Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Финландия: Една приказка за парцаливата северна Пепеляшка

Има държави, които са били на нашия хал, ако не и по-зле, и все пак са успели да дръпнат напред и нагоре. Пример за това е Финландия. Снимка: Getty
Има държави, които са били на нашия хал, ако не и по-зле, и все пак са успели да дръпнат напред и нагоре. Пример за това е Финландия.

Въпреки че напоследък се опитваме да поддържаме на системи изпадналия си в кататония патриотизъм, българите традиционно не проявяваме особено самочувствие, когато се сравняваме с другите държави.

Нещо все ни пречи да се изравним в строя на отличниците и ни депресира. Всъщност не толкова ни е срам от другите, по-скоро ни е яд на тях. И по детски някак си задаваме въпроса: "Как да ги стигнем, като нямаме равен старт - те винаги са били богати, а ние винаги сме били бедни? А и тоя фашизъм/комунизъм/демокрация играта ни разказа!".

Да, има някакъв резон в този вид разсъждения, защото предпоставките за успех често са свързани с фактори, които един народ трудно може да промени или видоизмени. Но и нищо не идва наготово.

Има държави, които са били на нашия хал, ако не и по-зле, и все пак са успели да дръпнат напред и нагоре. Пример за това е Финландия.

Само допреди 45 години страната е затънала в нищета, хората се обличат еднакво, а всичко, което държавните управници правят, не е "на полза роду", а с цел да не се дразни Големият руски брат. И докато съседните страни я изпреварват с бързи темпове в икономическо отношение, Финландия още дълги години остава студена и скучна полу-аграрна страна, в която да си алкохолик е по-скоро социален статут, отколкото медицинска диагноза.

Но да започнем от по-рано.

През епохата на Наполеон, когато цяла Европа завижда на просперираща Франция, финландците си имат поговорка: "Само богатите ядат бял хляб всеки ден". В онези времена гладът е чест гост не само в много финландски домове, но и навсякъде в Скандинавия. Технологията за култивиране на зимна пшеница още не е разработена, така че лукс е не само белият хляб, но и оризът, подправките, кафето, захарта, виното, фините тъкани.

Парите за внасянето на тези благинки от чужбина идват от единствения тогава стойностен експортен продукт на бедната държава -  катран от борова смола, който се използва за укрепване корпусите на дървените мореплавателни съдове.

Добивът на катран обаче е трудоемка и мърлява работа. Първо се секат големи борови дървета, правят се клади от тежките трупи, а след термичната им обработка катранът се изстъргва на ръка. Обичайна практика е невръстни, недохранени деца да помагат на възрастните в работата - тъжна картинка, запечатана през 1893 г. от финландския живописец Ееро Ярнефелт на едно от най-известните му платна "Горене на дърва".

"Горене на дърва" на Ееро Ярнефелт (Wikimedia Commons)

Великата октомврийска социалистическа революция (ВОСР) от 1917 г. и извоюваната от Русия независимост имат тежки последици за финландската икономика. Русия спира кранчето на експортни стоки в посока на преданата преди васална страна. В междувоенните години различни отрасли на икономиката изпадат в клинична смърт, но за щастие не по едно и също време, както става в САЩ например.

Това донякъде омекотява удара от секирата на Голямата депресия. Страната успява да се спаси, благодарение на голямото търсене на дървесина в Европа, а ако не друго, поне гори и езера във Финландия - бол.

От Втората световна война Финландия излиза тотално разпердушинена. Наложени са й тежки репарации, областта Карелия и още няколко територии са отнети и присъдени на Русия, а 410-те хиляди карелианци са принудително изселени и разпръснати из страната. Нацията е толкова съсипана, че успява да се окопити чак по време на Олимпийските игри в Хелзинки през 1952 г. Спортното събитие донася усещане за надежда и промяна и финландците най-после отдъхват, осъзнавайки, че войната вече е в миналото.

През 60-те Финландия все още изостава на светлинни години не само от другите западноевропейски държави, но и от своите скандинавски съседки. Страната e бедна откъм природни ресурси и освен с вездесъщата дървесина все още няма с какво друго да търгува.

Всъщност толкова малко неща ражда финландската земя, че по Великден хората няма откъде едно цвете да откъснат, за да украсят домовете си. Затова освен цветя още много други стоки трябва да внасят от чужбина. С времето финландците ще се светнат, че ядрената енергия, която са започнали да разработват, ще им е от полза за отопляване на оранжерии, в които да отглеждат не само лалета и карамфили, но и домати и краставици. А всеки знае, че който зеленчуци не яде (особено по време на дългите финландски месечни зими), той голям не ще да порасте.

Грозните работнически блокове грейват боядисани в характерните за десетилетието ярки, земни тонове: оранжево, маслиненозелено, керемидовочервено, кафяво. В съботните следобеди цялото семейство се поти в сауната и се пекат каналени кифлички, ароматът от които изпълва входовете и междублоковите пространства.

Децата си приличат като китайчета - всички са облечени в еднакви, унисекс дрешки. Което всъщност е много практично, ако имаш 3-4 деца, а и не се налага да правиш избор между розово за момиченцата и синьо за момченцата. Хлапетата обаче нехаят, че нямат скъпи дрехи и обувки, защото са свободни да се скитат и играят, колкото дълго и където пожелаят -  в задния двор, по градските улици и дори из гората. Важното е само да не загубят ключа за дома. Затова винаги го носят на връвчица на врата си. Познато ви звучи, нали?

