Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Удоволствието" да управляваш с крайнодесни

Естония на свой гръб изпитва усещането от това да имаш крайнодясна партия във властта, а премиерът Юри Ратас всяка седмица има нов повод да се извинява на нацията заради поведението на коалиционния си партньор EKRE Снимка: Wikimedia Commons, Ivo Kruusamägi
Естония на свой гръб изпитва усещането от това да имаш крайнодясна партия във властта, а премиерът Юри Ратас всяка седмица има нов повод да се извинява на нацията заради поведението на коалиционния си партньор EKRE
Лидерът на EKRE Март Хелме Снимка: Wikimedia Commons, Ave Maria Mõistlik
Лидерът на EKRE Март Хелме
Премиерът на Естония и лидер на партията "Център" Юри Ратас Снимка: Getty Images
Премиерът на Естония и лидер на партията "Център" Юри Ратас

Два от най-популярните митове в медиите са, че 1) постоянно трябва да си под светлината на прожекторите; и 2) няма лоша реклама, стига да говорят за теб. Много хора вярват в тях, много хора ги прилагат. Включително и естонската крайнодясна Консервативна народна партия (EKRE).

Въпреки че парламентарните избори в страната през март бяха спечелени от центристката либерална партия "Реформа", тя не успя да създаде правителство. По този начин даде зелена светлина на Юри Ратас и неговата партия "Център" да сформира странната коалиция от орел, рак и щука заедно с консервативната "Про Партия" и крайнодясната и понякога откровено скандална EKRE.

Оттогава насам всяка седмица Ратас има поводи да се извинява на публичната общественост за това, което неговите коалиционни партньори от крайната част на десния спектър са казали или направили.

Като цяло EKRE се представя като антиевропейска партия, загрижена за прекомерния контрол на европейските институции и противопоставяща се на мигрантите, еднополовите партньорства, феминизма, евреите и като цяло на всичко извън тяхната собствена представа за правилно. Чести мишени на нападките на EKRE са медиите и т.нар. "дълбока държава", съставена от корумпиран и загнил елит.

А поведението им е като на партия, на която всичко би могло да й бъде простено. EKRE многократно вече призовават определени журналисти от обществената медия да бъдат "наказвани", обвиняват администрацията за зависимост от "дълбоката държава" и не се притесняват да показват знаци, вплели се в местната култура като символи на неонацизма.

Наскоро председателят на третия коалиционен партньор "Про Партия" - Хелир-Валдор Сеедер, дори стигна дотам да призове журналистите да третират изявите на EKRE така, както спортната журналистика третира тичащите по терена на големи мачове голи хора - да отбелязва случилото се, но без да го показва.

Всичко това, в съчетание с разочароващите прогнози за икономическото състояние на страната, които доведоха до планове за бюджетни съкращения, поставят правителството в доста неудобна ситуация на растящо недоверие и сериозен срив в рейтингите.

EKRE обаче нямат намерение да спират. С изказванията си те предизвикват доста остри реакции сред медиите, граждански организации, опозицията и дори членове на самата управляваща партия "Център", някои от които започнаха вече да се отцепват и да говорят срещу правителството.

Не е като да няма причини за това. Председателят на EKRE и видни нейни членове танцуват по нервите на обществеността с изказвания за миналото на Естония в СССР (и сегашното състояние на страната в ЕС), коментари за правото на държавни служители да изразяват личното си мнение (според EKRE това е недопустимо), сравняването на Пеещата революция с "масова истерия" и използването на език намекващ за Холокоста.

Така например остри реакции полетяха, когато партийният лидер Март Хелме сравни ЕС със Съветския съюз, твърдейки че и двата подчиняват Естония. Нивото на подкрепа за ЕС в Естония е сред най-високите в целия съюз и мнозина бяха доста засегнати, като се има предвид тежките спомени за зверствата в Прибалтика от страна на Червената армия, а след това и на Москва в ерата на СССР.

Сериозни критики събра и неговият син Мартин Хелме, който нападна дипломатът Мати Маасикас за това, че си е позволил да критикува работата на правителството.

