Представете си политически лидер, който командва своя собствена частна армия с добре обучени и персонално лоялни бойци. Лидерът наскоро е анексирал част от земята на западните си съседи и планира да направи същото по източната градница.
Представя се като водеща фигура в ислямската политика, организира международни религиозни конференции и договаря споразумения за военни учения с богати мюсюлмански автокрации.
Разширява връзките си с онези съседи, които не може да заплаши, докато службите му за сигурност ликвидират опонентите на режима дори когато са избягали на хиляди километри от родината.
Това не е описанието на анадолски държавник от Средновековието. Най-малкото - не става дума за ръководител на самостоятелна държавна единица. Рамзан Кадиров управлява територия, намираща се в рамките на днешната Руска федерация - един от 85-те й субекти.
След два кървави военни конфликта с Русия, които се разпростряха върху период от десетилетие и половина и отнеха живота на десетки хиляди души, Чечня изгуби формалната си независимост през 2000 г. Но под режима на Кадиров тя ползва повече суверенитет, отколкото е имала през изминалите две десетилетия. И по всичко личи, че този суверенитет ще се увеличава в бъдеще.
Кадиров изглежда готов да продължи да разширява границите на властта си.
Руският президент Владимир Путин засега демонстрира почти пълна липса на интерес към действията на своето протеже, които рискуват да дестабилизират един от най-уязвимите региони на страната.
Времената се променят в Северен Кавказ. Кадиров отдавна беше възприеман като суров и брутален управник, но все пак - като човек, чиито амбиции се простират до границите на малката му република. Путин - лидерът, към когото Кадиров свидетелства вечна лоялност - има договорка с чеченския ръководител: Прави каквото искаш на своя територия, само дръж Чечня под контрол.
Като се има предвид мащабът на бунтовете в Северен Кавказ, при които най-малко 1000 войници и служители на спецчастите бяха убити между 2009 и 2017 г., стабилността е най-важният приоритет на Москва за този регион.
През последните няколко години тази заплаха намалява. Руското федерално правителство организира мащабна кампания преди Олимпийските игри през 2014 г., в резултат на която няколко хиляди бойци и техни поддръжници нпуснаха региона и се присъединиха към ИДИЛ и други джихадистки групи в Сирия. Чеченската армия на Кадиров също засили натиска върху вътрешния сегмент на бунтовническото движение и прочистиха военизираните части от южните планински райони.
Към 2017 г. руснаците и чеченците успяха да разрушат мрежите на бунтовниците в региона, а този боен успех позволи на Кадиров да погледне към нови цели - съседите си.
В средата на 2018 г. под претекста за инфраструктурно развитие Кадиров започна да разширява планинския път към република Ингушетия, западния съсед на Чечня в рамките на Руската федерация. Скоро започнаха да се появяват снимки на чеченци, подкрепяни от службите за сигурност, които се разпореждат на територията на Ингушетия, така сякаш е тяхна собственост.
Предполагаемият анекс беше официализиран през септември - Кадиров подписа споразумение с лидера на Ингушетия Юнус-Бек Евкуров, който му предаде почти 10 процента от територията си.
Остава неясно защо Евкуров се е съгласил на подобна схема - вероятно е бил подложен на силен натиск от Кадиров и не е очаквал да се стигне до последвалата ескалация. Възмущението на хората в Ингушетия обаче достигна сериозни мащаби, като десетки хиляди души излязоха на улицата в знак на протест срещу споразумението. Конституционният съд на Русия одобри прехвърлянето на територията в началото на декември, което затвори легалните пътища за оспорване на сделката.
След успешното разширяване на запад, Кадиров се обърна на изток. В средата на ноември 2018 г. парламентът на Чечня публикува карта, която показа новите граници на републиката. Картата включваше не само придобитата от Ингушетия територия, но и още едно изненадващо изменение - части от Република Дагестан (друг автономен регион на Русия), който се намира край югоизточната граница на Чечня. Картата беше поправена набързо, за да се прикрие очевидната грешка, но тя се оказа "вярна".
На 6 декември 2018 г. Кадиров и дагестанският ръководител Владимир Василиев обсъдиха "определянето на границата" между двете републики. В рамките на няколко седмици председателят на Чеченския парламент Магомед Даудов беше пратен в Дагестан по същия повод, като беше създадена съвместна комисия за очертаване на границите.
Командированият в края на 2017 г. от Москва в Дагестан Владимир Василиев не е местен жител и може би подценява опасността от разпалването на териториални спорове в този регион. Не е ясно дали Кадиров ще успее да превземе допълнителни земи от съседите си, но дагестанците отговориха с огромно възмущение на новините, че се готви подобна отстъпка.
Докато Кадиров разширява властта си в рамките на Руската федерация, се опитва да подобри отношенията си с чуждестранните партньори.
Чечня няма особено близки връзки със съседите си в Южен Кавказ - Армения, Азербайджан, Грузия. Чеченски батальони се биха редом с руснаците през 2008 г. във войната с Грузия, а републиката не споделя особено много общи интереси с Азербайджан.
