Презентацията на Бенямин Нетаняху за ядрената програма на Иран не разкри нищо кой знае колко изненадващо по темата. Използвайки откраднати ирански документи, в които се посочват подробности за програмата, министър-председателят на Израел предполагаемо доказа, че Техеран се е опитвал да разработи ядрени оръжия преди 2003-а и лъже за това от този момент досега. Нещо, което повечето ядрени експерти вече предполагаха.
Дори Fox News посочиха, че "разкритията на Нетаняху, изглежда, показват, че Иран е лъгал за ядрените си намерения, но не посочват нарушения на ядрената сделка за страната".
Точно така. Не се посочват никакви нарушения, защото Иран (за разлика от САЩ) се съобразява със сделката. Поне така твърдят 10 доклада на Международната агенция за атомна енергия, както и Държавният департамент на САЩ и самият секретар по отбраната на президента Доналд Тръмп.
Истинската значимост на презентацията на Нетаняху няма нищо общо с Иран. Свързана е с Доналд Тръмп. Вече повече от година политиците във Вашингтон и световните лидери участват в експеримент в областта на детската психология: как да влияеш на американски президент, който има такива самодисциплина, самосъзнание и способност да се съсредоточава, каквито и едно дете?
Появиха се две основни стратегии в тази насока.
По-често срещаната стратегия сред световните лидери е евтино ласкателство. Чуждите правителства се възползват от склонността на Тръмп да приема за едно и също начина, по който се отнасят с него, с начина, по който се отнасят със САЩ като цяло.
Ето пример: японският министър-председател Шиндзо Абе подари на Тръмп златен стик за голф, струващ 4000 долара, настояваше, че американският президент е по-добър от него в играта и му даде шапка, окичена с думите (в златно, разбира се): "Доналд и Шиндзо, Да направиш съюза още по-велик". Друг азиатски лидер – президентът на Китай Си Дзинпин, покани Тръмп на вечеря в Забранения град.
Така Тръмп стана първият американски президент, удостоен с тази чест. Френският президент Еманюел Макрол се опря на любовта на Тръмп към военни демонстрации и го направи почетен гост на Деня на щурма/Празника на федерацията. А в Рияд саудитците прожектираха лицето на Тръмп върху фасадата на хотел.
Политиците във Вашингтон обаче не могат да смайват Тръмп с екзотични подаръци и жестове. Вместо това те прибегнаха до различна стратегия: телевизионни появи.
Тръмп, според The Washington Post, наема "хора, които се явяват на кастинг по телевизията". Става дума за личности, които са му направили впечатление в ефира на любимите му канали. Казването на неща по новините, които американският президент харесва да слуша, се е утвърдило като доказан метод да поемеш по пътя към работа в неговата администрация. Също така е добър начин и да влияеш политиките на президента, тъй като Тръмп често рециклира идеи, които е чул по Fox.
Така стигаме и до презентацията на Нетаняху. Това е първият случай, в който чужд лидер се опитва да използва телевизията, за да повлияе на Тръмп по начина, по който го правят американските политици.
На повечето чужди лидери им липсват лингвистичните и културни умения да говорят на Тръмп по начина, по който го прави някой във Fox News. Нетаняху, от друга страна, се е готвил за това през целия си съзнателен живот.
Нетаняху и преди е използвал по-семпли визуални средства, за да се аргументира. На снимката - неговото изказване пред ООН през септември 2017-а. Снимка: Getty
Политическата кариера на израелския премиер е толкова продукт на телевизията, колкото и тази на Тръмп. През 1982-а, когато е на 33, той пристига във Вашингтон като политическо аташе на израелския посланик. Американските журналисти искат отговори за израелската инвазия над Ливан. Тогава, както и сега, Америка е ръководена от президент, който не чете много. Така Нетаняху, благословен с гладък и правилен английски, който е научил в американска гимназия, се превръща в телевизионна звезда.
В книгата си от 1998-а "Нетаняху: Пътят към властта" израелските журналисти Бен Каспит и Илан Кфир пишат, че Нетаняху често е наемал телевизионни камери и осветление, за да превърне всекидневната си в импровизирано студио. Тогавашната му жена, Флор, "влизаше в ролята на интервюиращия, а Биби трябваше да отговаря". След това двамата са преглеждали касетите и са анализирали отговорите на Бенямин.
Тъй като неговият шеф, израелският посланик, е предпочитал да работи зад кулисите, Нетаняху бързо се превръща в лицето на Израел в САЩ.
