Сирената на предупредителна система прозвучава в бетонен бункер в свръхсекретно съоръжение на американския флот, където военни инженери се подготвят за демонстрация на оръдие, срещу което почти не съществува защита.
Висши военни се струпват пред видеоекран за пръв поглед към смъртоносно ново супероръдие, което може да изстрелва 12-килограмов снаряд през седем стоманени плочи и да остави 12-сантиметрова дупка.
Оръдието се нарича "релсотрон" (railgun) и не изисква нито барут, нито експлозиви. То работи на база електромагнитни релси, които ускоряват заздравен снаряд до смайваща скорост - нещо като военен метеорит, който един ден ще промени военната стратегия, твърдят поддръжниците му.
При традиционните оръжия, куршумът започва да губи ускорение секунди след експлозията на барута. Снарядът на релсотрона набира повече скорост, докато се движи през 10-метровото дуло, като го напуска със скорост над 7000 км/ч, или повече от километър и половина в секунда.
"Това ще промени начинa, по който се водят боевете," казва адмиралът от американския флот Мат Уинтър, ръководител на центъра по научни изследвания на флота.
Военните са разработили релсотрона като мощно нападателно оръжие, което да пробива дупки във вражеските кораби, да унищожава танкове и да разрушава терористични лагери. От оръжейната система се интересуват висши представители на Пентагона, най-вече заради потенциала й да сваля и вражески ракети във въздуха - по-евтино и по-ефективно от сегашните системи за противоракетна отбрана; вероятно релсотронът ще бъде масово възприет след около десетилетие.
Американската армия е изправена пред предизвикателството да поддържа глобално действие при намаляващ брой кораби на флота и сухопътни сили. Нарастващите разходи и фиксираните бюджети правят все по-трудно поддържането на многобройни сили на необходимите места за възпиране на агресия.
"Не мога да си представя бъдеще, където бихме повторили разполагането на силите от Студената война в Европа," казва зам.-министърът на отбраната на САЩ Робърт Уърк, един от основните поддръжници на това оръдие. "Мога обаче да си представя набор от релсотрони, които ще са относително евтини, но ще имат огромна възпираща сила. Те ще са полезни срещу самолети, ракети, танкове, срещу почти всичко."
В тестовия бункер в Далгрен, военните се обръщат към видео-монитора, показващ правоъгълната цев на релсотрона. Инженерът Том Баучър, програмен мениджър по релсотрона в Центъра по научни изследвания на флота, обяснява: "Наблюдаваме как системата се зарежда. Получаваме енергия от електрическата мрежа."
Кабели вървят по стената от задния край на релсотрона, който се нуждае от енергийна централа, генерираща 25 мегавата - достатъчно електричество, за да захрани 18 750 домове.
Сирената отново се чува, и оръдието стреля. Възпроизвеждането на видео е забавено, така че военните да видят как алуминиеви стружки се възпламеняват в огнена топка и снарядът се появява от защитната си обвивка.
"Изстрелването е много красиво," казва Баучър.
Релсотронът е изправен пред много технически препятствия, преди да е готов за сражения. Политици също така трябва да преценяват геополитически съображения. Китай и Русия приемат релсотрона и други постижения на американската противоракетна отбрана като нарушаване на световния баланс на силата, защото той обезценява арсенала им от ракети.
Потенциалното военно предимство на релсотрона прави развиващата се технология приоритет на хакерите в Китай и Русия, коментират американските военни.
Китайските хакери особено много са се опитвали да постигнат пробив в компютърните системи на Пентагона и неговите подизпълнители, за да изтръгнат тайни за релсотрона, заявяват американски представители. Висши кадри на Пентагона обаче отказват да обсъждат в подробности тази информация.
Флотът е започнал работа по релсотрона преди десетилетие - и вече е похарчил над половин милиард долара. Службата за стратегически потенциал на Пентагона е инвестирала още 800 млн. долара - най-голямото й участие в който и да е проект - за разработка на отбранителните способности на оръдието, както и за адаптиране на съществуващи оръдия за изстрелване на високотегнологичните снаряди на релсотрона.
Някои от представителите на американските власти изразяват опасения, че технологията е погълнала твърде много ресурси и внимание. "Дано това проработи," заявява един от тях.
