Идеята за Мексико като разпределителна зона за наркотиците към САЩ меко казано не е нова.
Войните на картелите, битката за контрол на пътищата на наркотиците и цялостната невъзможност на местното правителство от десетилетия насам да се справи с проблема, създават идеята за Мексико като за държава с рекордни нива на убийства, малко или много контролирана от мафиотските босове.
За самите мексиканци нещата не стоят съвсем така. Поне не изцяло. За много от тях Мексико не би бил тази разкъсвана от нарковойни страна, ако САЩ нямаха тази огромна мрежа от пристрастени наркомани у дома.
И не един и двама са тези, които споделят тази гледна точка. Всъщност в книгата "Държавата и сигурността в Мексико" мексиканският учен, анализатор по въпросите на сигурността и писател Раул Бенитес Манаут приписва първоначално тази идея на президента Густаво Диас Ордас, управлявал Мексико между 1964 и 1970 г. Неговият мандат до голяма степен съпвада с този на Линдън Джонсън (наследникът на Кенеди) в САЩ.
Според Бенитес Манаут, след като Джонсън се е оплакал, че опитите на Мексико да спре трафика на дрога са като "трамплин", Диас Ордас е отвърнал с шега за трамплини: "Затворете си плувния басейн и няма да има повече трамплин." Фразата видимо се е запазила и досега.
Скорошното убийство на семейство мормони от САЩ в северозападната част на Мексико възобнови стария дебат как да се спре вълната от наркотици от Мексико към Америка и как да бъдат унищожени наркокартелите, които тероризират страната с нарастващи нива на насилие и жестокост. Какво трябва да направи Мексико сега?
Колкото и да е трагично, убийството в региона между щатите Сонора и Чиуауа, южно от границата на САЩ, е поредният пример за нарастващия упадък на сигурността в Мексико.
Ако е имало някакви съмнения, силата на тези престъпни организации стана болезнено очевидна през октомври, когато мексиканските специални сили заловиха 29-годишния Овидио Гузман Лопес, син на Хоакин "Ел Чапо" Гузман. Бившия лидер на картела Синалоа сега излежава доживотна присъда в затвор с максимална сигурност в Колорадо, след като беше осъден за сговор за търговия с наркотици и по различни обвивения за наркотрафик в Ню Йорк.
Гузман-младши беше заловен в град Кулиакан, столицата на щата Синалоа, от който картелът е получил името си. Но само часове след задържането на Гузман, властите бяха принудени да го освободят след обхванало целия град сражение, в което картелът Синалоа надделя над органите на реда.
Също така през октомври убийци, заподозрени в принадлежност към друга престъпна група, устроиха засада и убиха 13 полицаи в съседния щат Мичоакан. На следващия ден 14 обикновени граждани и един представител на органите на реда загинаха в престрелка между членове на престъпна група и силите за сигурност в Гереро, край град Игуала, съобщават властите.
Още няма отговор на въпроса какво да се направи сега, за да се подобри сигурността. Само за 2018 г. броят на убийствата в Мексико е надминал 33 000.
Сегашният президент Андрес Мануел Лопес Обрадор, който пое поста миналия декември, беше избран донякъде точно заради обещанията си да подобри сигурността. По време на кампанията си той заявяваше, че стратегията му се състои от "прегръдки, не престрелки" (abrazos, no balazos... на испански двете се римуват). Броят случаите на насилствена смърт обаче само се е увеличил - общо 22 059 убити в първите девет месеца на тази година, сравнени с 21 581 за същия период миналата година.
Част от плана на Лопес Обрадор беше да сформира Национална гвардия, която на теория да бъде изпращана в горещи точки из страната, за да подобри сигурността.
Хиляди от тези войници обаче получиха мисията да спрат притока на централноамерикански мигранти, вместо да се борят с престъпността: над 15-хиляден контингент беше изпратен на границата между САЩ и Мексико през юни. Още 2000 членове на гвардията бяха изпратени на южната граница с Гватемала, допълвайки 4500 войници, вече разположени в района.
Когато фотожурналист засне членове на гвардията да задържат майка и дъщеря, докато те се опитват да прекосят Рио Гранде, мнозина критикуваха президента Лопес Обрадор с обвинения, че националната гвардия на практика се е превърнала в обещаната от Доналд Тръмп стена по границата.
Мексиканският колумнист Дениз Дресър сподели тази и други снимки в поредица с хапливи описания, цитиращи политическия натиск от САЩ да се спре миграцията:
"Тук Националната гвардия демонстрира 'гражданския' си характер, 'уважението си към правата на човека,' своята 'подготовка' за извършване на полицейска работа, и очевидното превръщане на граничните патрули в служители на Доналд Тръмп."
Хосе Антонио Ортега, президент на базирания в Мексико Сити Граждански съвет за обществена сигурност и наказателно правосъдие, наскоро коментира, че сегашното състояние на сигурността в Мексико означава, че е крайно време президентът да преработи из основи стратегията си за сигурност.
"Стратегията на президента Лопес Обрадор не работи. Затова и преди дни поискахме от него да я промени. Той трябва да действа срещу частните милиции, служещи на престъпните групи, да налага спазването на закона, да предприеме действия за ликвидиране на типа безнаказаност, който наблюдаваме сега", заяви Ортега на 5 ноември.
За Ортега извъртането за стратегиите е също толкова опасно, колкото и суровата политика на прилагане на законите, използвана от последните две администрации.
"Посланието, което изпращаме на престъпниците е, че те могат да убиват, отвличат и изнудват – и президентът няма да застане срещу тях, а ще се обади на майките им, за да ги смъмрят. Това е контекстът на политиката 'прегръдки, не престрелки'," заявява Ортега.
На север от границата, американският президент Доналд Тръмп изглежда е съгласен, като тласка Лопес Обрадор към по-решителни мерки и употреба на сила срещу картелите.
На сутринта след атаката в Сонора, Тръмп писа в Twitter:
"Сега е времето за Мексико, с помощта на САЩ, да поведе ВОЙНА срещу наркокартелите и да ги заличи от лицето на земята. Само чакаме обаждане от отличния ви нов президент!"
Но докато мексиканската национална гвардия работи за спирането на миграцията към САЩ, същите тези картели продават дрога в Америка и купуват оръжия от Америка – цикъл, който кара някои мексиканци да се питат: "Какво да кажем за отговорността на американците за всичко това?"