Сближава се с водещи като Лари Кинг, Чарли Роуз и Тед Копъл. Когато се мести в Ню Йорк, Нетаняху дори търси помощта на консултант по говора на име Лилиан Уайлдър, която често е критикувала появите му в шоуто на Копъл.
В края на 80-те Нетаняху се завръща в Израел и става заместник-министър на външните работи. Получава задачата да се появи в американска телевизия, за да защити отговора на Израел срещу първата интифада. Когато Ирак напада Кувейт през 1990-а, Нетаняху става още по-голяма звезда. Докато Саддам Хюсейн бомбардира Израел с ракети "Скъд", Нетаняху се появява в ефира на CNN, носейки газова маска. Той едва ли не става "ръководителят на отдел Кабелни новини в Йерусалим". The Washington Post шеговито предлагат да бъде номиниран и за награда "Еми".
Присъствието на Нетаняху в американските телевизии зачестява още повече, когато той е избран за министър-председател на Израел през 1996-а. През първия му мандат и след завръщането му на поста през 2009-а в Белия дом са президенти от демократите, които му нямат доверие и не са съгласни с крайните му възгледи за палестинците и Иран. Така Нетаняху често използва телевизионните си участия, за да разбуди опонентите на Бил Клинтън и Барак Обама сред републиканците, както и да се опита да влияе на американския народ.
Сега е различно. В лицето на Тръмп Нетаняху вижда американски президент, който личностно и идеологически е по-близо до него от предшествениците си, знае много по-малко и е пристрастен към телевизията.
Подобно на други чужди лидери Нетаняху е опитвал да използва ласкателства, за да спечели Тръмп на своя страна. След речта на президента на САЩ пред ООН миналия септември Нетаняху написа туит, че през 30-те си години опит с ООН, никога не е "чувал по-дръзка и смела реч". Но за разлика от другите лидери израелският премиер е открил как да очарова Тръмп и чрез телевизионния екран.
Това показват изказванията му в понеделник, които бяха перфектно подготвени като за Тръмп. Въпреки че говореше от Тел Авив, Нетаняху изнесе презентацията си предимно на английски. Той използва апетита на Тръмп за драма с фрази като "тази вечер ще ви покажем нещо, което светът никога не е виждал".
Използваше кратки, мачо реплики, сходни с тези на американския президент: "Иран излъга. Много сериозно". Беше наел и реквизит като в един момент театрално дръпна черна завеса, за да покаже папките и документите, които Израел е откраднал. Вероятно знаейки, че Тръмп се впечатлява, когато аргументите му бъдат показани посредством запомняща се картина.
"Иран излъга". Просто и ясно - като за Тръмп. Стопкадър: CBS
Нетаняху не пропусна възможността да нападне и предшественика на Тръмп – Барак Обама. "Това е ужасна сделка. Никога не трябваше да се случва". И приключи презентацията си, правейки американския държавен глава звездата на шоуто: "В рамките на няколко дни президентът Тръмп ще реши какво да прави с ядрената сделка. Сигурен съм, че ще постъпи правилно".
От гледната точка на Нетаняху да постъпиш правилно означава прекратяване на иранската сделка. Презентацията му не показа аргументи в подкрепа на това. Както експерти посочват, Нетаняху не представи доказателства, че Иран все още се опитва да се сдобие с ядрено оръжие. Но Нетаняху разбира своята аудитория: президент, отегчен от детайли по политиките му, обкръжен от съветници като Джон Болтън, който от дълго време настоява за прекратяване на сделката.
И, разбира се, Тръм отговори на разкритията на Нетаняху – според него "те показват, че е бил 100-процентово прав", когато е нарекъл ядрената сделка "най-лошата", която някога е подписвал. Това обаче е невярно, защото показаното от израелския премиер не влиза в противоречие със сделката.
Тръмп обаче, както е характерно за него, не е търсил доказателства. Той просто се е наслаждавал на шоуто.
Нетаняху от дълго време има желание да е лидер не само на евреите, но и на "Запада", подобно на идола му Уинстън Чърчил. По времето на Барак Обама той беше в опозиция, но сега – при Тръмп, Нетаняху разполага със съюзник, който е по-близо до неговата гледна точка за света, но не е способен да я артикулира.
Това позволява на израелския премиер да играе ролята, за която дълго е мечтал – говорител на юдео-християнския свят в битката му с "радикалния ислям".
В понеделник Нетаняху не просто използва телевизията, за да влияе на Доналд Тръмп. Използва я, за да играе ролята на историческата фигура, която винаги е искал да бъде.
