климатичните промени да бъдат издигнати до "кризисна ситуация" с нужда от спешни и категорични мерки за действие, голяма част от световната общественост ги поздрави за това.
Но една специфична точка от представените от тях мерки за действие, които да ограничат ефекта на човечеството върху климата, събуди сериозни спорове.
Тук става въпрос за твърдението на учените, че за борба с измененията в климата е нужно раждаемостта в страните от третия свят да бъде ограничена.
Докладът "Световните учени предупреждават за климатична тревога" е публикуван в началото на ноември, по повод 40-годишнината от първата световна конференция за климата.
Той с право предупреждава за големите проблеми и неизбежните трансформации в начина на живот и на функциониране на глобалното общество, които ще настъпят заради промените в климата. И съответно отправя съвети към световните политици за това в каква посока да подходят, за да ограничат негативните ефекти.
Една от посочените шест стъпки, които според авторите ще забавят емисиите от въглероден диоксид, е намаляване на растежа на населението в глобален план, като тук учените се фокусират върху онези най-бедни държави, където раждаемостта е непропорционално висока и е добре, с цел преодоляването на проблемите на климата, да бъде ограничена.
Това предложение обаче не беше посрещнато еднозначно от широката общественост.
Нещо повече, много активисти и медии разкритикуваха учените за тези им възгледи, тъй като според тях подобно твърдение измества вниманието от по-сериозните проблеми за климата - по-богатите държави, техните енергийни сектори, влиянието на корпорациите и други подобни.
Вместо това, според тях, вниманието се насочва към далеч по-малък проблем и към репродуктивните права на жените от тези държави.
В документа си учените твърдят, че намаляването на раждаемостта на ключови места може да доведе до спад в употребата на ресурси и съответно излъчването на въглероден диоксид в атмосферата.
Според тях семействата в проблемните региони трябва да бъдат насърчавани да имат по-малко деца, за да се преодолее проблемът с пренаселването на света. Там е поместена и графика, която демонстрира острият ръст в населението в света от XIX век насам. Съпътстващият текст обяснява, че с повечето раждания се добавят повече емисии на въглероден диоксид в атмосферата.
Учените са на мнение, че това може да бъде преодоляно чрез насърчаване на политики за семейно планиране, инвестиране в образованието и равнопоставеността между половете, което ще помогне едновременно за по-пълноценен живот на самите хора там, но също така и за намаляване на ефекта на хората върху климата.
Активистите имат проблем именно с този аргумент, тъй като в действителност тези най-нуждаещи се държави допринасят много малко за емисиите на парникови газове.
Страните с високи и средни доходи изпускат значимо по-големи въглеродни емисии на глава от населението и представляват 86% въглеродни емисии в глобален план, въпреки че имат най-ниските коефициенти на раждаемост.
Някои анализатори дори са на мнение, че при реализирането на тези идеи от Доклада, биха довели до икономическо развитие, което на свой ред само ще повиши изпусканите газове от тези бедни сега региони.
Така че, според тях, фокусът за справяне с климатичните проблеми трябва да пада най-вече върху ограничаване на използването на изкопаеми горива, а не да се убеждава хората да имат по-малко деца.
Едно от големите опасения на критиците на тази точка от плана на учените за справяне с глобалното затопляне е възможността предложението да се превърне в практика и държавите да започнат да се месят в това по колко деца може да има човек.
Други в коментарите си стигат още по-далеч в страховете си по темата и започват да говорят дори за опасността от развиване на евгенетика (което откровено казано е твърде далечна и неясна възможност, поне гледана оттук).
Гледната точка на критиците има своите важни и алармиращи моменти, но тя пропуска, че пренаселването на планетата действително се превръща в проблем, който с годините изглежда, че само ще се задълбочава.
Ограничените ресурси на Земята, комбинирани с човешкото свойство да се експлоатира докрай всичко - са фактори, които не трябва да бъдат подценявани. Фактори, които засягат не само качеството на въздуха и климата наоколо, но и са потенциален сериозен проблем за мира.
Богатите държави действително трябва да погледнат върху икономиките си и да помислят за това как могат да оптимизират консумацията на енергия, използването на природни ресурси (особено изкопаеми) и цялостното си отношение към произвеждането на боклук и справянето с него.
Освен ограничението върху раждаемостта учените предлагат още пет важни стълба за справянето с глобалното затопляне - опазването на живата природа и околната среда, промяната в навиците на консумация сред хората (включително намаляването на месото в менюто), реорганизиране на икономиката, рязко намаляване на замърсителите и най-вече - разработване на по-екологични източници на енергия.
Това означава, че няма фокус върху бедните майки с дузина дечица, както се опасяват някои. Това означава повече отговорност към самите деца - както в тяхно име, така и в името на планетата. И държавни политики, които да насърчават именно това, наред с още редица други политики, които да имат по-пряк ефект върху околната среда.
Климатичните промени са сериозен и комплексен проблем, който се нуждае именно от комплексни решения, които да гледат към цялото, а не само в отделни точки. Затова и не можем да си позволим вече да се вторачваме само в дадена посока, която ни харесва и да игнорираме (или дори да хулим) всичко останало по темата, което не е по наш вкус.