Ерата на оръдията е отминала след Втората световна война, заради ограничения обхват и точност на базираните на барут оръжия. Ракетите и изтребителите доминираха през годините на Студената война, принуждавайки флота да пенсионира бойните си кораби с големи оръдия. Сега релсотронът - и наскоро разработените за него снаряди - може би ще положат ново начало на следваща генерация подобни плавателни съдове.
"Част от причините да се дистанцираме от големите оръдия е химията и физиката на навлизането в обхват," казва Джери Демюро, изпълнителен директор на BAE Systems, разработчикът на релсотрона. "Релсотронът може да постигне огромен ефект, който желаете, без да е нужна химия."
Сегашните оръдия на флота с диаметър 15 см имат обхват 25 км. Оръдията с диаметър 40 см от прашасалите кораби от ерата на Втората световна война биха могли да стрелят на разстояние 40 км и да пробиват около 10 м бетон. За сравнение, релсотронът има обхват 200 км, казват властите, и пет пъти по-силен разрушителен ефект.
"Всеки път, когато снаряд се движи с изключително висока скорост - километри в секунда - самата кинетична енергия на този снаряд е невероятна," казва Уърк. "Няма много неща, които да могат да го спрат."
Продължение на "Междузвездни войни"
Някога релсотроните бяха ограничени до лаборатории и видеоигри.
Инициативата за стратегическа отбрана на Роналд Рейгън - т.нар. противоракетна отбрана "Звездни войни", някога си представяше употреба на релсотрона за сваляне на ядрени ракети. Тогава тези планове не пожънаха успех заради технологиите на 80-те години. Сред проблемите по това време беше фактът, че дулото на оръдието и електромагнитните релси трябваше да се подменят след един-единствен изстрел.
Сега флотът на САЩ вярва, че има дизайн, който ще е в състояние да стреля до 10 пъти в минута през дуло, способно да издържи 1000 изстрела.
Извън скоростта, релсотронът също така има и предимството на капацитета. Обикновен американски разрушител може да носи до 96 ракети - както нападателни, така и отбранителни прихващачи. Кораб, въоръжен с релсотрон, би могъл потенциално да носи 1000 снаряда, което му позволява да сваля приближаващи се ракети или да атакува вражески сили за по-дълго време и с по-бързи темпове на обстрел.
За разлика от ерата на Рейгън, Пентагонът не приема релсотрона като защита срещу междуконтинентални балистични ракети, а като отбрана срещу конвенционални ракети с по-малък обхват.
САЩ запазиха военната си доминация през последния четвърт век основно чрез прецизни оръжия като самонасочващи се ракети и муниции. Те също така са похарчили милиарди долари за базирани на ракети-прихващачи отбранителни системи, свалящи балистични ракети, изстреляни по САЩ или техните съюзници.
Този монопол обаче скоро ще приключи.
Китай усъвършенства унищожаваща кораби балистична ракета. Русия е впечатлила военните планьори на САЩ с мощта и прецизността на своите ракети, използвани в Сирия, и подобрената прецизност на артилерията, демонстрирана в Украйна.
"Американската армия се притеснява за конвенционалното военно предимство на САЩ. Загубата на това предимство е крайно дестабилизираща," казва Елбридж Колби, военен анализатор в Центъра за нова американска сигурност.
Военните планьори вярват, че Америка има нужда от нов военен напредък. Счита се, че Русия разработва ракети земя-въздух с по-голям обхват и нова технология за електронна война, която деактивира оръжия край нейните граници.
Перспективите за въоръжен конфликт между великите сили все още изглеждат далечни. Но за първи път от края на Студената война, Пентагонът отново наблюдава внимателно развитието на нарастващото напрежение с Китай и Русия.
Според американски военни, релсотронът би бил полезен, ако САЩ се наложи да бранят прибалтийските държави от Русия, или да подкрепят съюзник срещу Китай в Южнокитайско море.
Москва и Пекин инвестират в ракетни системи, които целят да удържат САЩ извън тези региони. Противоракетна отбрана, базирана на релсотрони, би могла да отбранява силите на флота или сухопътни войски, улеснявайки придвижването на подкрепления от САЩ по-близо до границите на Русия или Китай, коментират запознати.
