Джордж Буш-старши почина на 94-годишна възраст като зад гърба си оставя впечатляваща политическа кариера. Той става вицепрезидент по време на мандата на Роналд Рейгън.
Тогава пада Берлинската стена, САЩ започва да гради наново връзките си с бившия Съветски съюз, започва операция "Пустинна буря" срещу инвацията на Садам Хюсеин в Кувейт.
Пред лицето на дълбока рецесия и провалът с "Четете по устните ми" с обещанието да промени данъчната политика на Щатите, през 1993-а Буш губи президентските избори.
Но като цяло той прекарва почти 20 години в или близо до Белия дом, четири от които като 41-ят американски президент. Осем години е вицепрезидент на Роналд Рейгън, още осем години неговият син - Джордж Буш-младши - е президент, не без неговите съвети и подкрепа.
През всичкото това време Джордж Буш-старши заема рядка позиция в американската политика - умерена, с внимателна политическа експертиза. В момента не би бил в синхрон с доктрината на републиканската партия, въпреки че Буш подкрепя Мит Ромни по време на кампанията му през 2016-а.
В едно от последните си интервюта Буш-старши споменава като най-голямото си "благословени от добри хора".
Той е син на богат сенатор на Кънектикът - Прескът Буш. Гради кариерата си като изгражда образа си на бизнесмен и ветеран от Втората световна война. Има почти бащинско отношение към Бил Клинтън - човекът, който го побеждава в президентските избори през 1992-а. И помага на собствения си син да спечели два пъти президентския мандат.
Остава политически активен и след като напуска президентския пост, докато формира отношенията си с Бил Клинтън. След края на мандата си отива да скача с парашут над Аризона. Прави същото за 75-ия си рожден ден. Последният му скок е за 90-ия му рожден ден през юни 2014-а.
През годините здравето му обаче започва да се влошава. Той страда от болестта на Паркинсон и постепенно спира да движи крайниците си. Въпреки това остава жизнен и оптимистично настроен. През 2012-а в писмо до семейството си пише, че може би ще изнамерят ново лекарство, което да му помогне да проходи отново, да облекчи болката и да възстанови паметта му.
Все пак смята, че е по-добре да е на този свят в това състояние, отколкото въобще да го няма.
През Втората световна война Буш-старши е летец и участва в някои от най-важните битки. През януари 1945-а се жени за Барбара Пиърс, девет месеца след като напуска военно-въздушните сили. През 1948-а получава магистърска степен по икономика. След това се впуска в петролния бизнес, благодарение на връзките на баща си. Семейството има шест деца, пет от които са живи.
Буш се завръща към политиката през 1964-а, когато се кандидатира за сената. Губи надпреварата, но се завръща две години по-късно и става първият републиканец, който представя щата Хюсън. Под натиска на Ричард Никсън се кандидатира отново през 1970-а, но губи от Лойд Бентсен. Изглеждало е като товад а е краят на политическата му кариера.
Буш жертва поста си в Сената, но Никсън го праща като посланик в ООН. В разгара на скандала "Уотъргейт" обаче Никсън го моли да поеме председателството на Републиканския национален комитет. След двата мандата на Рейгън през 1988-а е номиниран за президент. Тогава произнася прословутата реплика "Четете по устните ми", която се отнася за промените в данъчната политика.
Когато приема президентския пост, той казва, че приема да води нацията без особени промени в курса на Рейгън. Геополитиката обаче започва бързо да се променя. През 1991-а Буш-старши и Михаил Горбачов подписват пакт за редуциране на стратегическите оръжия. Между двете държави започва да се изгражда партньорство.
Най-дръзката стъпка в мандата на Буш е войната в Персийксия залив, предизвикана от нахлуването на Садам Хюсеин в Кувейт.
Акцията включва въздушни удари и сухоземна операция. Въпреки това се отказва да се опитва да отстрани окончателно Хюсейн от поста му с аргумента, че САЩ би нанесъл непоправими щети и би имал неоправдано големи разходи по действията си. Това е решение, което мнозина критикуват, особено след 11 септември 2001-а.
Вътрешната политика на Буш-старши също е спорна. Той не спазва прословутото обещание за данъците и това е най-малкото. Рейтингът му достига рекордни висини, но после спада драстично и води до загубата му от Бил Клинтън. Само че е достатъчно показателно, че веднага след смъртта му почит отдадоха и негови съмишленици републиканци, и демократи.
