Селекционерът на Италия Дженаро Гатузо нямаше как да е щастлив през изминалия уикенд.
Неговият тим рухна с 1:4 у дома срещу Норвегия и приключи с унижение квалификационната си група за Световното първенство.
"Скуадра адзура" отново ще минава през плейофи и рискува да пропусне трети пореден мондиал, след като в миналите два случая беше отстранена от Швеция и Северна Македония.
Сега италианците не заслужаваха нищо повече в групата си, тъй като загубиха двата си мача с Норвегия с общ резултат 1:7.
Но Гатузо беше гневен още преди сблъсъка с норвежците на "Сан Сиро".
Той се оплака от регламента на квалификациите в зона "Европа" и даде да се разбере, че счита системата за несправедлива.
Преди последния мач, Италия беше спечелила шест от седемте си срещи в групата, но на практика нямаше шанс за първото място, защото трябваше да победи Норвегия с 9 гола разлика.
Предстоящият световен шампионат в САЩ, Канада и Мексико за първи път ще включва 48 отбора - но разширяването не доведе до значителна промяна в европейските квалификации, където все още само победителите в групите се класират директно за първенството.
Гатузо не е доволен, че Южна Америка получава шест директни квоти за класиране, а Африка цели девет, което според него ощетява по-класни европейски нации.
Квалификационната система така или иначе се коментира широко и са възможни промени в бъдеще, но въпросът е дали Гатузо е открил същината на проблема.
Прав ли е селекционерът на 4-кратните световни шампиони или просто е огорчен от провалите на Италия?
"Когато още играех, вторите отбори в групите отиваха директно на световни първенства, сега правилата са променени", припомни бившият халф.
"През 1990 и 1994 г. имаше два африкански отбора, сега са девет. И като погледнем Южна Америка, където шест от 10-те отбора се класират директно и седмият играе бараж с някой от Океания, изпитваме известно съжаление и тъга".
"Това е разочароващо и системата в Европа трябва да се промени", категоричен беше Гатузо.
В казаното от него има някои неточности, които е редно да бъдат изяснени.
В САЩ '94 не участваха два, а три африкански отбора.
И не е сигурно, че седмият в зона КОНМЕБОЛ, който този път е Боливия, ще играе точно с отбор от Океания в плейофите.
Italy head Coach, Gennaro Gattuso says Africa getting 9 World Cup slots makes Europe’s path harder 😳
— CenterKick (@Centerkick_) November 14, 2025
Europe struggling while African teams thrive? 🤔 🔥🦅 pic.twitter.com/btXlJCG7eR
Дори на боливийците наистина да им се падне представителят на Океания (който е Нова Каледония), това ще бъде полуфинал в плейофния турнир и победителят ще трябва да отстрани още един съперник, за да вземе една от последните квоти за Мондиала.
Също така, през 1990-а не всички втори отбори от европейските групи се класираха директно и например Дания пропусна първенството тогава.
Но за да проверим дали Гатузо е прав за останалото, трябва да си припомним защо европейските квалификации функционират именно по този начин.
В миналото много по-малко нации имаха национални отбори и се бореха за класиране.
През 1990 г. участваха 32 тима от зона УЕФА, а 4 години по-късно бяха 39.
Днес 54 национални отбора от Европа се борят за 16-те квоти, отделени за представители на Стария континент.
Повече участници означава повече мачове, особено ако държиш да запазиш правилото за класиране на първите два отбора в групите.
Последното може да се постигне при съставяне на осем групи от по 6-7 отбора.
Но представете си група със 7 участници - това са 12 мача за всеки от тях, а календарът за национални отбори съдържа само 10 слота годишно.
Значи квалификациите ще трябва да се разширят, вероятно за сметка на Лигата на нациите.
УЕФА избра да тръгне точно в обратната посока и да направи по-малки групи, отчасти за да намали натоварването за националните състезатели.
Италия беше в първа урна при жребия за квалификациите и имаше малшанса да изтегли за съперник точно прогресиращата Норвегия.
Но както вече споменахме, "адзурите" загубиха категорично и двата директни сблъсъка с прекия си конкурент и в крайна сметка могат да се сърдят само на себе си.
Вярно ли е обаче, че южноамериканците са твърде облагодетелствани с тяхната система?
В квалификациите в КОНМЕБОЛ участват само 10 отбора и 60% от тях се класират автоматично, докато в Европа процентът е 29.62.
Бразилия например се класира директно, макар че загуби 6 пъти. Но е редно да сравним силите на отборите в двете конфедерации.
Най-ниско класираната страна от Южна Америка в ранглистата на ФИФА е Боливия - на 76-о място.
8 от 10-те тима от КОНМЕБОЛ са в топ 50 на ранглистата.
В УЕФА 26 от отборите са във въпросния топ 50, а това е под половината от участващите в квалификациите.
20 европейски отбора са под Боливия, т.е. се предполага, че са по-слаби.
От тези 20 само Косово все още има някакъв шанс да играе на Световното.
Наистина, ако човек погледне квалификациите в Южна Америка, може да му се стори странно, че Боливия ще играе бараж след претърпени 10 загуби.
Но този тим трябваше да изиграе 8 мача срещу съперници от топ 20 на ранглистата.
Колко такива опоненти срещна Италия в своите квалификации? Нито един.
Най-силният противник на "скуадра адзура" Норвегия беше №43 преди началото на квалификационния цикъл и сега стигна до 29-ото място.
А да не забравяме, че най-силните южноамерикански футболисти играят в Европа и трябва да пропътуват значителна дистанция, за да изиграят 18 квалификационни мача за националните си отбори.
За разлика от тях, италианските национали изиграха осем мача тази година, които изискваха несравнимо по-малко време за пътуване.
А има ли истина в позицията на Гатузо за африканските квоти?
Като изключим Кабо Верде, предстоящ дебютант на световни финали, останалите участници от Черния континент са все утвърдени сили на световната сцена: Алжир, Египет, Гана, Мароко, Кот д'Ивоар, Сенегал, ЮАР и Тунис.
Шест от тях са в челните 50 на ранглистата и би било твърде смело да се твърди, че не заслужават класирането си.
Но представителите на УЕФА имат право да са недоволни, че процентът на техните квоти падна от 54% през 1990-а до 33.33% днес.
Европа получи само три допълнителни квоти, когато ФИФА увеличи с цели 16 отборите на Мондиал 2026.
Но дали участниците от Африка са твърде много?
Вероятно би било справедливо техните квоти леко да се намалят, но ако някъде търсим свръхпредставителство, трябва да погледнем към Азия.
В Азия 46 отбора участват в квалификациите и само 4 от тях са в топ 50 на ФИФА.
Въпреки това, континентът има цели осем автоматични квоти за Световното първенство.
И повечето аутсайдери на шампионата ще са именно оттам - отбори като Узбекистан, Йордания и Катар.
Така че изглежда има нещо вярно в казаното от Дженаро Гатузо.
Но недоволството му надали ще промени политиката на ФИФА, а Италия ще трябва да си извоюва класирането по трудния начин.
