Ще се откаже ли САЩ от Източна Европа

Тази година на празника, почитащ борците за свобода, извоювали независимоста на Латвия от Русия през 1919 година, в столицата Рига имаше американски войски. Тяхното присъствие беше потвърждение на усилията на НАТО да увери прибалтийските държави, че стои твърдо зад тях. Особено сега, когато голямата мечка от Изток отново се надига.

Неслучайно празникът носи името "Лачлепис"- което означава "убиец на мечки", наречен на едноименния национален латвийски герой.

Недалеч от политиците, полагащи цветя пред паметника на свободата, смеещи се американски войници показваха на децата как да държат пушка или дори базука. Рейнджърите се шегуваха, че момчетата не знаят дори как да хванат оръжието.

"Да се надяваме, че няма да му се налага," казва един от войниците.

След избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, присъствието на НАТО в Източна Европа е една от най-обсъжданите теми в региона. По време на кандидатпрезидентската си кампания Тръмп заяви, че американската подкрепа за прибалтийските държави ще зависи от това те да харчат повече за отбрана. В Европа сериозно се притесняват, че САЩ може да се оттеглят от редица ангажименти, които са поели в алианса.

"Той е първият кандидат за президент, който подлага под съмнение НАТО и ангажиментите на НАТО," казва Оярс Ерикс Калнинс, председател на комисията по външна политика на латвийския парламент. "Изправени сме пред голяма несигурност. За Латвия, за Европа... нямаме представа какво да очакваме от САЩ като външна политика."

Трите прибалтийски държави - Литвия, Латвия и Естония - твърдо се ориентираха на запад, след като получиха независимост преди 25 години и се присъединиха към ЕС, НАТО и еврозоната. Но тази година британският Brexit, който ще извади Великобритания от Европейския съюз, и победата на Тръмп сполетяха два от най-големите стожери на западната цивилизация и основни съюзници на тези страни. "Два от стълбовете на сигурността ни са разклатени," коментира латвийският евродепутат Сандра Калните.

Калев Стойческу от естонския Международен център за отбрана и сигурност казва: "Тръмп, естествено, не би бил нашият избор. Същото е положението и с Brexit. Моментът очевидно е много неподходящ. Русия ще подложи на изпитание Тръмп още от първия му ден, тоест още от днес."

Следващата цел на Москва?

Нагласата е различна от тази през 2014, веднага след руската инвазия в Крим. Тогава много от прибалтийските държави се опасяваха, че ще се превърнат в следващата цел на Москва. Сега след като НАТО предприе редица сериозни стъпки, те се чувстват доста по-спокойни.

Алиансът засили дейността си по въздушно патрулиране, а естонското въздушно пространство е нарушавано шест пъти от Русия тази година. НАТО обеща да разположи международни батальони в Естония, Латвия, Литва и Полша. Първите войници за този батальон трябваше да започнат да пристигат още догодина.

Има ли повод за паника?

Хората от Прибалтика убеждават местните жители да не изпадат в паника заради избирането на Тръмп за президент.

Външният министър на Литва Линас Линкевичус твърди, че е спокоен заради традиционната подкрепа от американската републиканска партия към НАТО и солидната защита на прибалтийските държави и останалата част от Източна Европа до момента. "Вярвам, че емоциите ще се успокоят, когато отговорността падне на техните рамене," допълва той.

И все пак опасения не липсват. Латвийците се притесняват не толкова от ангажиментите на Тръмп към НАТО, колкото дали той е близък с руския президент Владимир Путин. "Мисля, че начинът, по който Прибалтика ще бъде засегната, е американски договор с Русия, който би предизвикал въпроси за руската сфера на влияние. Това е много по-опасно от някакви неясни общи приказки за НАТО," казва висш латвийски политик.

Калнинс, който заминава за Вашингтон следващия месец, за да се срещне с републикански конгресмени, казва, че по-притеснителни от коментарите на Тръмп са изказванията на Нют Гингрич - чието име се спряга за висш пост в следващата американска администрация - че "Естония е само предградие на Санкт Петербург".

"Такава нагласа е опасна. Тя изпраща послание, че руснаците могат да правят каквото поискат по границите, и Америка ще преценява дали това е нещо, с което си струва изобщо да се занимава," коментира той.

Руско малцинство и проруски партии

Латвия се счита за най-уязвимата прибалтийска държава, заради многобройното си руско етническо малцинство: повече от една четвърт от населението. За разлика от Естония, където проруска партия има шанса да дойде на власт в следващите седмици, латвийският аналог е извън властта, въпреки че редовно оглавява социологическите проучвания.

Нилс Усаковс, лидер на партията "Съгласие", който е подписал споразумение за сътрудничество с "Единна Русия" на Путин, казва, че се надява конфликтът с Москва да бъде преодолян скоро. "Не е особено приятно да бъдеш замесен в конфликт, ако си гранична държава," допълва той, като сочи изследвания, според които Латвия е сред най-засегнатата от санкциите на ЕС срещу Русия заради намалелите търговия и инвестиции между двете страни.

Но Усаковс, който е кмет на Рига, казва за етническите руснаци: "Оправяме се добре. Ако имаме някакви проблеми, ще ги решаваме на национално ниво."

Повече пари за отбрана

Дори преди коментарите на Тръмп, Латвия и Литва предприемаха стъпки за драстично увеличаване на разходите за отбрана. И двете миналата година не успяха да стигнат до поставените от НАТО 2% от БВП за отбрана, но са поели ангажимента да достигнат тези нива към 2018 г.

"Няма да дадем основания на съюзниците ни да се съмняват в този ни ангажимент," казва Линкевичус.

Почти всички в прибалтийските държави се надяват Тръмп да промени позицията си, след като встъпи в длъжност, и да гарантира стабилна подкрепа за НАТО. Калните отбелязва, че прибалтийските държави са като Берлин през Студената война: на отбранителната линия .

Тя допълва: "Всеки път, когато САЩ са оттегляли ангажиментите си от Източна Европа и са оставяли тези държави да се впускат в конфликти помежду си, това е завършвало с катастрофа. Искрено се надявам Америка да не го направи отново."