Правосъдие по италиански

1 ноември 2007 г., Перуджа: Млада британска студентка Мередит Кърчър е открита мъртва в квартирата си със седем прорезни рани и множество наранявания. Сигналът за убийството е подаден от съквартирантката й - 20-годишната американска студентка Аманда Нокс.

Аутопсията показва, че Кърчър е убита от поне двама души - един човек я е държал, докато друг е нанасял ударите с нож по тялото й.

Следствието започва с трудности от самото начало - Нокс променя показанията си неколкократно, включително лъжесвидетелства и обвинява за убийството невинен човек (за което по-късно е осъдена).

Прокуратурата в Италия повдига обвинение срещу нея и италианския й приятел Рафаеле Солечито. Двамата са осъдени на първа инстанция през 2009 г., но след обжалване 2 години по-късно са освободени - заради съмнения в убедителността на физичексите улики.

И Нокс, и Солечито през цялото време настояват, че са невинни. Междувременно съдът вкарва в затвора трети човек, който признава, че е бил в квартирата - Руди Гуеде.

Оправдателната присъда на Нокс и Солечито обаче отново е отменена през 2013-та, защото апелативният съд решава, че тя противоречи на оценката на уликите и доказателствата.

Година по-късно, след повторно дело, двамата са обявени за виновни - отново - по обвинение в убийство, като Нокс е осъдена на 28 години и половина затвор, а Солечито - на 25 години затвор.

27 март 2015 г., Рим: Върховният съд на Италия отмени присъдата и освободи двамата от отговорност - окончателно и без право на обжалване.

Ако Аманда Нокс и Рафаеле Солечито са наистина невинни за убийството на Мередит Кърчър, както постанови Върховният касационен съд на Италия, защо ги държаха в затвора четири години?

Ако пък са виновни, както постановяваха неколкократно други съдилища - защо осем години не бяха достатъчни, за да се докаже това?

Ако Руди Гуеде е единственият убиец на Кърчър, как така е осъден „за съучастие" в убийство и защо италианската полиция не търси неговите съучастници?

Много въпроси

Съдебното решение е окончателното и неподлежащо на обжалване, но за съжаление не слага край на полемиките около убийството на 21-годишната Мередит през 2007 г.

В процеса не участваха само обвиняемите и магистратите, случаят се превърна в международен въпрос.

На него вече са посветени няколко филма, а телевизиите следяха на живо не само развитието на делото в съдебната зала, но и всяка стъпка на заподозрените Аманда Нокс и италианския й приятел Рафаеле Солечито.

Във вторник Солечито свика в Рим пресконференция и заяви, че „се чувства като заложник, пуснат на свобода".

„Няма да позволя повече да бъда наричан убиец" - подчерта той. Италианецът се обърна и към семейството на убитата Мередит: „Те трябва да приемат, че последното съдебно решение отразява вярно фактите".

От своя страна бащата на Рафаеле Солечито, Франческо, изпрати послание до единствения осъден за убийството, африканецът Руди Гуеде, който излежава 16 годишна присъда.

„Той трябва да говори - заяви родителят - и да каже кой е бил с него в нощта на престъплението, след като това не са били Рафаеле и Аманда. Дължи го на семейството на покойната Мередит."

500 хиляди евро за несправедлива присъда

От своя страна адвокатите на Солечито най-вероятно ще заведат иск за възстановяване на материалните и морални щети, понесени от момчето по време на четиригодишния му престой в затвора.

Според един от защитниците, Джулия Бонджорно, „сумата би могла да е от порядъка на петстотин хиляди евро и отгоре", за момента не е ясно дали освен държавата оневиненият ще съди и несправедливо осъдилите го магистрати.

„Ще изчакаме публикуването на мотивите на съдебното решение, за да решим" - обясняват адвокатите на Рафаеле. Вероятно това ще се случи до няколко месеца.

Аманда също обяви, че ще поиска обезщетение.

В съда - като на бинго

По делото за убийството на Мередит Кърчър, са произнесени цели осем присъди, три - по съкратена процедура и пет по нормална.

Десетки съдии са изписали тонове хартия, които в края на краищата не решават случая, а внасят само частична яснота, като оставят или дори привнасят съмнения и вероятности до безкрай.

Противоречиви са и двете решения на Върховния касационен съд. Първото отменя оправдателната присъда на Апелативния съд в Перуджа и връща делото на втора инстанция в Апелативния съд във Флоренция.

„Затова последното и окончателно решение на Касационния съд - обяснява бившият магистрат Джанкарло Казели - трябва да обясни как черното, което беше считано за бяло, стана отново черно, и то в същата „работилница".

Според него основният проблем се състои, „в процесуалните норми, които (въпреки че бяха стриктно спазвани) превърнаха делото в нещо като лотария, чийто последен тираж на всичкото отгоре се тегли години след началото на случая." „Затова - заключава бившият магистрат - ясно е, че нещо не работи и трябва да се смени."

В този дух беше и политическата реакция на набиращия популярност лидер на Северната лига Матео Салвини, който коментира, че „истинският губещ е правосъдието, срамота е това редуване на съдебни решения, да не говорим за град Перуджа, който трябваше да чака цели осем години до окончателното произнасяне на съда."

Според него „този случай показва нуждата да се премахне една от съдебните инстанции."

Правосъдие по италиански

В цялата тази епопея, с противоречащи си и взаимно отменящи се съдебни решения", основна роля според анализаторите има мудната и сложна италианска правораздавателна система.

"Италианското правосъдие развято по целия свят", написа дясноориентираният всекидневник "Илджорнале", а коментарът на бившия магистрат Джанкарло Казели за „Илфатокуотидиано" бе озаглавен „Мередит и злините на нашето правосъдие".

Джани Риота описва случая в „Стампа" като „Въртележката, която заличи истината". В коментарите се подчертава, че "решението на Върховния касационен съд е битката при Ватерло на италианското правосъдие, което е показало на света абсурдността на своята система."

И задават въпроса: „Кой ще плаща сега?".

В обвинителната си реч зам.-председателя на Върховната касационна прокуратура Марио Пинели заяви, че „всички герои от тази история са поставени в една съвършена реконструкция, все едно виждаме снимка на известния фотограф Картие - Бресон, всяка подробност намира своето съответствие".

„Оказа се", - пише италианското списание „Панорама" - „че сравнението е повече от неудачно, защото в това разследване има много пропуски, най-вече при огледа и експертизата на детайлите".

Става въпрос за т.нар „селективно заличаване" на следите, което според обвинението са направили Аманда Нокс и Рафаеле Солечито, оставяйки в къщата само отпечатъците на африканеца Гуеде, както и за веществените доказателства, чиито експертизи на ДНК са противоречиви".

Неслучайно председателят на Апелативния съд на Перуджа, Клаудио Хелман, който оправдава двамата подсъдими през 2011 г. счита, че „Аманда и Рафаеле може и да са виновни, но няма доказателства за това. Представените улики не са достатъчни, за да бъдат осъдени".

Така или иначе сметките не излизат

Дори и най-големите познавачи на делото нямат еднозначна позиция, тъй като бяха представени и реални, и фалшиви доказателства; и измислици на предполагаеми виновни, извършители или вероятни подстрекатели на убийството.

За добро или за лошо, вече нищо не може да се направи, съдебното решение трябва да се приеме, колкото и незадоволително да е то.

Особено за семейството на Мередит Кърчър, което ще трябва да изпие чашата на италианското правосъдие.