Пролетта в Техеран наближава. Близо до метростанция Саади, в сърцето на историческия квартал в центъра на града, няколко младежи свирят стара поп мелодия от дните на последния ирански шах, Мохамед Реза Пахлави, който беше свален от ислямската революцията през 1979 година. Оттогава са минали вече 40 години...
От тях китаристът седи на малко пластмасово столче, докато акордеонистът обикаля по тротоара. Недалеч се намира и Берлинската улица - 250-метрова права, осеяна с магазини за дрехи и ресторанти на прилични цени.
Това пространство от няколко години насам се е превърнало в обичайното място за срещи на младите бунтари от иранската столица - както момчета, така и момичета, повечето на възраст между 16 и 23 години.
За 22-годишния Мохамед, едно от редовните лица на Берлинската улица, мелодията, свирена от музикантите не значи нищо. Той просто е твърде млад, за да е бил свидетел на събитията около иранската революция, довела на власт аятоласите. Подобно на повечето от събралите се наоколо обаче, той е едно от децата на ислямската република. И по думите му, у дома, където го чакат твърдо традиционалистки настроените му родители, никога не се пускат да се музика "от онова време".
Но ако целта им въобще някога е била да го превърнат в "благочестив и скромен" гражданин като тях самите, както обяснява Мохамед, те като че ли са пропуснали някои важни моменти. Например веждата, мъдреща се на лявата му вежда, пръстените с черепи и татуировките по ръцете му.
Мохамед, който в момента завършва 21-месечна задължителна военна служба в иранската армия, казва, че е участвал в някои от изключително бурните протести от миналата година - най-големите от 2009 г. насам. При тях 25 души се разделиха с живота си, а младите хора по улиците изразиха гнева си към управляващите, искайки повече пари за самата държава и по-малко за военни разходи.
А за Мохамед лозунгите срещу високите разходи за живот и липсата на свобода в страната са нещо, което дълбоко споделя. По улиците на Техеран той самият е крещял "Смърт на диктатурата!".
По данни на полицията за протестите от миналата година общо над 5000 протестиращи са били арестувани в 80-те града, където избухнаха демонстрации. Властите твърдят, че 90% от задържаните са на възраст под 25 години.
Тази статистика предлага рядък поглед към демографския профил на протестиращите - една специфична група сред иранските младежи, която иска своята революция - коренно различна от тази на предишното поколение, и която се противопоставя на агресията и радикалните действия.
За иранците, родени около революцията или по време на ирано-иракската война (1980-1989 г.) - хора, които сега са на по 30 и 40 години - вярваха в бавната промяна, извършена чрез избори и демокрация. Това поколение направи президент реформатора Мохамед Хатами през 1997 г. и го преизбра четири години по-късно. Хатами ги спечели с реториката си за демокрацията, гражданското общество и правата на гражданите - все нечувани теми в политиката на аятоласите.
Оттогава обаче вече са минали близо 20 години, а младежи като Мохамед, младият бунтовник от Берлинската улица, не знаят почти нищо за Хатами (чието споменаване в медиите след 2001 г. беше забранено) или това, което за което се е борил той. Вместо това фокусът на Мохамед е другаде.
Младият мъж също признава, че не се противопоставя напълно на насилието. Още преди вълната от протести през януари, той следва "Рестарт" - движение, водено от намиращи се в САЩ ирански дисиденти.
"Както Рестарт ни окуражи, ние подпалихме джамиите, счупихме прозорците на обществените сгради и публикувахме видеоклипове на нашите действия онлайн", казва той, макар да отказа да даде подробности.
Мохамед обяснява, че е участвал в протестите през януари миналата година, за да "сплаши държавата", така че управляващите най-сетне да видят, че на хората им е дошло до гуша от сегашната ситуация. Той обаче не иска системата да пада, а просто да се поучи. Ако тя падне, опасява се той, "ще свършим като Афганистан".
Други младежи седят в ресторант на Берлинската улица. Момчетата са татуирани, а момичетата носят червило и тъмен лак за нокти. Косата им, боядисана червена, синя или платинено русо - се подава от забрадките. Това техният малък протест срещу строгите правила за облеклото, налагани от моралната полиция, които изискват от жените да покриват всички части на тялото си освен лицето и дланите на ръцете.
Сред момичетата в ресторанта са сестрите Фатме и Зара. На 17 и на 18 години те идват не от богатите и добре развити северни райони на града, а от консервативната му източна част, населена предимно от работническата класа. Момичетата имат обеци на веждите и на носовете си.
