Първоначално им обещават работа в големия град, за да ги превърнат в секс робини. После просто плячкосват завладените градове, за да вземат онова, което търсят - момичета, които да превърнат в "жени за утеха" на японската армия.
Историята със сексуалното робство на корейските жени по време на Втората световна война беше разказана за първи път в началото на 90-те години. Оттогава много неща се промениха и за Япония, и за Южна Корея, докато двете държави седнат на една маса, за да подпишат историческо споразумение - Япония признава вината си за поробването на жени и плаща на Корея 8 милиона долара компенсация, а Южна Корея обещава да не повдига повече темата.
Всичко започва преди повече от 100 години
През август 1910 година, Японската империя анексира Корея, която до този момент е суверенна нация. Най-тежкото наследство, което тази епоха оставя, са „жените за утеха" - корейки, превърнати в секс робини през 30-те и 40-те години на XX век.
Въпреки че японската власт си тръгва от Корея в края на 1945 година и двете държави възстановяват добрите си отношения, психологическите рани, причинени от Япония, никога не са зараствали напълно.
Двете страни от тогава насам имат негласно споразумение за миналото - как да се помни тази глава от споделената им история. Това е етап, който самата Япония все още не е приела еднозначно.
Историческото споразумение
По време на Втората световна война, Япония принуждава десетки хиляди жени и момичета да станат секс робини на японските войски. Те ги наричат „жени за утеха".
Именно за отношението си към тях постигнаха споразумение двете държави тази седмица. С договора се слага точка на дългогодишните спорове между двете страни за вината на Япония.
Все още не са ясни всички точки от споразумението, но в него Япония официално признава вината си и предлага 8 милиона долара като компенсация за жертвите. Парите ще бъдат предоставени директно от държавния бюджет. В замяна Южна Корея поема ангажимент да не повдига повече въпроса.
Сред исканията на Япония да бъде премахната статуята на момиче, символизиращо „жените за утеха", която днес се намира пред посолството в Сеул. Тя беше поставена през 2011 година от гражданска организация. Южна Корея обеща да обсъди въпроса с пострадалите жени. Те обаче не изглеждат доволни от постигнатия напредък в разговорите между двете държави и смятат, че обещаната компенсация не е достатъчна, за причинените им страдания.
"Жените за утеха"
След нахлуването в Китай и Югоизточна Азия в началото на 30-те години на XX век, японската армия започва да създава „станции за утеха" във военните бази по фронтовата линия. Те са описвани като малки публични домове, но са нещо по-различно.
Те са лагери, в които японските войници затварят жени и момичета от завладени държави, които да изнасилват десетки пъти на ден.
Повечето „жени за утеха" са корейки. В това занимание е въвлечена дори корейската полиция, която набира момичета с обещание за добра работа в града. След това жените са пращани във военните бази, близо до фронтовата линия и заключвани в малки стаи, за да бъдат на разположение на 60-70 войници дневно.
Японската армия поробва момичета и жени от всички азиатски страни, в които нахлува. В Корея японските власти твърдят, че набират момичета доброволки, но впоследствие започват открити набези в селищата, убивайки членове на семействата, опитващи да ги спрат.
Според доклада на ООН от 1996 година, тези набези обикновено се случват в училища и много от жертвите са деца на възраст от 14 до 18 години, за да бъде гарантирана девствеността им.
Десетки хиляди жени и млади момичета се превръщат в жени за утеха и удоволствие.
„Всеки ден трябваше да обслужваме общо над 5 000 японски войници като секс робини - това значи до 40 мъж на ден. Всеки път, когато възразявах, ме удряха или пъхаха парцали в устата ми. Един държа клечка кибрит до интимните ми части, докато не му се подчиня. Едно корейско момиче хвана венерическа болест от честите изнасилвания и в резултат на това 50 войници бяха заразени. За да спрат разпространението на болестта, те "стерилизираха" момичето, пъхайки горещ метален лост в интимните й части", казва една от потърпевшите - Чонг Ок Сун, в доклада на ООН.
„Един ден в помещението до моето беше настанено ново момиче. Тя се опитва да се противи на мъжете и ухапа един от тях по ръката. След това беше изведена на двора и беше обезглавена пред всички с меч, а тялото й беше насечено на малки парчета" - разказва друга от потърпевшите.
Станциите за утеха не просто доставят секс на войниците. Има много свидетелства за безчинствата на японската армия, която редовно е изнасилвала „нисшите" жени на превзетите чуждестранни територии. Според някои историци станциите за утеха са направени, за да контролират войниците и да се избегнат изнасилвания извън регламентираните места.
Защо темата става толкова важна точно сега
70 години след края на войната, Южна Корея е възприемана като страната на кей поп музиката.
За дълъг период от време обаче това е строго консервативна страна. Корейските жени и момичета, държани в плен, се връщат в домовете си, за да осъзнаят, че семействата и общността им ги обвиняват за това, че са били насилвани. Изолирани и изоставени, те потъват в мълчание. Върху оцелелите има стигма, а много от тях никога не сключват брак.
Темата за корейските „жени за утеха" се повдига през 1991 година, когато оцеляла от тези лагери за сексуални робини проговаря. Други следват примера й. Жените винят не само Япония, но и собственото си общество, позволило темата да потъне в мрака.
През 1993 година Япония поема вината за случилото се с официално изявление. Японското общество обаче е възмутено, а консерваторите осъждат изявлението, дискутирайки дали може да става дума за вина.
Споразумението не е просто реакция към онова, което се е случило през 40-те. Става дума за политическата позиция на Япония сега - дали тя е силна и властна държава, горда с историята си, или такава, която се извинява на свои бивши колонии.
Години наред премиерът Шинзо Абе твърди, че изявленията на жените за лагерите са преувеличени. През 2007 година, по време на краткия си първи мандат, той предлага резолюция, в която се посочва, че няма доказателства жените да са действали по принуда. През следващия му мандат от 2012 година той често е обвиняван в замитане на престъпленията от онази епоха и дори възхваляването им. Абе се колебае как да постъпи и заради своите консервативни избиратели, които не биха приели извинение за случилото се преди десетилетия. Същевременно обаче страната изпада в изолация в Азия, защото съседните държави я обвиняват, че величае фашисткото си минало.
В страната все още живеят много корейци, подложени на дискриминация.
Поемане на вината
Поемането на вината, дори 100 години по-късно, е важно и за двете държави. Абе не просто призна, че държавата му е сгрешила, но пое отговорност и като министър-председател. Южна Корея в замяна спира да повдига темата.
Споразумението не е просто изявление на една държава, а договор между двете засегнати страни. Така корейците получават правото на глас по въпроса - не просто получават извинение, но и са изслушани. Фактът, че споразумението е подписано от консерватори, подсилва значението му.
Само 46 от бившите „жени за утеха" все още са живи. Те не приемат споразумението за достатъчно.
Според тях е необходимо японското правителство да поема правна отговорност и да предложи официалн ирепарации. Според тях споразумението е единствено дипломатическа совалка, с която да се успокоят южнокорейците. Фактът, че оцелелите жертви са били изключени от масата на преговорите също говори за това, че става дума за политически ход - Южна Корея иска да подсили връзките си с Токио. Според мнозина резултатът от шумно огласеното споразумение е предателство спрямо южнокорейците и отказ от правосъдие за пострадалите.
