Случващото се с руския журналист Иван Голунов е пример какви шеги може да си играе съдбата понякога. Точно преди 10 години той пише първата си статия като журналист на свободна практика и Алексей Мунипов, редактор в "Болшой город", решава да я публикува.
Историята разказва за ареста на млад артист в Новосибирск и за обвиненията срещу него, които изглеждат напълно изфабрикувани.
Десетилетие по-късно Голунов и неговите защитници твърдят, че го е сполетяла същата съдба като артиста в Сибир.
На 4 април следобед журналистът предава на редактора си в "Медуза" статия, посветена на корупцията в бизнеса с погребения. Малко след това е спрян от московската полиция в центъра на града като полицаите намират в раницата му "клубната" дрога мефедрон.
Тук ироничното е, че година след първата си статия Ванушка, както го нарича Мунипов, пише материал за съмнителна погребална агенция и нейните схеми.
Арестът на Голунов обаче предизвиква бурно възмущение у руснаците.
Пред главното полицейско управление в руската столица се събират протестиращи, които в продължение на почти шест дена не помръдват оттам и настояват за незабавното освобождаване на журналиста. Трите най-големи бизнес ежедневника - "Коммерсант", "Ведомости" и "РБК" - излизат с еднакви си първи страници и заглавието "Аз/ Ние сме Иван Голунов".
В сряда се очакваше многохиляден протест по улиците на Москва, но изненадващо дойде новината за освобождаването на журналиста.
Реакциите след задържането на Голунов говорят достатъчно както за него като личност, така и за работата му, която включва разкриването на шокиращи случаи на корупция и то в условията на сериозни финансови (и не само) ограничения, от които руската журналистика страда.
Мунипов споделя, че според него голяма част от случващото се в Москва е като приказка от Средновековието, която се разиграва пред по-модерна фасада.
Според редактора Голунов е една от основните причини максимално много руснаци да са наясно със случващото се в столицата. В годините след публикуването на първите си статии 36-годишният мъж се превръща в един от най-изявените разследващи журналисти в Русия. Той е писал за "Ведомости", "РБК", руското издание на "Forbes", независимия телевизионен канал "Дожд" и за "Медуза".
На пръв поглед Голунов се занимава с тривиални ежедневни теми, на които никой друг журналист не би обърнал внимание.
Така обаче той достига до доказателства за престъпления и корупция, които се оказват залегнали във всяка една област в Русия - от гранитни плочки за облицовка на пешеходни пътеки до бизнеса с кориандър.
Тези, които са работили с него, казват, че той има инстинкта да преобръща всяко камъче в търсене на добра история - инстинкт, който идва и от вроденото му любопитство, и от възгледите му. Голунов е на 25 години, когато за първи път напуска пределите на Русия, а аргументът му е, че има достатъчно за проучване в родината му.
Максим Кашулински е редактор във "Forbes", когато работи с Голунов.
Той споделя как младият мъж намира промоция на "Аерофлот" и си купува 30 билета за различни краища на Русия, а всичко това е заради изострения му интерес към случващото се в страната.
Но именно Москва осигурява на Голунов поле за разследване и създаване на някои от най-запомнящите се материали. Той разкрива, че близки до кмета са спечелили милиони от обществени поръчки. Показва как московските власти злоупотребяват със сметища в провинцията, в които градът извозва над шестстотин тона боклук годишно. Пише, че синът на главния прокурор на Русия укрива милиони от данъци.
Москва е по-богата от Берлин, Париж или Лондон и причината е главно в корупцията.
Голунов е един от малкото журналисти, които осветляват начините, по които властите крадат от гражданите. Неговите разследвания винаги "крещят", въпреки че самият той е скромен и тих човек. Тези му качества успяват да му спечелят уважението на "силните на деня" в Москва. На пресконференции и по време на интервюта те търпеливо отговарят на всеки един въпрос на Голунов.
В същото време хватката около независимата журналистика в Русия се стяга и журналистът трябва да сменя медия след медия, за да върши работата си. След скандал с цензура в "РБК", той се мести в "Медуза" през 2016 г. Главният офис на медията е в Латвия, за да се избегне потенциален натиск от Москва.
Кашулински казва, че Голунски е един от 10, максимум 20-те човека в тази страна, които правят честна и професионална разследваща журналистика.
Явно репутацията му най-накрая го застига, когато е арестуван за притежание на дрога и обвинен, че има работеща лаборатория за наркотици в апартамента си. В съда Голунов казва, че е получавал заплахи да не работи повече по последните си материали. В допълнение негови колеги го защитават, че не са го виждали да пие алкохол, а какво остава да приема наркотици.
Обвиненията са съшити с бели конци и бързо започват да се разпадат. Пробите на Голунов са отрицателни за дрога. Дори говорителят на Кремъл - Дмитрий Песков - споделя, че случаят повдига много въпроси.
Обратът по делото потвърждава и теорията, че президентът Владимир Путин иска случаят да бъде приключен преди ежегодната "Пряка линия" с народа, която е на 20 юни.
Може би затова Голунов е освободен с аргумента, че няма достатъчно доказателства по делото му и най-вероятно ще продължи да прави това, което прави най-добре.
По-конкретно му престои да разнищи корупционни схеми около подмяната на асансьори в жилищни сгради в Москва.
Защото в крайна сметка често най-големите престъпления не са точно там, където смятаме, че са.