В последните месеци обаче Кадиров прави опити да стопи дистанцията. На 2 декември чеченската държавна телевизия показа строителни дейности по малък планински път, водещ до границата с Грузия. Обявено беше, че отдавна затвореният проход ще бъде "отворен скоро". През 90-те години този път беше единствената наземна връзка на независима Чечня към не-руския свят.
Специалният пратеник на Грузия по отношенията с Русия обяви, че страната му не е информирана за подобно намерение. Но очевидно има повече връзки между Грозни и Тбилиси, отколкото двете страни признават публично. През януари 2018 г. действащият кмет на чеченската столица Муслим Хучиев се оказа в Грузия на необявено посещение (той твърдеше, че бил на екскурзия). Кадиров също посети лично Азербайджан, където се срещна с президента Илхам Алиев в края на ноември, за да обсъдят двустранните отношения.
Най-активните усилия на Кадиров са насочени към арабските държави.
Чеченският лидер изгради близки отношения с коронования принц на Абу Даби Мохамед бин Зайед, фактическия управник на ОАЕ. Кадиров има и силни връзки със саудитския коронован принц Мохамед бин Салман, с представители на бахрейнската монархия и с елита на Йордания. Тези връзки вероятно ще се задълбочат.
През лятото Чечня ще открие една от най-големите световни школи за подготовка на кадри за специалните части. Инструкторите в школата ще се привлекат изцяло от чеченските, а не от руските въоръжени сили. Бахрейн, Йордания, Саудитска Арабия и ОАЕ имат намерение да започнат обучение на елитните си контратерористични звена именно в този институт. Макар че той ще се води официална част от Руския спецназ-университет, изглежда няма да има почти никакви връзки със самата Русия.
Териториалната експанзия, автономната външна политика и независимата армия са доста необичайни атрибути на провинциално подразделение на голяма държава. Анализатори наричат Чечня "вътрешната чужбина" на Русия или "държава в държавата". Но дори тези термини не са достатъчни, за да опишат ефекта от независимостта на Кадиров.
В момента има само един елемент, който силно свързва Чечня с Русия - парите.
Чеченските власти получават почти 85% от държавния си бюджет под формата на федерални трансфери от Москва. Огромната част от тези фондове се отклоняват за личните нужди на чеченските власти, или се разпиляват за грандиозни имиджови проекти. С всеки следващ нов федерален бюджет Кадиров настоява за допълнителни субсидии и дори отправя прикрити заплахи за евентуалната нестабилност в региона, ако той бъде оставен без достатъчно пари.
По традиция Кремъл се съгласява с щенията му, а преди години се наложи да преразгледа планираното съкращение на разходите за Грозни. Това се случи доста публично през 2016 г., когато Кадиров нарече "неприемливо" искането за бюджетни икономии в "регион, който тъкмо си стъпва на краката". Последният му призив за допълнителни финанси дойде на 13 декември: "Ще постигнем повече, ако ни дадете нужните ресурси. И още повече ще постигнем, ако не се намесвате".
Няколко седмици по-късно съдът в Грозни опрости заеми на чеченски граждани в общ размер на 9 млрд. рубли (135 млн. долара), дължими към руския държавен енергиен гигант "Газпром". Чеченските власти обявиха, че дълговете за комунални услуги може да доведат до "социално напрежение и улични протести". От "Газпром" обявиха намеренията си да обжалват съдебното решение, медиите видяха в поведението на Кадиров опит за шантаж, а други лидери на руски провинции се обърнаха към Москва с настояване, че също трябва да им бъде разрешено да опростят вътрешните си дългове по подобие на Чечня.
Парите, предназначени за газовите нужди на чеченските граждани, може би са отишли за строителството на 102-етажен небостъргач
Един от най-интересните аспекти на целия този сюжет е почти пълната липса на официална реакция от страна на Кремъл.
По отношение на ингушетската криза - само един коментар на Путин достигна до публичното достояние. Дори това стана от втора ръка, от името на Евкуров, който описваше свой разговор с Путин, който наредил "проблемът да се разреши с демократични методи", а не със сила. Не става ясно какви са демократичните методи, които Путин си представя - активисти от Ингушетия настояваха за провеждането на референдум за прехвърлянето на земите, но Евкуров веднага отхвърли подобен сценарий. Повече коментари от Кремъл по повод действията на Кадиров нямаше.
Мълчанието на официалните власти в Москва оставя наблюдателите единствено да гадаят за реалното съсояние на отношенията с Грозни. Но във всеки случай, то подсказва, че Путин не смята поведението на Кадиров за заплаха към регионалната стабилност. В миналото, когато крайностите му се ограничаваха само в границите на Чечня, подобна гледна точка може би щеше да се приеме като разбираема, макар и късогледа и неморална.
Но сега когато чеченският лидер разширява захвата си извън републиката, липсата на съпротива от Москва е много по-странна.
Териториалните конфликти са най-взривоопасният проблем в Северен Кавказ, където границите се преначертават непрекъснато през последното столетие. Одобрението на руския Конституционен съд за последното завземане на земи от Ингушетия създава прецедент за ревизия на границите - нещо, което досега се избягваше на всяка цена.
Докато чеченският лидер продължава да прокарва агресивна регионална политика и независима външна политика, рискува да подпали отново Северен Кавказ - регион, който преживява крехък мир след десетилетия на войни.