"Родителите ни са много религиозни, а майка ни носи чадор (дреха, подобна на бурката, която обаче скрива с лента косите на жените). Те не знаеха, че имаме пиърсинги, а когато разбраха, не бяха особено щастливи. Казах им, че съм го направила със собствените си пари. На практика не могат да направят нищо. Винаги съм се борила с тях и ще продължавам да го правя", разказва Фатме. За да си изкарва парите, тя рисува картини и ги продава в Instagram.
Самата Берлинска улица е интересно място. Гимназисти и студенти идват тук, за да говорят, да слушат музика и да търсят заедно онзи "идеален Иран", където ще могат да правят каквото си искат, където никой вече няма да ги pритеснява, и където те могат да се обличат каквото искат и да ходят на концерти без никакви проблеми.
Изискванията им са прости, конкретни и индивидуалистични. Думи, скъпи за предишното поколение като "демокрация", "свободни медии", "човешки права" и "свобода на изразяването", тук не се чуват.
"Онова поколение, родено преди революцията и около войната с Ирак живя по време на президентството на Хатами. Те бяха идеалистични, много ангажирани с политиката и гледаха към бъдещето. За днешните младежи обаче свободата е преди всичко индивидуална. Те са хедонистични и искат да живеят в сегашно време" обяснява социологът Масерат Амир-Ебрахими.
За разлика от децата на 80-те, това поколение не расте в страх от честите бомбардировки, нито страда от недостига на храна и продукти за дома.
В периода след войната, по време на президентството на Махмуд Ахмадинеджад (2005–2013 г.) и при международни санкции, целящи да обезкуражат страната да преследва ядрената си програма, цели слоеве на иранското общество забогатяха, особено поради близостта си с властта.
С това обаче нараства и разликата между богати и бедни, което, само по себе си, дълбоко променя връзката на иранците с парите. Така тези с по-високи възможности вече не се опитват да крият богатството си, и не се притесняват да карат скъпи коли по тесните улици на Техеран и открито парадират със скъпите си часовници. Иначе казано - скромността като една от добродетелите на революцията увяхва значимо.
Потребителската култура никога досега не е била толкова влиятелна и младежите в Иран се радват да се присъединят. Търговските центрове са се появили в столицата и по другите големи градове в страната, а за младите хора тези места се превръщат в места за излизане и срещи. Тук идват обаче и младежите от Берлинската улица. Те нямат парите, за да си купуват скъпи дрехи, а в големите молове могат само да оглеждат витрините.
Така Техеран се превръща в град на противоположностите поне за младите - от едната страна на улицата минава скъпо "Порше", а от другата деца ровят по кофите.
Мястото, където те са що годе равни, е интернет. Там е отраснало цялото тяхно поколение. Сега те знаят всичко за онази, вече забранената страна на мрежата с новините от Запада и социалните мрежи, разбират и от защитен софтуер, който да крие IP-адресите им...
Според Масерат Амир-Ебрахими тези деца и младежи са по-смели от своите родители и са по-склонни да поемат рискове.
"Преди блогърите, които разбиваха стереотипи, използваха псевдоними. Сегашните младежи обаче използват Instagram и други социални мрежи, за да публикуват собствените си снимки, някои от които са доста рисковани - без забрадки и използват истинските си имена. Те искат да бъдат видени и познати, въпреки рисковете", коментира тя.
Но за младежи с мрачно бъдеще пред себе си рисковете не са нищо ново. В страната едва 15 от населението е между 15 и 24 години, но за сметка на това младежката безработица достига рекордни нива от средно за страната 12% (а на места и до 28%). Икономиката на страната още е в тежка криза след изтеглянето на САЩ от сделката за ядрената програма и възстановяването на санкциите, а междувременно иранската валута понесе тежък удар през миналата година, намалявайки сериозно покупателната си способност.
Когато става въпрос за пазара на труда, децата на Берлинската улица са категорични - за да си намериш добра работа, ти трябват връзки. Ако ги нямаш, оставаш само с нископлатени позиции... независимо от това какво образование имаш.
Така много от тези деца на града се отдават на разочарованието и гнева, давайки благодатна почва за продължаване на протестите вече повече от година. Но каква е тяхната революция? Според експертите това поколение не се вълнува от идеологии. Те просто искат по-добър живот и повече лична свобода. И топката е в полето на властите дали могат да им ги дадат.