За недоволството спомогна и самата груба формулировка на нападките в стила на "Ти за кого се мислиш", употребена от Хелме-син. Мнозина изразиха мнение, че това е в рязко противоречие с острата демократична чувствителност на естонците и с правото на свобода на словото, дори и то да противоречи на мнението на даден министър от кабинета.

Върхът на всичко обаче дойде с думите на Март Хелме срещу Пеещата революция от края на 80-те в страните от Прибалтика, тогава все още част от СССР, които започват да се обявяват за независимост. В свое изказване Хелме нарече този период "Масова истерия". Впоследствие и той, и премиерът Ратас се опитаха да се извинят, като Хелме дори заяви, че е казал "масово настроение", но журналистите са записали друго.

Но, както се казва, казана дума, хвърлен камък. Недоволството покрай това изказване се повиши значително и това е нормално, на фона на факта, че протестите от онова време са възприемани изключително положително от естонците, а над 50% от хората над 40 години определят "Пеещата революция" като "най-красивите и ценни емоции" в живота им. И тези емоции се предават от поколение на поколение с гордост.

Партията вече държи и рекорда за най-кратък министерски мандат - 29 часа.

Техният министър на информационните технологии и външната търговия Марти Куусик трябваше да подаде оставката си, след като срещу него се появиха обвинения за системен домашен тормоз. По-късно му бяха повдигнати и обвинения от прокуратурата.

В допълнение на това дойде и изказването на евродепутата Яак Мадисон, в което той използва немската фраза endgültige Lösung, намекваща за Endlösung - термин от Втората световна война и Холокоста, използван за обозначаване на "крайното решение на еврейския въпрос". Мадисон се оправда, че не е имал нищо подобно предвид, използвайки фразата, но редица интелектуалци в страната определиха постъпката като непростима. Журналистът Раул Ребане дори определи думите като ясен признак за невежество, цинизъм или тежко морално увреждане.

С всичко това EKRE определено си спечели вниманието на медиите, които не престават да пишат за тях. Но тук важи ли максимата, че няма лоша реклама?

Краткият отговор е "Не". Още на изборите за Европейски парламент в края на май това си пролича. Опозиционните партии - либералната "Реформа" и социалдемократите, се класираха на първите две места, печелейки общо 49,5% от гласовете и четири от общо шест места в Европейския парламент. По-малките извънпарламентарни партии събраха още 5,9% от гласовете. Междувременно Раймонд Каджулайд, бивш член на управляващата партия "Център", който напусна партията в знак на протест срещу подкрепата й за крайната десница, спечели 6,2 процента от гласовете.

А единственото спечелено от "Център" място в ЕП отиде за Яна Тоом - друг виден критик на политиката на премиера Юри Ратас и коалицията с EKRE. Самите те също успяха да спечелят едно евродепутатско място, но това едва ли е повод за особено спокойствие.

В национален мащаб обаче предстоят интересни времена. Сега, когато в скоро време не се задават избори, "Център" трябва да се концентрира върху управлението. Въпреки това партията е изправена пред рязко изчерпващ се кредит на доверие. Станалата ежеседмична нужда от публични извинения заради поведението на коалиционния партньор определено спомагат за това.

Последните социологически проучвания показват, че и трите партии от управляващата коалиция показват най-ниските си рейтинги за годината, докато опозиционната "Реформа" има почти два пъти по-голяма подкрепа от "Център" - 38,5% срещу 17,8%.

Междувременно с подкрепа за социалдемократите от 9,3% и още 8,6%, които казват, че биха гласували за друга партия, при едни избори днес, правителството в Естония определено би се сменило.

А покрай предстоящите стачки на академици и университетски преподаватели, както и на миньорите в страната, на фона на падащата традиционна руска подкрепа за партията на премиера Ратас, подобен сценарий не е толкова невъзможен. И управляващите трябва да се замислят доколко им е задължително това ежедневно попадане под прожекторите на всяка цена.

   

Най-четените