"Не може да се игнорира фактът, че Русия има големи способности да струпва конвенционални оръжия и да стреля с тях в голям обхват. Трябва да можем да отвръщаме на такъв обстрел," казва Уърк. "И релсотронът потенциално би могъл да даде на САЩ способността да прави точно това."
Руски представители, сред които е и Александър Грушко, пратеник на Москва в НАТО, казват, че технологичният напредък на САЩ, включително в противоракетната отбрана, може да подкопае стратегическата стабилност, гарантирана в момента от относителния баланс между руския и американския ядрен арсенал.
По-бързи и по-умни
Уцелването на ракета с куршум - техническо препятствие, което спъна инициативата на Рейгън - и сега остава сериозно предизвикателство. Изследванията на релсотроните разчитат основно на комерсиалния напредък в суперкомпютрите за прицел и на технологията на смартфони, която да насочва снаряда на релсотрона чрез глобалната система за позициониране (GPS).
"Преди 10 години не бихме могли да създадем подобен снаряд, защото индустрията на мобилните телефони, индустрията на смартфоните, не беше изпипала компонентите до съвършенство," казва Уилям Роупър, директор на службата за стратегически капацитет на Пентагона. "Това е наистина "умен" куршум."
Разработката на системата за насочване на релсотрона е почти приключена, казват властите, но електрониката в снаряда трябва да издържа на гравитационни сили, способни да превръщат повечето миниатюризирани електронни компоненти в скрап.
Противоракетната отбрана чрез релсотрона няма как да се случи по-рано от десетилетие, но представители на Пентагона считат, че снарядите от оръдието могат да се използват и много по-рано. Те се пълнят с волфрамови пелети, вместо много различни типове стомана, казват запознати, и ще струват вероятно между $25 000 и $50 000, доста изгодна цена в сравнение с разходите от $10 млн. за ракета-прихващач.
Електрическата енергия, необходима за стрелбата на релсотрона, означава, че вероятно той първо ще се използва като корабно оръдие. Само един клас кораби в американския флот - разрушителите от слас Zumwalt, имат подобна енергийна централа, казват властите. Флотът строи три такива разрушителя, така че Пентагонът се стреми да адаптира снаряда за употреба в съществуващи флотски оръдия на други кораби, както и за артилерията.
Макар да е по-бавен от релсотрона, работещ с барут снаряд от релсотрон лети със скорост 4500 км/ч, което надвишава обхвата и мощността на съществуващите оръдия.
В Далгрен миналата година военните инженери пробно стреляха с 12 см и 15 см флотски оръдия, заредени с версия на снаряда за релсотрона. Обхватът на 15 см оръдията бе увеличен до 60 км - от 25 км с традиционни снаряди.
Пентагонът също така е тествал и снаряда за релсотрона в 155 мм армейски гаубици, с успешно увеличаване на обхвата им.
"Флотът е на границата на реализацията на тактическа система, следващо поколение нападателно оръжие," казва Роупър. "И това може да промени военното статукво завинаги."
Спора беше за РД-181 За РД-180: http://www.npoenergomash.ru/dejatelnost/engines/rd180/ RD AMROSS , фирма създадена от NPO Energomash и Pratt & Whitney (USA). В Съединените щати са доставени повече от 70 серийни двигатели РД-180, направени 51 старта (от април 2014 г.) на носещите ракети "Atlas III» и «Атлас V» с двигатели РД-180. Та Русия и САЩ си въртят далаверите, па русофили , русофоби нека си плюят
71 John Smith | 01.06.201622:46 ----------------------------------------------- "Та Русия и САЩ си въртят далаверите, па русофили , русофоби нека си плюят. ======================================== Абсолютно вярно. "През 2015 г. САЩ купи от Русия около 100 двигателя РД-180 и РД-181. Стойността на един такъв двигател се оценява на 10 млн. долара." "Това, че американски компании купуват руски двигатели на фона на рязкото захлаждане в отношенията между двете страни стана повод за ожесточени спорове в САЩ. Против тези покупки се изказаха редица лица, сред които сенаторът на щата Аризона Джон Маккейн, както и директорът на компаниите „Тесла“ и „Спейс Екс“ Илон Мъск. Въпреки това опитите за възпрепятстване на покупката на руски двигатели не се увенчаха с успех. През декември 2015 г. американският президент Барак Обама подписа проектобюджет, който предвижда отмяна на забраната за внос на РД-180 в САЩ."