Опитите на Facebook да се отърве от троловете, които използват социалната мрежа за прокарване на пропаганда продължават и оттам неколкократко обявиха, че са изтрили сериозни количества фалшиви профили, страници, групи и т.н. Но докато през 2016 г. се говореше само за руска пропаганда, този път голяма част от "координираните неавтентични действия" (според речника на компанията) идват не от Русия, а от Иран.
През последната година отношенията между Вашингтон и Техеран се обтегнаха допълнително, а САЩ излезе от ядреното споразумение с Иран и заплашва страната с изключително тежки санкции, граничещи с икономическа блокада, ако страната не преосмисли експанзивните си действия в Близкия изток и Северна Африка.
Един от отговорите на ислямската република е пропагандата през социалните мрежи. Така според данните на Facebook около 1 млн. души са последвали някоя от 82-те подозрителни страници, групи и акаунти във Facebook или Instagram, които водят до Техеран.
Една от най-големите - "No racism, no war" е имала повече от 400 000 харесвания, преди Facebook да я изтрие, според тракинг данни на CrowdTangle, притежавана от Facebook услуга за анализи в социалните медии. Страницата е отбелязала бърз ръст през пролетта и лятото като е постигнала над 150 000 нови харесвания от май до август.
Според Facebook "ръчна проверка" на "No racism, no war" и други акаунти "е свързала тяхната активност с Иран", но не и с иранското правителство поне засега. Въпросните блокирани страници и групи са публикували предимно постове с политическа ангажираност по теми като междурасовите отношения, различни актуални политически събития от САЩ и света, критика към американския президент и т.н, съобщават от Facebook.
Защо "No racism, no war" е станала толкова популярна? Една от причините е Том Ханкс. През юли, фотошопната снимка на Ханкс е била споделена 95 000 пъти. Тя е била най-успешният пост на страницата за този месец.
Естествено, самият Том Ханкс няма нищо общо с това. И начинът, по който той е бил използван, за да се популяризира страницата, е интересна история за странността на съвременната дигитална среда.
През юни 2015, американският женски футболен отбор играе на полуфинал на световното първенство срещу Германия. Ханкс публикува туит за това, като упоменава в него филмът от 80-те Bosom Buddies и прикача към него свое селфи с екипа на отбора.
Fake turf or not, I'm full Bosom Buds if coach Ellis needs me. No yellow cards! Hanx pic.twitter.com/4eT5cYzmjD
— Tom Hanks (@tomhanks) 29 юни 2015 г.
С това се изчерпва цялото участие на Ханкс в тази история. Няколко години по-късно различни хора започват да фотошопват снимката, като поставят различни картинки и надписи върху тениската. Тя се превръща в лесно за генериране меме, от рода на човек, който държи бял плакат.
И така, през юли 2017, Facebook потребител на име Андре Лайтнер публикува меме с Ханкс, носещ серия от популярни плакати изявления за социална справедливост ("Науката е реална" и други подобни).
Някой в Иран попада на това изображение и го пази до следващата година, след което го пуска през юли, без допълнителен текст или нещо друго. Само изображението. Сред аудиторията, която "No war no racism" е натрупала с Facebook видеа и други картинки, това меме се превръща в хит, и изображението поема на свой ред наново из Facebook, като помага на страницата да трупа последователи. Така един футболен туит от един от най-любимите актьори на америка се превръща в работеща част от тайна иранска пропагандна кампания.
Масовите настроения сред американските политици от целия политически спектър са, че тези кампании всяват противопоставяне и засилват напрежението по вече съществуващи в Америка разногласия и проблемни теми. Никога обаче не е било ясно дали тези действия са ефективни, или дори какво би означавала ефективността в този случай.
Най-популярният пост на "No racism, no war" през март е посветен на убийството на чернокож мъж в собствения му дом в Сакраменто. През април - публикацията за 7-годишно чернокожо дете, което е свалено от автобус. През май - линк към новинарска публикация за двама чернокожи мъже, убити в Оклахома. През юни най-популярният пост е: "Никой не е незаконен на открадната земя". А след това през юни идва ред на картинката с Том Ханкс.
Иранските и руските пропагандисти определено не са ангажирани активисти за граждански права, и тази "неавтентичност" е официалният мотив на Facebook за изтриването на страниците. Компанията подчертава в блог-пост и разговор с репортери, че се бори с такъв тип активности, а не с естеството на съдържанието.
Тези страници очевидно са ефективни в достигането до милиони хора. Тяхната стратегия по отношение на съдържанието, независимо дали са насочени към дясна или лява аудитория, повтаря това, което може да се види в стотици други "автентични" Facebook страници.
За американците, преглеждащи нюзфийда си, малък процент от това, на което ще попаднат, е чуждестранна пропаганда. За сметка на това е странно колко трудно е да се разграничи създаваното от тролове в Санкт Петербург и Техеран от ежедневните постове на далечни роднини, малки медии, начинаещи активисти и компании, продаващи тениски.
Страниците, които Facebook е изтрил, са действали открито във време, в което Facebook особено внимателно проверява за точно такъв тип действия.
Но в огромното омесване и опетняване на всякакво съдържание във Facebook, тинята изглежда общо взето еднакво, дори и за самите служители на Facebook.
