Как би ви се сторило да ви предложат 40 евро, за да отрежете цялата си коса, ако по принцип живеете с еквивалента на 2 долара на ден?
За много жени в най-бедните райони на света подобна оферта звучи като златна мина и затова далеч не е учудващо, че "бизнесът с ножици" в страни като Камбоджа процъфтява.
42-годишната Прак Сохка живее на 170 км. от столицата Пном Пен и до този момент гъстата ѝ черна коса е печелила безброй конкурси за красота. Наградата се дължи на блясъка и дължината ѝ, които тя поддържа години наред със специална смес от кокосово масло и местно растение.
Ето защо, когато при нея отива дилър на коса и ѝ предлага споменатата сума, тя е изкушена и пет минути по-късно от главата ѝ вече висят само два-три кичура.
Това не е ново социално явление - пазарът за човешка коса в Индия и Китай отдавна носи приходи от милиарди долари, а за да отговорят на голямото търсене от Запада, все повече страни започват да се включват в търговията, пише "Шпигел".
Конкретно в Камбоджа, където 4,5 милиона живеят под линията на бедността, на косата се гледа като на възобновяема суровина, която плаща за отглеждането на децата и храната.
Въпреки това обаче жените там не се чувстват толкова добре от тази "лесна печалба".
"Много съжалявам, че отрязах косата си. Сега не се чувствам красива", казва 39-годишната Пхенг Срейви пред NBC News.
Тя обаче няма особен избор: провинцията е тиха и прашна, улиците са потънали в кал, вода и боклук, а босите малки деца си играят с бездомните кучета край празния кладенец наблизо.
Шампоанът и балсамът в тази общност са трудни за намиране - както и храната, водопроводът, електричеството, канализацията, медицинските грижи и устойчивите доходи.
Тази сцена е в драматичен контраст с пазара Оруси в Пном Пен - шумно пространство, претъпкано с хора, хамаци, плодове, зеленчуци, печени прасета, платове и бижута, наредени до редици от дълги камбоджански коси, които се веят самотно от вятъра.
Местните актриси и други заможни жени купуват коса, а след това отиват във фризьорските салони наблизо и поръчват придобивките им да се закачат за главата им.
Това обаче далеч не е последната дестинация за тези естествени екстеншъни - доста често те пътуват например към Щатите.
Според Джанис Уилсън, която управлява такъв бизнес, те са особено привлекателни за чернокожите жени в САЩ.
"Съществуват разнообразни модели перуки, които варират от прави до ситно накъдрени", разяснява Уилсън и добавя, че това дава преднина на косите от Камбоджа пред тези от Индия, където често се дарява, включително и като религиозна практика.
За международни клиенти в Камбоджа цената на косата започва от 120 долара за 40 см. Те обаче могат да купят и необработена коса в пакет за 50 долара. "Слагат я в куфара и си тръгват", разказва търговец от пазара.
По-нататък по веригата тя се оскъпява още повече - на глобалния пазар перуките, направени с естествена коса, започват от 100 долара за 30 см и достигат до над 300 долара, ако става въпрос за по-големи дължини.
Това е далеч от сумата, която жени като Срейви получават. Нещо повече - 40 евро за тях вече звучат като много пари, защото понастоящем им предлагат между 15 и 25 долара за цялата им коса, в зависимост от това колко е дълга.
И все пак това е една по-приемлива алтернатива за много хора, тъй като мъжете там най-често работят в строителството, а жените често се виждат принудени да проституират, което понякога се оказва единственият начин да печелят пари.
Междувременно на пазара търговците, които продават коси, носят тениски с надписи като "Не спирайте да ги пускате" или "Бъдете по-красиви за по-добър живот".
Разбира се, целият този въпрос е далеч по-сложен и е свързан и с достойнството.
В крайна сметка жените купуват косата на други жени, за да отговорят на идеала за красота, в резултат на което онази, останала без нея, вече не е в състояние да живее според този идеал.
Но в това наблюдение се крие и друг важен въпрос: ако решиш да продадеш косата си, за да си по-независим, може би жертвата въобще не си ти, а онзи, който е готов да купува, за да изпълни определен стандарт за външния си вид.