Изобщо Финландия през 70-те изглежда като кино-преглед по Живково време. Въпреки хипстър романтиката на пределектронното и дигитализирано човешко съществуване и  привидната жизнерадост и дръзновенност, с която обществото гради живота нов, нещо не е както трябва.

Дори в столицата Хелзинки кафенетата, ресторантите, кината и театрите са малко, така че не може да се каже, че кипи активен социален живот. А и хората нямат особено желание да търсят забава извън домовете си. Не че са чак такива темерути. Истината е, че доходите са малки, така че защо да харчиш пари по заведения, за да се срещаш с приятели, когато можете да се виждате по домашному? Автобусите са стари трошляци, а специфичната им миризма по-възрастните столичани и до ден днешен си спомнят с отвращение. Но е трудно да се избягва градския транспорт, понеже не много семейства разполагат с личен автомобил.

Семействата се хранят с едно и също всеки ден, гледат едни и същи предавания по двете държавни телевизии (ако изобщо имат телевизор) и вадят от скрина безценния порцеланов сервиз от бабини, само ако някой се жени или е умрял. И така ден след ден, година след година. Животът е толкова монотонен, а почти всички професии - толкова ниско платени, че през 60-те и 70-те десетки хиляди финландци емигрират в Швеция в търсене на по-добър живот.

Бащицата на нацията се казва Урхо Калева Кекконен и е най-дълго задържалият се на поста си президент на Финландия - цели пет мандата, от 1956-а до 1982-а година. Ако трябва да го сравним с друг политик от неговото време, това би бил Йосип Броз Тито.

Урхо Кекконен (по средата) пет мандата е президент на Финландия (Getty)

Кекконен е представител на Централната партия и често си позволява да престъпя отвъд президентските си правомощия, за да наложи волята си. И го прави с автократска безпардонност. Външната му политика е, меко казано, угодническа, по отношение на Съветския съюз. Въпреки че народът открай време недолюбва "братушките", Кеккинен прави всичко възможно, за да държи и вълкът (Съветите) сит, и агнето (Финландия) цяло.

Възрастните финландци помнят много добре как политическата пропаганда уж невинно, но всъщност с подмолно силовите методи на един типичен соц-режим ги убеждава, че е най-разумно да гласуват за Кекконен отново и отново, защото само с него на този пост страната не рискува източните си граници.

Нефтената криза през 70-те поставя на колене Западния свят. СССР, която е главен вносител на петрол за Финландия, вдига цените и това довежда до заметръсна инфлация. Въпреки това Финландия успява да се събере и в сравнение с другите пострадали страни да поддържа относително ниски нива на безработица.

През следващото десетилетие социалната демокрация продължава да е ръководно мото. В разгара на Студената война Финландия запазва неутралитет. Това обаче не се харесва на западните демокрации и страната често е критикувана, най-вече от Западна Германия, заради политиката си на "финландизация", както я наричат. През 80-те страната се стабилизира финансово, а потокът на миграция от селата към градовете е целогодишно натоварен. Жизненият стандарт леко се вдига и вече все повече финландци могат да си позволят цветен телевизор, както и да пътуват в чужбина.

1980 г. е ключова година. Тогава компанията Nokia, начело на която е Кари Кайрамо, започва да произвежда персонални компютри с името "MikroMikko", както и части за компютри и телевизори.

В един момент обаче компанията започва да изпитва финансови затруднения и е на прага на катастрофата. Основателят Кайрамо не издържа на напрежението и се самоубива през 1988 г.

Въпреки нещастното стечение на обстоятелствата основите на едно велико бъдещо начинание вече са поставени. През 1981 г. телекомуникационната система NMT е пусната в експлоатация едновременно в Дания, Швеция, Норвегия и Финландия. Това е началото на разпространението на мобилните комуникации в цял свят.

Как продължава по-нататък приказката за парцаливата Пепеляшка, след като се оказва, че стъклената пантофка й е по-мярка, всички знаем.

Днес Финландия е една от технологически най-напредналите страни в света. Авангардната й образователната й система е определяна като достойна за подражание и най-ефективна. В света.

Финландците са на седмо място по коефициент на интелигентност и на пето по броя на чужди езици, които средностатистическият гражданин владее. Те са и сред най-четящите и живеещите до най-дълбоки старини. Пак в света. Те печелят добре, спортуват, живеят спокойно, прекарват летните си отпуски в Испания, Хърватия, Турция, Тайланд и Капо Верде, а зимата карат ски и сноуборд в Рованиеми, Куусамо и Акасломполо.

Социалната демокрация във Финландия вече поизноси старите социалдемократически кюлоти и те почнаха да понамирисват. През последното десетилетие страната прихвана същите болести, които са заразни на глобално равнище - набиращи сили крайнодесни движения, обществена поляризация, страх от глобализацията, прекариат.

И все пак това странно за мнозина общество на вглъбени в себе си, умни люде с високи скули и ски на краката, продължава успешно да гради за себе си и поколенията след него живот, умно подпомаган от модерните технологии, но и постоянно вдъхновяван от чувството за единение с природата, народностна принадлежност и гражданска ангажираност със световните проблеми.

Най-коментирани

Най-четените